RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Известният древнобългарски обичай „Лазаруване”, съхранен до днес в автентичния си вид в с. Козичино, изпълни днес поморийското село с много радост, настроение, песни, усмивки и празничен дух.
Млади жени, наречени „лазарки” оплетоха венци за празника Цветница. Те избраха за свой водач младо момиче, току-що наканило се да разцъфне в моминство, но още в своето детство, което символизира Бога. Него наричат буенец, може би заради избуяването на природата, а може би идва от думата буй – название на брадвичката, вплетена в байряка, носен от буенеца, символ на неговата власт. Байракът е от цветя, брадвичка и конска опашка, която се развява над главите на играещите, олицетворявайки духа на прабългарите. Байракът е орнамент, символ на радостта от победата. Опашката символизира грижа за добитъка- главен поминък на еркечани е животновъдството. Тя е своеобразен разказ за героя на кон: прабългарски кан, Мадарски конник, Свети Георги. Бялото платно – месала в облеклото на буенеца е връзка на човека с Бога, с духовността. Белотата на платното прогонва злото и символизира Божията закрила. Голямото Лазари в Козичино е живото човешко нематериално съкровище, запазено и до днес.
Днес от къщата на буенеца – водач на лазарките се състоя и ритуалното му обличане. С много песни и танци, лазарките обиколиха цялото село, след което отидоха на реката, за да хвърлят своите върбови венци. Присъединиха се и момците, наречени “кумове”, които поведоха чрез характерни еркечки хора лазарките “нагоре към мегдана”, където отново с песни и танци завърши традиционният магичен обичай, съпътстван от ритуали – символи на мъжкото и женското начало.
Снимки: Община Поморие
