На втория ден след Великден започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.
Дните след Възкресението се наричат светли, защото това е време, в което Възкресението на Исус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му.
На Светъл понеделник православната църква отдава почит на делото и паметта на светите апостоли. В митологичната памет на българина денят е известен като “разтурни” понеделник.Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – Св. Богородица, Св. архидякон Стефан и Св. Андрей, в Светли четвъртък – Св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – Св. ап. Петър, а в Светла събота – Св. Йоан Кръстител.
Светлата седмица е тясно свързана с името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.