В Поморие се проведе Десетото издание на Музикалния фестивал за хора с увреждания

Над 60 индивидуални изпълнители и ансамбли от цяла България, както и групата на Николчо Делов от Македония „Тайфата на Ники” взеха участие в Музикалния фестивал за хора с увреждания в Поморие, организиран от Фондация „Сила за живот”. Мотото на Десетото юбилейно издание „ Равен шанс за всички” е избрано, за да покаже, че всеки талант се нуждае от равен шанс за творческото си развитие.

Малко преди да отстъпи поста си на обществен посредник Константин Пенчев пристигна в Поморие като патрон на фестивала и за него това бе последната публична изява. Събитието бе включено в културния календар на страната за 2015 г.

Председателят на фондация “Сила за живот” Йордан Стефанов, зам.- председателят Кристиян Григоров и музикалният директор на фестивала Александър Михайлов благодариха на участниците, дошли на собствени разноски до Поморие, както и на всички, подпомогнали провеждането на десетото юбилейно издание. В края на концертната програма бяха връчени дипломи за участие. Фестивалът донесе много радост и положителни емоции на публиката в Поморие, а  участниците  получиха специални статуетки и силни аплодисменти.

Основоположник на фестивала и учредител на фондация „Сила за живот” е Пламен Толев – Берти, който вече не е между живите. Благодарение на него за първи път в България се организира Международен музикален фестивал за хора с физически увреждания. за да се откриват и изявяват даровити певци, танцьори, инструменталисти в неравностойно положение. Първото му издание в Поморие беше през септември 2006 г., а през 2015 се проведе за десети път, с водещи Зорница Добрева- Стефанова и Кристиян Григоров.

Ето какво коментира омбудсманът Константин Пенчев в  последната си публична изява пред медиите: ”Подобни фестивали трябва да съществуват. Те трябва да имат постоянен източник на финансиране, защото това е една много хубава и полезна инициатива. Сами разбирате колко е трудно за един човек с увреждания да се осмели да се покаже на сцена и да демонстрира таланта си. Трудно е за всеки млад творец, а какво остава за човек с увреждания. Затова е нужно да има стимул. И тук не става въпрос за помощ. Защото това са хора с таланти, които съвсем спокойно могат да участват в конкурси, които не са специално за лица с увреждания. Но те имат нужда от една малка подкрепа, за да се престрашат и да излязат на сцена. Не знам кое министерство точно трябва да отдели средства за подобни форуми. Миналата година финансирането на фестивала беше по линия на Агенцията за хора с увреждания, което е пак вид социална помощ. А според мен финансирането трябва да дойде от Министерството на културата, защото тук става дума за културна дейност, за културни дейци и таланти. Дейността на тези хора – ангажирани с изкуство – не е равносилна на състезателите от параолимпийските игри, където хората с увреждания не могат да имат такива рекорди, каквито другите спортисти. Тук става въпрос за съвсем други таланти и не е изключено човек с увреждания да бъде много по-талантлив от някой, който няма здравословни проблеми. Затова смятам, че подобни фестивали трябва да се финансират по-скоро от Министерството на културата.”