За православните християни от днес започва Великденският пост, който завършва в навечерието на Пасхалното възкресение. Въздържанието има за цел да закали волята и да преведе вярващия към победата над духа и плътта.
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
През целия пост риба се разрешава два пъти – на Благовещение и на Връбница.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост “преддверие на божественото покаяние”.
През годината има четири постни периода. Първият – най-дълъг и най-строг пост, е Великденският. Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници. Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица. Четвъртият е Коледният пост – той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември – Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.