За бялото злато и черния пясък в Поморие разказва един чужденец

Искам да ви разкажа за  мое пътешествие по черноморските ви курорти, което този път беше доста обогатяващо. Както не веднъж съм споменавал, не съм особено докоснат от летните ви курорти, защото в повечето случаи са претъпкани, мръсни и зле менажирани. Колкото повече обикалям по крайбрежието обаче, толкова повече изключения намирам.

И този път останах възхитен от едно супер място – Поморие. Отидохме там на еднодневно пътуване без излишни очаквания. Просто бях решил поне един печат от 100-те национални туристически обекта да взема по време на тази екскурзия, след като в навалицата в Несебър не успях. В Поморие се намират Поморийското езеро и прилежащите към него солници, заедно с единствения по рода си Музей на солта.

Реших, че няма как да го пропуснем това, но си направихме хитър план. Отиваме сутринта в Поморие, засядаме на плажа, после обядваме някъде и в горещите часове, докато бебето Ева спи ще посетим музея.

Понеже Поморийското езеро е разположено успоредно на морския бряг, на картата се вижда само тънка ивица земя, която ги разделя и това изглежда адски нетрадиционно. Още по- интересното е, че по протежението на почти цялата ивица има път, а от външната й страна е оцветена в жълто на картата, което означава само едно – плаж.

Така се озовахме на феноменалната Поморийска пясъчна коса.

Пясъчна коса е, когато морето изхвърля наноси на брега и така прегражда пътя на вливаща се в него река или езеро. В този случай пясъчната коса пази лагуната на Поморийското езеро да не се слее с морето… По този начин пред Поморийското езеро се е образувала шесткилометрова тясна плажна ивица, която на всичкото отгоре докъм средата е проходима с кола.

Когато тръгнеш по тази не крайбрежна, а по-скоро междубрежна улица от едната страна ти е ниският бряг на езерото, а от другата – гърбът на безброй бунгала. Не бях много въодушевен, че е тъпкано с бунгала тук, но ако трябва да бъда честен, докато минавах и виждах пролуките между тях към морето, мястото все повече ми се струваше като много, ама много приятно място, на което да се забиеш и да не мръднеш цяло лято. На края на пътя спрях. Паркирах и 10 минути се оглеждах в очакване някой да дойде и да ми иска 10 лв. такса. Никой не дойде. А места имаше достатъчно. При това, както разбрах след секунди съм се намирал само на метри от един от най-прекрасните плажове.

Сега, ако трябва да бъда честен, плажът е далеч от съвършеното. Ивицата е много тясна – не повече от 10-ина метра, при това в по-голямата си част е под стръмен наклон. Само че пясъкът е това, което прави мястото уникално. Пясъкът е черен на цвят! Доколкото разбрах това е, защото е богат на железни окиси и се счита за много полезен за здравето. Тук всичко има лечебни свойства дори калта в езерото. Но за това след малко. Сега да в и разкажа за плажа. За плажа– просто нямам думи.

Нали знаете, че за всичко имам думи, при това на няколко езика.  Това, което адски много ми хареса тук е, че плажът е див, тоест няма шезлонги и барове по пясъка, има много туристи и се намира супер близко до цивилизацията, ако ти потрябва. А място има за всички. Макар и да е тесен плажът е дълъг към 6 км. и който иска усамотение може да ходи пеша да си намери тихо място чак до Ахелой. Който иска може да пие бира и да хапне цаца в малките кръчмички, които обаче са между бунгалата зад плажа, а не на пясъка.

И въобще тези бунгала вършат чудесна работа. Хем не са грамадни хотели, които да бълват стотици руснаци на квадратен метър, хем ти създават една уютна и ненатрапчива преграда от останалия свят. Така имаш чувството, че си на някакъв екзотичен, откъснат от света плаж, а в същото време буквално за секунди можеш да отидеш до кoлата и да се метнеш на нея. Понеже за какво ти е да ходиш, на което и да било друго място на света освен на Пясъчната коса в Поморие!?

Ние по някое време тръгнахме, за да търсим ресторант за обяд в централната част на града. Намерихме страхотно местенце точно на Източния плаж с гледка към дюните. В ресторанта имаше вкусна храна на поносими цени, неопитни и объркани сервитьори, но с добри намерения. A на дюните имаше огромни табели с надпис, че са защитена зона. Зад табелите пък имаше руснаци, които са си опънали чадъри и са си направили бивак отгоре на дюните.

Хапнахме, оценихме по достойнство и красивия Източен плаж и се запътихме към Музея на солта. Ева заспа на момента, така че имахме цялото спокойствие на света на наша страна.

Ако Поморийското езеро е на гърба на Черно море, то на гърба на езерото са солниците. В началото на солниците пък е музеят. Точно пред него има десетки голи хора, които се мажат до ушите с кал в плитките преливници на солниците.

Удариха ни печат на входа на музея и ни казаха, че се организират беседи на всеки 20 минути. Почакахме, зачудих се дали и аз да не се намажа с тази прословута лечебна кал, но реших да го отложа за след това. И това се оказа доста мъдро решение.

Приказливият човек в залата на музея подробно ни обясни за историята на Анхиало. Това е старото име на Поморие. Анхиало е един от най-древните градове не само по Черноморието. Няма да ви занимавам с подробности около славната му история само ще ви кажа, че Анхиало означава „близо до солта“.  Предполагам,че си спомняте от уроците по история, че в древността солта е била доста скъпа стока и доста често търговски сделки са се разплащали в сол, вместо в злато. По тези земи Анхиало е било единственото място, на което се добива сол, нещо като Клондайк за злато или като Кувейт за петрол. Воъбще в Античността Поморие е било идеално място да го бомбандират американците и да му “донесат демокрация”, ако ме разбирате.

Нашият лектор ни разказа за технологията по добиване на сол и започна да ни обяснява за лечебните свойства на калта в езерото. Калта е много полезна, но не бива да се прекалява с употребата й. Мажат се само местата по тялото, на които имаме оплаквания. В никакъв случай не се маже главата и сърдечната област. С калта се стои 20-ина минути, после се изплаква с вода от езерото и поне до вечерта човек не бива да се къпе, а преди лягане се взема душ само с вода. За да е успешно лечението трябва да се направят поне десет поредни процедури по тази схема. Докато човекът ни разказваше тези неща и силно натъртваше на факта, че когато мине през солниците калта напълно губи лечебните си свойства, през прозореца зад гърба му виждах безброй туристи нагазили в плитките и по-удобни солници да се мажат с кал оттам и омазани до ушите да си правят селфита.

Стана ми малко неудобно за тях. Додо промърмори, че сигурно са руснаци. На излизане огледахме с високомерно презрение омазаните по лицата с безполезна кал неуки идиоти. Когато ги наближихме обаче, чух няколко души да си говорят на английски. Забързах крачка и наведох глава, да не се окаже, че някой от тези тъпаци ми е роднина.

PS.

Това май беше последната ми плажна история за този сезон. Другата седмица ще ви разкажа за някое друго интересно пътешествиe из българските забележителности, докато си мечтая да се върна в онези поморийски бунгала