В разгара на кампанията: Люта битка за депутатски места

В сериозен спор за челните места на парламентарните избори са цели шест партии в Бургаска област,  показва представително проучване на регионалната социологическа агенция Vox Populi. Тепърва хората избират и за кого ще гласуват за президент на България.

Избирателна активност

Ако изборите бяха през изминалата (24.10) избирателната активност щеше да е 43,66%. Това е процентът на хора, които са заявили намерението си да участват в парламентарни избори по време на проучването ни, проведено сред 513 пълнолетни граждани от област Бургас.

Стандартен остава процентът на нерешилите за кого биха гласували – 39,18%. За сравнение на предходните избори техният процент е бил с по-малко от един пункт надолу – 38.5%. И този път точно тези избиратели ще се от изключителна важност при подредбата на политическите партии в челото на класацията, както и тези, които са на ръба за влизане в Народното събрание.

Както и на предходните избори, така и сега се отчита ръст на заявилите, че няма да гласуват. Този път 17,15% от жителите на Бургаска област обявяват намерението си да не ходят до урните.

Повече от половината, които са решили, че ще гласуват на 14-ти ноември, вече са избрали и за кого. 52,23% от твърдо решилите са се спрели на свой представител в изборите за Народно събрание и тези за президент.

Електорални нагласи (Президентски и парламентарни избори)

На въпрос как биха гласували, ако изборите за президент и вицепрезидент бяха също миналата неделя (24.10) бургазлии отговарят така:

Досегашният президент Румен Радев е на първо място с подкрепа от 41,18% от гласовете на избирателите. При него се забелязва несигурност в не малка част от симпатизантите, които на парламентарните избори ще гласуват за няколко различни партии – „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, БСП и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Причината е разнородния състав на членската маса на новите партии, които са съставени и от много дясно мислещи хора, които въпреки подкрепата на партиите си, както и неодобрението към ГЕРБ, не е сигурно дали ще гласуват за кандидат, пряко свързан с БСП. От своя страна и БСП не изглежда да е засилила кампанията в подкрепа на президента Радев, по-скоро се набляга на парламентарните избори и се търси допълнителен бонус от пришиването на президента към БСП.

На второ място е поставена двойката на проф. Анастас Герджиков и полк. Невяна Митева с цели 28,24%. Безспорно зад тях стои електоралната подкрепа на най-голямата коалиция в момента – ГЕРБ-СДС, но освен тях има и голям процент избиратели, които приемат тази двойка като единствената възможна алтернатива за протестен вот, която може да се пребори с тандема Радев-Йотова. При потенциалните им избиратели се забелязва една относителна хладнокръвност, която до последно ще изчака, за да препотвърди вота си в урните на 14-ти ноември.

На трето място в областта се нарежда двойката на Движението за права и свободи – Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова. Те получават 12,24% подкрепа от гласоподавателите от 2-ри МИР-Бургас. Нестандартният ход на партията определено има за цел да сплоти електората им, като се очаква вотът за партията на парламентарните избори да доближи и гласовете за президентската двойка.

На четвърто място остава съдия Лозан Панов. Подкрепеният от Демократична България кандидат би получил 8,24%. Не е изненада, че резултата на коалицията за парламентарните избори е по-висок от този на кандидат-президентската двойка. Експерти определят кампанията на Панов и Моасе като вяла и лишена от енергия, лежаща на стари лаври и разчитаща на твърдите ядра в демократичната общност.

След Демократична България се нарежда кандидатът на партия Възраждане – Костадин Костадинов. Националистът все още не може да прескочи бариерата от 4% за влизане в Народното събрание, но успява да улавя вълни на недоволство по различи теми в обществото, което му дава широка трибуна за изява. Именно на вълната с недоволството срещу новите здравни мерки Костадинов трупа рейтинг.

Сред бившите патриоти доц. Михов, бивш депутат от ВМРО, получава 2,12%, Валери Симеонов, който е и водач на листа в Бургас – 1,18%, Веселин Марешки – 0.71%. Последният получава еднакъв резултат в проучването и с бившата фолк-певица Луна Йорданова, която се очертава като събирателен образ на крайно протестния и нестандартен вот.

Всички останали кандидати за президент са под 0,5%.

На въпрос как биха гласували, ако изборите за народни представители бяха на 24.10, бургазлии отговарят така:

Коалицията ГЕРБ-СДС запазва първото си място с резултат от 24,24%. Областта остава бастион на коалицията и не се очаква да има промени. Бившите управляващи успяха да запазят първата си позиция и на предходните избори, въпреки сериозната близост на „Има такъв народ“, а този път проучването не дава подобен оспорван сблъсък за първата позиция. В листата на ГЕРБ-СДС има доста промени, а знаковото лице на партия ГЕРБ – Димитър Бойчев, на тези избори остана извън водещите кандидати.

Второто място в проучването получава коалицията на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев – „Продължаваме промяната“. Те получават доверие от 15,29% сред респондентите ни. В Бургас коалицията е водена от общинският съветник Константин Бачийски, който се ползва с широко обществено доверие и на последните местни избори успя да направи партия СЕК водеща политическа сила в Бургас.

Не е изненада запазването на третата позиция за Движението за права и свободи. След консолидацията на вота в смесените райони от ДПС успяха да изпреварят БСП на последните избори и се очаква на вота през ноември да затвърдят позициите си. За тях се очаква подкрепа от 13,18%

За четвъртото място се очаква голяма битка между партията на Слави Трифонов – „Има такъв народ“ и коалиция „БСП за България“. Отливът на симпатизанти и при двете партии е осезаем, макар да е по различни причини.

„Има такъв народ“ се ползва с доверието на 12,71% от допитаните, като големият резонанс с резултата им от предходните избори е в следствие на появата на новия проект „Продължаваме промяната“, както и естественото разочарование на хората от неслучилото се управление в предишното Народно събрание.

При „БСП за България“ ерозията продължава на трети поредни избори. Въпреки по-силния резултат в национален план, на местно ниво коалицията продължава да няма добри позиции. Причините са няколко – силни алтернативи за левия избирател на местно ниво и отблъскване на симпатизанти от водача на листата. Както агенцията ни единствена измери преди предходните избори, рейтингът на водача на БСП – Петър Кънев, продължава да върви стремглаво надолу и повлича партията с него. Социалистите, които не са съгласни с налагането му за поредна кампания, са намерили алтернатива в лицето на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и „Продължаваме промяната“.

Демократична България заема шестата позиция в проучването с 10,35%. Водачът Иво Мирчев отново повежда листата на ДБ, а след него се нарежда шампионът по преференции Димитър Найденов. Изненадата в листата е участието на софиянката Елисавета Белобрадова, която пък беше първенец по преференции в столицата.

„Изправи се БГ! Ние идваме!“ получава 4,00% в първото сондиране на обществените нагласи. Не е неочаквано, че въпреки по-слабият резултат в национален план, тук коалицията получава по-добър. Водачът на листата Живко Табаков отново е събрал интересна листа, а и продължава да се ползва с голяма лична подкрепа на местно ниво.

Възраждане е първата политическа сила под чертата в Бургаско. С 3,06% партията на Костадин Костадинов все пак се извисява над всички патриотични субекти. В момента партията е водач на протестите срещу въвеждането на противоепидемичните мерки и е възможно още да покачи резултата си.

ВМРО, която е водена от евродепутата Ангел Джамбазки, би получила 2,35% от гласовете на бургазлии. Това би било напълно приличен резултат за воеводите, който ще им донесе и субсидия, но едва ли ще ги доближи до желаното влизане в Парламента. Партията на Красимир Каракачанов загуби голяма част от привържениците си след няколкото неуспешни коалиции с Валери Симеонов и Веселин Марешки.

Симеонов и неговият Патриотичен фронт пък във 2-ри МИР може да разчитат на 1,18% от гласовете. Това поставя коалицията около НФСБ в абсолютна невъзможност да се надява дори и на субсидия, защото макар да минава 1%, тя е в коалиция, а за тях се изисква минимум 4%.

Всички останали партии са получили общо 1,41%.

Подкрепа към водачите на листи

Водачите безспорно са хората, които трябва да дърпат листата и да носят голяма обществена подкрепа.

Писателят и телевизионер Любен Дилов-син отново води листата на ГЕРБ-СДС. Неговата подкрепа почти не се е променили от предходните избори. Сега Дилов получава 19,30% (при 19,50% през юли).

Лидерът по преференции от последните два вота Ивайло Вълчев от „Има такъв народ“ отново запазва второто място при одобрението на водачи на листи. С 19,10% Вълчев повишава леко позитивното отношение към него. Самият Вълчев се отличи като може би най-диалогичния и уравновесен лидер в партията и това му печели все повече симпатиите на избирателите.

Трети е бургазлията Константин Бачийски от „Продължаваме промяната“. Общинският съветник и на местните избори доказа, че може да разчита на широка обществена подкрепа. Определено екипът му с Кирил Петков и Асен Василев ще му спечели още привърженици. 18,91% е одобрението към лидера на СЕК.

Живко Табаков от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ вече е на четвърта позиция и губи част от подкрепата си и вече се ползва с одобрението на 15,98%.

Водачът на листата на ДПС Севим Али вече става все по-разпознаваем и се налага, особено сред избирателите на движението. 11,70% от избирателите дават одобрението си за Али.

Ивайло Мирчев, който за трети път ще води листата на Демократична България в Бургас заема шестото място с 10,72% одобрение. Мирчев, който беше активен участник в събитията на Росенец, е на водеща позиция и в София, но се очаква отново да влезе през Бургас.

Обществено одобрение към водачът на листата на БСП – Петър Кънев, продължава да се срива. Както единствено нашата агенция прогнозира на предходните избори той загуби близо 50% от личните си преференции, а партията му изпадна от Топ 3 и зае 4-тата позиция в Бургаска област с отлив от близо 5 хиляди гласа.  Увеличава се неодобрението към Кънев и вече над 22% дават отрицателна оценка за печатаря на екостикери. Едва 10,72% гласуват доверие на опитния парламентарист. Както предходния път констатирахме, за този резултат основна роля имат и избухналите скандали около личния бизнес на Кънев, който се оказа щедро финансиран от политическите му опоненти.

Сред патриотите най-одобряван е Ангел Джамбазки (ВМРО) с 6,24%, следван от Цонко Ганев (Възраждане) с 3,90% и Валери Симеонов (Патриотичен фронт) с 3,12%. Докато липсата на широка популярност на Ганев му носи едва 2,92% неодобрение, то при евродепутата Джамбазки и при бившия вицепремиер Симеонов ситуацията е различна. Ангел Джамбазки е неодоброяван от 16,57% от гласоподавателите в Бургаско. Респондентите ни определят лидера на НФСБ Валери Симеонов като най-неодобрявания водач на листа с цели 24,95%.

Формула на бъдещото управление

За разлика от проучването преди предходните избори, този път хората в Бургаско не смятат, че ни очаква нови избори след тези. Над 35% от респондентите посочват като най-голяма вероятността да се състави правителство на „партиите на протеста“.

12,94% от анкетираните очакват правителство около ГЕРБ-СДС. Коалицията е на първо място към момента в проучванията и ще има най-голяма парламентарна група. Едва ли тя ще бъде достатъчна за самостоятелно правителство и за да има такова ще е необходима подкрепа, дори и неформална, от други политически партии.

С много близък резултат – от 12,24%, е посочена вероятността да има правителство около коалицията на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“.

Чак на четвърто място е опцията за четвърти поредни парламентарни избори. Малко над 9% от бургазлии смятат, че няма да се състави правителство и страната ще отиде към нови предсрочни избори в началото на 2022 г.

8,49% от гласуващите не могат да преценят какво управление ни чака след изборите.

Коалиция между „партиите на статуквото“ ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП е посочена като вероятна управленска конфигурация от 8,47%. Това би била една много интересна формула при наличието на откровено отхвърлящи се партньорства, като това между СДС и БСП.

Възможността партията на Слави Трифонов – „Има такъв народ“, да е в основата на ново правителство е посочена от 8% от анкетираните.

Като най-малко вероятни са посочени вариантите за правителство около „БСП за България“ – 2,59%. Както и коалиция между ГЕРБ-СДС и ДПС – 2,12%.

Изводи

Като най-важен извод се откроява желанието на избирателите страната да има ново редовно правителство. Това може да се дължи на нарастващите кризи, които пряко влияят на живота на обикновените хора. В тази битка за гласове ще спечели този, който наистина докаже, че се грижи за интересите на обществото и че може да реши, ако не всички, то по-голямата част от наболелите проблеми.

Коалицията на ГЕРБ и СДС успява да запази резултата си и на тези избори, като първото място по-скоро се дължи на добрата координация между организационните структури и електората й, а не толкова на повишаване на доверието и привличане на периферия.

„Продължаваме промяната“ взима избиратели от почти всички политически играчи. Най-голям дял са бивши гласоподаватели на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, след тях се нареждат „Демократична България“ и „Има такъв народ“. Изключително шарен, като структура, е вотът за коалицията на Кирил Петков и Асен Василев и тяхната способност да говорят с всеки избирател, спрямо неговите предпочитания, ще е ключов за привличането или отблъскването на гласове.

ДПС продължава да стои солидно в областта и да се опитва да влее нови сили, за да привлече и по-младото поколение в смесените райони. От тях се очаква да покажат новото лице на партията, което не е обременено с участието в предходните управления.

„Има такъв народ“ бележи значителен спад и записва тренд надолу. Основната причина е разминаването между големите очаквания на избирателите за предишния Парламент и постигнатото в действителност. Въпреки общия по-слаб резултат, лидерите на партията на местно ниво продължават да се радват на одобрението на бургазлии, което обаче е спорно до колко ще им повлияе, за да останат избиратели и на партията.

Категоричен срив на БСП, както единствено ние прогнозирахме на предходните избори, се запазва и сега. Слабият резултат продължава да е най-очакван в редиците на социалистите при отсъствието на едни от най-знаковите им фигури в листата. Оставането на Петър Кънев като водач на листата им за пореден път, въпреки всички шумни скандали около него, отблъсна голяма част от червените избиратели и те гласуваха за „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и „Има такъв народ“, сега най-вероятно ще подкрепят „Продължаваме промяната“, като алтернатива на ГЕРБ и най-вероятен основен техен опонент.

„Демократична България“ не успява да надскочи доста добрия си, но не достатъчен резултат. Основната причина и тук е коалицията на бившите служебни министри Петков и Василев. Те успяха да оберат голяма част от периферния вот на ДБ. Не е малка частта на бившите стожери на тъмно-синята ДСБ, които са се пренасочили към други партии и няма да гласуват и подкрепят обединението на Иванов и Атанасов. Заявката на ген. Атанасов за възможна коалиция с БСП също отблъсква не малка част от десните хора зад ДБ.

Коалицията на Мая Манолова ще чака фотофиниша, за да разбере дали остава в Народното събрание. Поредицата от акции на Манолова срещу противоепидемичните мерки е последния й опит да се задържи в Парламента.

Патриотите остават далеч извън Народното събрание. Нито една от патриотичните формации не получава достатъчно подкрепа, поне засега. Нито „Възраждане“, нито ВМРО, нито „Патриотичния фронт“. Въпреки това партиите, които се явяват самостоятелно поне ще могат да се радват на добра субсидия след преминаването на 1%.

Относно президентските избори се очаква категорично да има втори тур. На него ще се сблъскат най-изразително тезите на левите и десните. Румен Радев и Анастас Герджиков се очаква да ни поднесат истински оспорвана битка и далеч не можем да твърдим, че тя е приключила. Все още не е измерен ефектът в електоралните нагласи към настоящия президент Румен Радев, относно новите здравни мерки, както и енергийната криза, която води до покачваща се инфлация. Дали от тези нови обстоятелства ще може да се възползва Анастас Герджиков също не е ясно.

Социологическо проучване

Представително проучване за Област Бургас е проведено от Агенция Vox Populi и е финансирано със собствени средства.

Анкетирани са 513 пълнолетни граждани, в периода 19 – 23 октомври 2021 г. чрез пряко стандартизирано телефонно интервю (CATI).

Агенция Vox Populi е социологическа агенция, която се занимава с изследването на нагласите в обществото.

Екипът е съставен изцяло от млади експерти и работи под ръководството на проф. Татяна Коцева –университетски преподавател и учен в катедра по демография в Института за изследване на населението и човека към БАН