Градско Общинско управление – Анхиало (1878 – 1944)

Град Анхиало (Поморие) е освободен от турско робство на 7 февруари 1878 г. от Втори екадрон на Тринадесети драгунски на Военния орден полк, командван от майор Колонтаевски. Непосредствено след Освобождението е създадена Анхиалска (Поморийска) община. Статутът й е определен в съответствие с “Привременните правила”, създадени от Временното руско управление. През този период се нарича Градски общински съвет. В състава му влизат кметът и общинските съветници.

Законът за общините и градското управление от 1882 г. премахва изборността на кметовете, а общинските съвети се избират чрез двустепенни избори, като се изисква имуществен и образователен ценз на кандидатите за съветници и на избирателите.

Изборността на кметовете е възстановена със Закона за градските и селските общини, приет през 1886 г. (ДВ, бр. 69 от 19 юли 1886 г.)

Съгласно споменатия закон съставът на всяка градска община включва: 1. Общински съвет; 2. Общинско управление;

Освен общинските съветници, членове на общинския съвет са кмета и помощниците му. Членовете на общинския съвет са изборни длъжности. Кметът и помощниците му се избират из съветниците при тайно гласуване.

В състава на общинското управление са включени единствено кметът и неговите помощници.

Общинските съвети, кметовете и помощниците им се избират за три години и не могат да бъдат уволнявани до изтичането на мандата им. Кметът е представител на Общината и на нейните интереси пред всички държавни и обществени институции.

През 1934 г. с правителствен указ отново е премахната изборността на общинските съвети. Същата година е приет и новият Закон за градските общини, според който кметовете не са изборни длъжности, а се назначават от Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Кандидатурите им се издигат от областните директори, от средите на интелигенцията.

Поредното възстановяване на изборността на общинските съвети се осъществява със закон приет през 1937 г.

С Указ от 3 февр. 1938 г. се създава “Засилена общинска управа”, която съвместно с кмета осъществява стопанското и административното ръководство на общината.

Един от показателите за постъпателното развитие на Общината е броят на населението, от което чрез данъци, такси и др. облагания се формира бюджета на общината.

Броят на населението на града се променя както следва:

Според преброяването през 1920 г. то е 2600 жители, през 1926 г. нараства на 4530 жители, а през 1934 г. достига 5196 жители.

През 1934 г. към Общината се присъединяват селата Баня и Емона. Същата година те се отделят, а се включват с. Сарафово и квартал “Харманите” (по – късно наименуван “Св. Георги”, населен през 1931 г. с бежанци).

Инициативността и мащабите на дейността на общината са в пряка зависимост от нейния бюджет, чието формиране и разпределяне е автономен процес.

Бюджетът на общината се съставя от кмета и бирника и се приема на заседание на Общинския съвет. Утвърждава се от окръжния управител на Бургас и се предоставя на кмета и бирника за изпълнение. Бирникът контролира всички общински приходи и разходи.

Общината определя приходите за бюджета от таксите, налозите и бериите, регламентирани от закона. По – значими от тях са: приходите от данъци върху сградите и поземления данък, приходите от движими и недвижими имоти на общината, глобите, определен процент от продажната стойност на едрия добитък, такси за ползване на общински мерки и теглилки, каквито общината задължително трябва да има и пр. Други групи налози са тези, които се налагат върху мелниците, дараците и др.

Размерът на част от приходите се определя от самата община. Например приходите от отдаване под наем на места по улиците и площадите за търговска дейност, налозите върху транспортни средства, за ползване на общинския водопровод и др.

Общината събира приходите си самостоятелно или ги отдава чрез търг на прекупвачи.

От общинските разходи по – значими са тези за поддържане на пътищата, водопроводите, канализацията, подобряване на земеделието и скотовъдството, подпомагане на бедни граждани на общината и др.

Разпоредител по бюджета е кметът, а изпълнител е бирникът.

Архивният фонд на Градско общинско управление – Поморие съдържа богата информация за грижите на общината за развитието на стопанските дейности, осигуряването на материалната база, необходима за осъществяване на просветната и културната дейност, за здравеопазването, хигиенизирането и благоустрояването на града, подпомагане на социално слаби семейства и пр., за периода от края на миналия век до 1944 г.

Конкретни и целенасочени са действията на общината за развитието на основните структуроопределящи отрасли за региона, каквито са лозарството, солодобивът, рибарството и курортното дело.

През периода 1909 – 1912 г. общинският съвет предприема редица мерки за възстановяване на опустошените от филоксерата лозя. Лозарите, чиито лозя са унищожени, получават обезщетение за засаждане на нови. Предприемат се мерки и за развитие на животновъдството. През 1912 г. и 1913 г. се вземат решения и се предоставят земи от общинската мера за образуване поземлен фонд за подобряване на скотовъдството.

Грижата за осигуряване на поминък на населението мотивира създаването през 1915 г. на комисия за проучване възможностите за развитието на риболова в Анхиалското езеро.

За правилното организиране и провеждане на агротехническите мероприятия в района на общината, през 1922 г. към общинското управление е назначен агроном.

Нуждата от обработваема земя кара общинското ръководство да контролира пълното й използване. През 1929 – 1930 г. се дават под наем училищни ниви.

Общинското ръководство работи системно за оземляване на безимотни и малоимотни, инвалиди, сираци от войните и др. социално слаби категории от населението.През 1939 – 1941 г. общината предоставя терени за построяване на сгради на учреждения, свързани с развитието на селското стопанство: на Лозарска кооперация “Анхиалски грозд” – за построяване на сушилня за плодове и навеси за производство на гроздов пулп за износ, на Министерството на земеделието и държавните имоти – за построяване на ветеринарна лечебница и за околийско агрономство.

Освен в селското стопанство, чрез предоставяне на терени, даряване или заменяне на недвижими имоти, Общинския съвет подпомага развитието на социално значими сфери – просвета и култура, здравеопазване, промишленост, курортно дело.

През 1907 г. е взето решение за безвъзмездно предоставяне общинско място на читалище “Просвета” за построяване на читалищна сграда.

През периода 1922 – 1927 г. са предоставени безвъзмездно места за построяване на държавна болница, за фабрична сграда на търговска фирма “Кремаков и Матеев” от Бургас, дворно място на Първа софийска мъжка гимназия, за построяване на почивна станция на учениците и др.

През 1928 – 1932 г. общината предоставя 2000 кв м на Солопроизводителна кооперация “Бъдеще” за построяване на производствена сграда, за винарска изба на Лозаро – винарско дружество “Лоза” – София, терен за съдебна палата на Анхиалското мирово съдилище, 7470 кв м за дом на инвалидите, дворни места на Министерството на търговията, промишлеността и труда за построяване на санаториум и др. През посочения период, към общинския поземлен фонд са причислени емигрантски и др. земи, които се предоставят за обработка от бежанци и жители на Анхиало (Поморие).

Общинският съвет работи непрекъснато за решаване проблемите на транспорта и съобщенията в общината, главно чрез временната трудова повинност.

През 1923 – 1924 г. се построява теснолинейна ж. п. линия Бургас – Поморие. Всички трудоспособни мъже на възраст до 50 г. са задължени да отработят десет дневна трудова повинност за подготвяне на трасето. Железопътната линия е открита тържествено през 1925 г. През същата година започва строежът на ж. п. гара.

/следва продължение/

Фондация „25 века Поморие”

Информацията е от фонда на ДАА