Еньовден е

Еньовден се чества на 24 юни, когато Православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. На празника на Йоан Кръстител, предсказал идването на Спасителя Исус Христос, християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и магии за плодородие.

Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.

Затова водата в морето, реките и кладенците на този ден е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година.

Всеки преди изгрев слънце трябва да се измие с лековитата роса или течаща вода, казва народът ни. Точно по изгрев слънце трябва да се обърнете с лице към него и през рамо да наблюдавате сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Нощта срещу Еньовден е изпълнена с особена сила и тайнства. Вярва се, че в нея билките са най-лековити, затова рано сутрин на Еньовден всички събират билки, които използват за лек  през цялата година. На първо място сред тях е еньовчето, също комуника, иглика, маточина и др. От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване.

С тревите и цветята, набрани на празника, се увива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.