Девета симфония от Бетовен ще бъде изпълнена в Деня на Европа

Точно на 9-ти май, петък, дата, която отбелязваме като Деня на  Европа, Бургаската опера ще представи едно емблематично произведение – Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен за солисти, хор и оркестър в ре минор, оп. 125. Гениалният композитор, представител на Виенската класическа школа, е композирал едно от най-известните си произведения, когато е бил вече напълно оглушал и не успява да чуе дори френетичните овации след премиерата на 7 май 1824 г.. Зад пулта ма концерта в петък застава именитият български диригент със забележителна международна кариера – Иван Кожухаров, почетен гражданин на Бургас. Само преди дни той дирижира с голям успех вълнуващия атрактивен спектакъл  „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс в залата на Операта. Иван Кожухаров е носител е на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три награди “Златна лира” и “Кристална лира” на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. През настоящата година той чества своя 75-годишен юбилей. Диригент на хоровия състав е Александър Чепанов, солисти са: Мария Цветкова‐Маджарова – сопран, Мария Юрковская – мецосопран, Яни Николов – тенор, и Валери Турманов – баритон.

Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен не е представяна цялостно – с оркестър, хор, солисти, повече от 20 години на бургаска сцена. По време на пандемията – на 9 май 2021 г. “Одата на радостта” бе изпълнена от хора на Бургаската опера, заедно с представителния духов оркестър на Бургас – по време на флашмоб пред Общината, като събитието бе отразено от национални и местни медии.

„През 2002 г. с целия състав на Бургаската опера /само съставът на оркестъра тогава наброяваше 116 музиканти!/ представихме Девета симфония от Бетовен на гръцкия остров Родос. Беше незабравимо преживяване, а изпълнението под открито небе придаде на събитието особена атмосфера“, спомня си за последния път, когато е дирижирал мащабното симфонично произведение Иван Кожухаров.

„Това е едно произведение, в чиито корени е заложено желанието на Бетовен за свобода и демокрация в Европа“. Това е една борба между светлината и мрака, която композиторът е решил да включи в своята симфония чрез контраст на тъмни минорни звучи и светли мажорни“, каза Александър Чепанов, хормайстор, в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.

„Ти сплотяваш в порив чуден , разделените от зло! Братя стават всички люде , Ти разпериш ли крило.” – Фридрих Шилер. 240 г. след написването на тези думи все още се надяваме да има Мир по света! Ще пеем за това! Победа над злото, мир, радост, равенство и хубави дни, които очакват нашите деца!“ – изразява емоциите си преди концерта сопраното Мария Цветкова-Маджарова.

„Изпълнението на алтовата партия в Деветата симфония на Бетовен е специален момент в моя творчески път. Това произведение ме вдъхновява със своята дълбочина и хуманистично послание. Този концерт ще бъде особено паметен за мен, тъй като това е първият Ден на Европа, който ще отбележа в България като участник в толкова значимо музикално събитие.“ – казва мецосопраното Мария Юрковская, която е солист на Бургаската опера от по-малко от година.

„За мен е голяма чест да бъда част точно от този музикален празник. Във времена, когато целият свят е изправен пред големи предизвикателства, повече от всякога трябва да се придържаме към общото послание на Европейския съюз: мир, свобода и солидарност. Тази година честваме 40 г. от обявяването на “Ода на радостта” за химн на Европейски съюз.“, споделя вълнението си Яни Николов, тенор.

„Чест за мен е да бъда солист на Деветата симфония от Бетовен на Симфоничния концерт на 9 май, събитие с изключителна стойност в културния живот на Бургас, с което Държавна опера – Бургас отбелязва Деня на обединена Европа. Мащабът на произведението е внушителен, посланията – и вечни, и актуални“,  разказва баритонът Валери Турманов.

Денят на Европа, честван на 9-и май всяка година, е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман, френският външен министър по онова време, споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се счита за началото на това обединение на страните членки, което днес наричаме Европейски съюз. Всяка година хиляди хора участват в посещения, дебати, концерти и други събития, които са посветени на Деня на Европа и имат за цел да се повиши осведомеността за Съюза.

Симфония №9 в ре минор, оп. 125, наричана също Хорална симфония, е последната напълно завършена симфония на германския композитор Лудвиг ван Бетовен. Написана през 1824 година, тя е сред най-популярните произведения от световната класическа съкровищница. Симфонията е първият пример на симфония от значим композитор, в която са използвани вокални елементи. Нейната четвърта част съдържа изпълнение на хор и четири солови вокалисти, адаптация по поемата на Фридрих Шилер “Ода на радостта”. Тази симфония и до днес запазва своето могъщество и внушение. Неслучайно през 1971 г. Парламентарното събрание на Съвета на Европа решава да приеме Одата на радостта от 9 симфония на Бетовен за Европейски химн. Официално става символ на Съвета на Европа на 19 януари 1972 г., а през 1985 г. е признат от главите на ЕС като официален химн на Европейската общност, а от 1993 г. – на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа – свобода, мир и солидарност.