Доц. д-р Милчо Скумов: Преди 110 години в Анхиало

Преди 110 години.

На 20 и 21 януари 1915 г. наводнение, причинено от поредната морска буря, нанася изключително големи поражения на града и солниците. Дървено-каменната преграда на източния морски бряг (Сетя) е разрушена, морето нахлува в ниските части на града и наводнява жилищата. Подкопава брега навсякъде, разрушава и всички по-малки защитни прегради по крайбрежието. Високият бряг също е подкопан и на места сринат в морето, като са отнесени няколко къщи и части от улиците. Населението с големи усилия спасява покъщнината си.

Пясъчната ивица между езерото и морето е отнесена, морските вълни свободно навлизат в езерото, което на много места е засипано с пясък. Брегът между солниците и езерото, и между солниците и морето също е унищожен, почвата е погълната и водите от морето и езерото свободно навлизат в солниците. Цяло денонощие морето нахлува безпрепятствено в града и солниците от изток и от запад. Останала е само тясна ивица земя, по която минава единственият път за влизане в града, има опасност бурята да я разкъса и градът ще остане отделен от сушата. Солниците в града и в местностите Хонят, Малък и Голям герен са под вода, много от тях са разрушени и засипани с пясък.

Едва на 28 януари бурята стихва и водите започват да се изтичат. Повреден е градският водопровод и градът е без вода. Държавните жилища са станали негодни за живеене и около 300 бедни и бездомни семейства остават без подслон. Това са т. нар. „бараки“ – дъсчени едноетажни жилища – където са настанени бежанци от Тракия и Македония, както и анхиалци, останали без дом след големия пожар от 1906 г. Тръстиковите (сазени) складове са пълни с вода и полуразрушени. Дъсчените държавни складове в града, където е складирана солта, са заобиколени с вода, но складовете в м. Хонят не са засегнати от наводнението. Морето е разрушило общинската морска скеля (кей), която се използва за изнасяне на сол, жито и други стоки. Временно се ползва държавната скеля, но тя се намира далеч от солните складове и на плитко място, което създава неудобства на търговците. Освен това, тя също е полуразрушена и при по-силно вълнение, градът рискува да остане без възможност за изнасяне на солта.

Такива наводнения в Анхиало са ставали и друг път, но сега загубите са огромни. Общинският съвет заседава извънредно. Според предварителните изчисления за възстановяване на солниците ще са необходими общо 2 100 000 лв., а за държавните жилища – около 300 000 лв. Освен това, както притежателите на солници, така и държавата се лишават за една година от доход, който за държавата е близо 1 000 000 лв. Общината губи годишен доход от такси за ползване на общинската скеля за повече от 2 000 лв. Вследствие наводнението и последвалите през юли и август проливни дъждове реколтата от сол за 1915 г. е само 3 969 тона, при средно за минали години около 15 000 тона.

Още по темата – Солодобивът в Анхиаало …, с. 158 – 160.

Милчо Скумов