Доц. д-р Милчо Скумов за проектираната спортна зала на мястото на хандбалното игрище

Изграждането на тренировъчна спортна зала, още повече на името на изтъкнатия наш съгражданин Щерю Василев е похвална идея. Определеното за строежа място е на изгорелия в пожара на 30 юли 1906 г. храм „Св. Богородица“ – безспорно най-забележителната църковна сграда в Анхиало за всички времена.
Идеята за възстановяване на изгорялата църква възниква в средата на 20-те години и бързо намира подкрепа в градския съвет, църковните среди и анхиалските граждани. На 4 септември 1936 г. с Указ № 390 е утвърдена наредба закон за отстъпване „даром на Св. Сливенска Митрополия държавното място от 1 887 кв. м ведно с опожарения гръцки храм „Св. Богородица“, застроен върху 740 кв. м на това място“. По решение на Сливенския епархийски духовен съвет на 12 ноември 1936 г. в Поморие е основан Комитет за възобновяване на изгорелия храм. Започва събиране на необходимите средства от дарители. Назначават се технически комисии за обследване състоянието на изгорялата постройка, според които пълното възстановяване е възможно. Но на 21 ноември 1939 г. след оглед на място от Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството при съответното министерство нареждат да бъдат съборени „всички грозящи на срутване части на останалите черковни развалини“.
След разрушаването на църковните стени Комитетът за възстановяване на изгорелия храм като отчита, че не ще може да събере достатъчно средства за постройка на нов „на мястото на изгорелия и срутен храм“ дава съгласието си на това място да се построи съдебна палата. Такова е предложението на Общинския съвет, а граждански комитет предлага постройка на паметник на падналите във войните. Съветът обсъжда и други варианти за строеж на околийски учреждения и отправя покани до съответните министерства. В крайна сметка идеите не са осъществени, тъй като държавата не разполага със средства за такова строителство.
Целта на настоящата публикация е да си припомним отношението на тогавашната поморийска общественост и на църковните власти към бъдещето на разрушената вече църковна сграда.
1. От протокола на Комитета за възстановяване: „в партера и в сградата (съдебната палата) се остави място за църква … и по този начин се запази светостта на мястото“.
2. Сливенският епархийски духовен съвет: „дава съгласието си да се построи съдебна палата и срещу нея паметник за загиналите във войните“, като „се построи приличен и издържан в стил малък храм параклис, включен в сградата на съдебната палата по начин, че да се запази мястото, където е бил св. олтар на съборения храм“.
3. Градският общински съвет: „това държавно място да се отпусне за околийско съдилище, както и в основите или партера на сградата да се предвиди в плана и се запази светото място със зазидването на един параклис“.
Положението днес: на част от мястото на величествения храм „Св. Богородица“ е построен хотел, а на останалата част ще се строи спортна зала, вероятно точно върху св. олтар. Идеи за запазване на светото място няма.
Като православни християни и за опазване на малкото останало от богатата църковна история на града ни би следвало преди изработване на строителните книжа на останалия незастроен терен да се извършат разкопки за разкриване и експониране на основите и особено мястото на олтарната апсида. След това по подходящ начин намереното да се включи в бъдещото спортно съоръжение. Така в града ни ще се открие още един обект на културния туризъм, а за християните, наред с другите църкви и параклиси – още едно място за поклонение.
(Текстът е част от по-широко изследване върху историята на анхиалските църкви, което в последните години разработвам.)
Доц. док. Милчо Скумов