През 1936 г. кметът на Поморие участва в заседание на Министерството на железниците във връзка с построяването на нормална жп линия Бургас – Поморие. Железопътната линия е построена и открита през 1939 г., в присъствието на Цар Борис III, членове на царското семейство, министри и др. официални лица. През 1941 г. е построена новата жп гара.
Общинският съвет работи непрекъснато за разширяване и подобряване на шосейната мрежа.
Значим дял от дейността на Общинския съвет е свързан с благоустрояването на града.
През 1909 г. съветът обсъжда разработения от Министерството на обществените сгради и пътища проектозакон за застрояване на изгорелия през 1906 г. град Анхиало (Поморие).
Проблемите свързани с водоснабдяването съпътстват общинското ръководство през целия разглеждан период.
През 1912 – 1913 г. се изработва нивелационен план във връзка с водоснабдяването.
През 1922 г. на общината е отпуснат държавен заем в размер на 1 млн лв за построяване на водопровода като каптажните работи се организират по пътя на трудовата повинност. Провеждат се търгове за разработване на проект за водоснабдяване на града, а през 1925 г. и за изграждането на градското осветление. През същата година се извършва разширение на водопроводната мрежа и се инсталират допълнително 4 градски чешми. Във връзка с пускането на водопровода е извършен водосвет.
В бюджета за 1927 г. са предвидени средства за сондажни проучвания на нови водоизточници за водоснабдяване на с. Папарос (Сарафово).
През 1932 г. Общинският съвет настоява за заем от Главната дирекция за настаняване на бежанци за водоснабдяване на бежанските квартали.
През 1936 г. са каптирани нови извори за нуждите на Поморие. Недостигът на питейна вода налага като постоянна грижа издирването на нови водоизточници.
Поради периодичните наводнения на града в резултат на морски бури, през периода 1929 – 1944 г. въпреки недостига на средства е положен много труд за укрепването, чрез заскаляване на южния бряг.
През 1939 г. е взето решение за построяване на покрити хали с рибна борса от предприемач, нает чрез търг. Такива са проведени няколко през 1940 – 1942 г.
Многогодишни са усилията на Общинския съвет за подобряване състоянието на улиците в града. Това се осъществява главно чрез временната трудова повинност.
Здравеопазването и оказването на помощ на признатите за бедни жители на общината могат да се причислят към една от най – хуманните дейности на Общинския съвет.
Наличието на блатисти местности в района на Поморие е предпоставка за разпространяване на болестта малария. Предприемат се мерки в дългосрочен план за пресушаване на блатата в местностите “Харманите”, “Малък герен” и др., обявени като маларични.
Маларична станция в града е открита едва през 1942 г.
През 1927 г. е взето решение за отдаване на концесия изграждането на санаториум за калочение. Шест години по – късно е проведен референдум за сключване на заем в размер на 2 млн лв от фонд “Обществени осигуровки” за построяване на общинската калолечебница.
Съществуват данни за предоставяне на лечебна кал на водолечебното отделение към минералната баня в София.
Общината реагира своевременно в борбата с епидемичните болести: чума, петнист тиф, “испанска болест”, скарлатина. Полага непрекъснати грижи за подобряване хигиенните условия в града.
Разширяването на болестта туберкулоза сред населението, налага през 1938 г. вземането на решение за построяване и обзавеждане на малка болница и изолационен дом в манастира “Св. Георги”, както и за откриване на общинска аптека. Архивният фонд съдържа информация, отнасяща се за периода 1928 – 1938 г., относно осигуреното безплатно лечение на бедни граждани, болни от туберкулоза. Те ползват безплатно лечение и в калолечебницата.
Неизменно е задължението на общинския съвет за периодично уточняване на списъците на бедните жители на общината, за получаване на помощи, финансови и др. облекчения.
В условията на военно положение през 1913 – 1914 г. общината отпуска помощи на бедните семейства на запасните войници.
През 1920 г. към общината функционира Бюро по прехраната, което отговоря за разпределянето на отпускания от БНБ целеви кредит за прехрана на бедното население. Хлябът и др. основни хранителни продукти се раздават по специална система, под контрола на общината.
В стремежа си за създаване на допълнителен поминък за населението през 1932 г., общината субсидира с 5000 лв откриването на курс по шев за бедни момичета от общината.
Десет години по – късно, въпреки военното положение общината продължава да подпомага бедните си граждани, като им отпуска еднократни парични помощи. Поема изцяло издръжката на деца без родители.
Важна част от дейността на общината е свързана с развитието на просветата и културата.
Още от края на миналия век Общинския съвет отпуска помощ на читалищата “Зора” и “Просвета” за закупуване на книги и абониране за вестници и списания.
През 1914 г. е взето решение за възстановяване на изгорялото училище в Анхиало (Поморие). Отпуска средства и за построяване на училище в с. Сарафово.
Общинското ръководство в продължение на близо 10 години преследва упорито целта си за запазване непълната гимназия в Анхиало (Поморие) и трансформирането й в пълна гимназия. Такива постъпки са направени пред Министерството на народната просвета през 1925 г., а през 1934 г. е изпратено изложение до Министерството на финансите с молба за трансформиране на непълната гимназия в пълна.Въпреки финансовите затруднения, Общинският съвет прави всичко необходимо за набиране на средства за училищата в общината. Например: за постигане на тази цел през 1926 г. е взето решение за разораване на 300 дка общинска мера и да бъде дадена под наем.
През 1936 г. са определени 6000 кв м за построяване на училище в кв. “Св. Георги” и е одобрен идейният му проект. Сключен е заем от Поморийската популярна банка за построяване на втория етаж на Началното училище “Отец Паисий” и трапезария, която да се ползва от Реалното училище и Девическото професионално училище.
През 1937 г. е проведен търг за построяване на училището в кв. “Св. Георги” и на основното училище в с. Сарафово.
През 1941 г. Общинският съвет взема решение за откриване на практическо специално лозаро – винарско училище. За опитно поле на училището са предоставени 250 дка общински ниви.
Общината полага грижи за бедните ученици като ги подпомага доколкото й позволяват бюджетните средства: организира летуването им, отпуска помощи по случай коледни и др. празници.
И след 1943 г. продължават усилията за построяване на необходимите училищни сгради. Общината не е в състояние сама да осигури необходимите средства, възлизащи на около 19 млн лв и настоятелно търси средства от специализираните фондове към Министерството на просветата.
Специфично място в дейността на общината заемат въпросите свързани с одворяването и оземляването на бежанци в Поморийска община.
Архивният фонд съдържа сведения за: оземляване на бежанци през периода 1914 – 1915 г., въдворяване на 800 руски бежанци през 1921 – 1922 г., оземляване на бежанци от Тракия и Македония през 1925 г. и т. н. Само през 1927 г. са определени 442 дворни места за строеж на жилища за бежанци. Голям брой бежанци са настанени и в с. Папарос (Сарафово).
Притокът на бежанци довежда до увеличаване на нуждата от обработваема земя. Зачестяват случаите на незаконно присвояване на общински земи. Това налага Общинският съвет да прибегне до отчуждаване на общинската мера, за оземляване на бежанци през 1935 г., отдаване под наем на лозята на емигрирали в Гърция жители на общината и пр. Бежанците се снабдяват и с работен добитък и семена.
Освен посочените до тук основни направления в дейността на Общинския съвет, архивният фонд съдържа информация и за редица любопитни факти, като например тези свързани с промяната на наименованията на селищата. През 1929 г. е взето решение за преименуване на с. Папарос с ново име “Инж. Ст. Сарафово”. Със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 9 авг. 1934 г. наименованието на гр. Анхиало е променено с наименованието Поморие. Общинският съвет дълго време изразява несъгласието си с това наименование. Непосредствено след цитираната заповед съветът взема решение градът да се преименува от Поморие в Соленград. След като това решение не се реализира, през 1937 г. Общинският съвет взема друго решение за възстановяване на старото име, т. е. Анхиало, или в краен случай да се нарече Ахелой. За пореден път тези решения остават неизпълними.
От днешна гледна точка може да се твърди, че това е може би най – подходящото име на града край морето, утвърден като център на курортното дело и балнеолечението, на лозарството и винарството.
Фондация „25 века Поморие”
Информацията е от фонда на ДАА