Гергьовден – ден на храбростта

На 6 май отбелязваме паметта на Свети вмч. Георги Победоносец, почитан и като небесен покровител на воините, защитници на Родината. Георгьовден е определен за празник на Българската армия и Ден на храбростта. Това е денят, в който отбелязваме българската бойна слава, свеждаме глави пред българските воини, прославили Отечеството ни със своята саможертва и героизъм.

Настоящата публикация е посветена на живота на офицер Зурмал Алексиев Гуджуков. Той е участник и в трите войни за национално обединение ( 1912-1918 ), сражавал се е в кръвопролитните боеве в Източна Тракия, при превземането на Одринската крепост, а за воинските си заслуги е награждаван многократно с ордени и медали. Благодарим на г-жа Златка Тузлукова, внучка на Зурмал А. Гуджуков, която ни предостави необходимите материали. Екипът на Исторически музей Поморие подготвя изложба за участието на анхиалци и жителите на Анхиалска околия във войните за национално обединение и ще се радва на всеки, който сподели с нас спомени, снимки, вещи и други материали, свързани с тези събития.

Зурмал Ал. Гуджуков е роден на 29.06.1882 г. в град Анхиало (след 1934 г. Поморие). Той е четвъртото от общо осемте деца в семейството на Алекси (Александър) и Тодора Гуджукови. От 1867 до 1897 г. в семейството се раждат Ангел, Костадин, Щерион, Зурмал, Катерина, Димитър, Янако и Васил. Децата се възпитават в трудолюбие, честност и добродетелност. По-големите синове отрано помагат в търговските дела на баща си. А надарения с буден ум Зурмал е изпратен да учи в Сливен, в престижната за времето Държавна мъжка гимназия. През 1903 г. той завършва средното си образование и продължава обучението си в Юридическия факултет на Софийския университет. Като студент в София, върху живота му пряко отражение оказва започналата в края на 1906 г. т.нар. университетска криза. Тя е породена от посегателството на княз Фердинанд и правителството на Димитър Петков срещу автономията на Софийския университет. Поради ескалация на напрежението, в началото на 1907 г., Университетът е затворен, всички професори и лектори са уволнени, голям брой студенти са арестувани. Зурмал се завръща в Анхиало. През есента на 1907 г. университетът възобновява занятия, но без много от своите преподаватели. Предвид тази ситуация Зурмал Алексиев решава да продължи образованието си в Юридическия факултет в Женевския университет (Швейцария). През 1908 г. той се дипломира и след успешно издържан държавен изпит пред Министерството на правосъдието в България, получава право да упражнява професията „юрист”. Междувременно се задават военни години. България достойно е успяла да защити обявяването на своята независимост. На преден план пред българските политици и военни належащо стои въпросът за националното обединение на всички българите. През 1910 г. Зурмал Алексиев постъпва в школата за запасни офицери в Княжево, а в навечерието на Балканската война той и неговите по-големи братя – Ангел, Костадин и Щерион Гуджукови са мобилизирани. Обявяването на война срещу вековния османски поробител е посрещнато в страната ни с небивал възторг и въодушевление. По време на Балканската война (1912 – 1913 г.) България изнася основната тежест на военните действия. Българската армия печели решителните битки. Славните победи при Люлебургазко-Бунархисарската операция, при завземането на Одринската крепост са победи на българския национален дух. В Балканската война Зурмал Гуджуков е поручик, а брат му Костадин – подофицер. Те смело се сражават в боевете в Източна Тракия, за което са наградени с кръст „За храброст”. За няколко месеца Османската империя е поставена на колене. Лондонският мирен договор (1913 г.) предава на балканските съюзници всички земи зад линията Мидия – Енос, но някои спорни въпроси като подялбата на Македония и размера на военните репарации водят до разрив между балканските страни и избухване на нова т.нар. Междусъюзническа война (1913 г.). След кръвопролитни военни сражения България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, на Румъния – Южна Добруджа. Османската империя си възвръща Одринска Тракия. Покрусата на българите е огромна. Стремежът към реванш предопределя включването на България в Първата световна война (1914-1918) на страната на Централните сили. В тази война участие взимат Костадин, Щерион, Зурмал, Янако и Васил Гуджукови. Зурмал Алексиев е с чин капитан. Той е взводен командир на 45-ти пехотен полк. Костадин и Янако са подофицери. Войната е не само изпитание за мъжеството и героизма на петимата братя, но тя им донася и много скръб. Щерион Гуджуков е убит при десант в Румъния. Васил Гуджуков е тежко ранен от мина, която избухва в непосредствена близост до него. През 1917 г. офицер Зурмал Гуджуков също е ранен. След продължително лечение той се възстановява, но остава инвалид. За заслугите си в трите войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война) капитан Зурмал Алексиев е отличен със седем ордени и медали. Той е удостоен и с правото да носи Възпоминателен знак. След края на Първата световна война офицер З. Гуджуков се завръща в родния си град Анхиало, където развива завидна обществена дейност. Той е председател на „Дружеството на запасните офицери”, на „Дружеството на инвалидите от войните”, член е и на офицерското дружество „Инвалид” в София. До края на живота си Зурмал А. Гуджуков работи като адвокат, защитавайки дела във всички съдилища в България. Жизненият път на този достоен офицер и общественик завършва на 10.10.1964 г.