Започна Страстната седмица

Започна Страстната седмица,  посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на християнския спасител Исус Христос – неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На старобългарски “страст” е “страдание”. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим  до смъртта му са наречени “страстна седмица”. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

Велики понеделник

На Велики понеделник Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник

На Велики вторник Църквата припомня притчата за Десетте девици. Тя е свързана с древния обичай младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Исус Христос е представен в притчата като жених на Църквата и според Неговите пророчески думи е дошло време, когато Женихът трябва да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т.е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение. Припомня се още и притчата за талантите, които подчертават важността на готовността и отговорността в духовния живот, в служба на Бога и на ближния.

Велика сряда

В деня на Светата и Велика сряда Църквата припомня едно от последните събития преди спасителните страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Христос (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). В същия ден се припомня и решението на Синедриона да осъди Исус Христос. Тогава Юда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). На Велика сряда за последен път се извършва Литургия на Преждеосвещените дарове.

Велики четвъртък

На Велики четвъртък всички си спомнят Тайната вечеря, когато Исус Христос дава последни напътствия на учениците си, установява тайнството на причастието, наречено Евхаристия и предрича, че ще бъде предаден.

С църковните богослужения на този ден се пресъздават редица значими събития, свързани с изкупителното дело на Спасителя на човечеството. Във вечерната служба в четвъртък се четат така наречените “Дванадесет евангелия” т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. В църквите се извършва велик маслосвет.

Велики петък

Това е най-тежкият и тъжен ден за християните през цялата година. Постещите не приемат нищо на този ден, дори вода. Разбира се, правилото се променя, според силите на постещия и какво му е благословил свещеникът. Припомнят се великите страдания на Исус Христос, приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит и разпънат на кръст с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилат Понтийски, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпънат между двама разбойника за поругание при страшни природни катаклизми – земетресение и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Вечерта на Разпети петък в църквите се извършва опелото на Господ Исус Христос, църквата се обикаля с плащаницата, под която вярващите през целия ден минават, за да изразят преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството.

Велика събота

Възпоменава се погребението на Христос и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекли кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с благовонни аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи и майка Му Св. Богородица.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението Си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Господ Исус Христос е в ада, за да счупи оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Възкресение Христово

Великден е денят на победата на Живота над смъртта! Както се пее в църковните песнопения – Този, Който е “възкресението и животът”, удържа Своята победа над тлението и смъртта, за да дарува на всички живот вечен! В този ден ­заедно със светите мироносци ­отново намираме отвален надгробния камък, а гробът, където е бил положен Божият син, се оказва празен. В този светъл ден светът за първи път чува благата вест за освобождението си от властта на греха и смъртта. На Великден в този истински “празник на празниците”, църквата възнася благодарствени молитви, а вярващите се поздравяват с: “Христос Воскресе!” и засвидетелстват – “Воистину Воскресе!”