Всеки град има своите архитектурни забележителности, които красиво оформят силуета му, правят го разпознаваем и значим. Те носят духа на времето, наситени са с история, навяват много спомени. За Поморие една такава знакова сграда е тази на Историческия музей. Нейното съществуване във времето започва през 80-те г. на XIX в. като гръцко девическо училище. Тогава Анхиало (дн. Поморие) е важен център на образованието и гръцката просвета по южното българско Черноморие. Девическото училище е изградено със средства от щедрото завещание на Фотини Карианди и по името на своята благодетелка е наричано „Карианденото училище” (Кариандион). Ф. Карианди е гъркиня, чието семейство имигрира от Анхиало в Русия през 1829 г. по време на Руско – турската война. Училището е построено на парцел, където преди това е бил параклиса „Св. Йоан (Предтеча)”. То е издигнато в най-източната част на града, в квартал „Св. Богородица”, в непосредствена близост до морския бряг и до Анхиалска митрополия. Сградата е била представителна, двуетажна. Красиви арковидни прозорци оформяли фасадата ѝ. Съвременниците я описват като „чудна” и „достолепна” постройка. Зданието е разполагало с 9 учебни стаи, учителска стая и значим по размери салон, в който са провеждани училищни тържества и театрални представления. То съществува в този си вид до 30 юли 1906 г., когато пожар изпепелява голяма част от Анхиало. От пламъците на огнената стихия не е пощадено и Карианденото училище, от което остават само стени. През 1918 г. е извършен ремонт на първия етаж на сградата, а 4 г. по-късно и на втория. В зданието започват да се обучават учениците от „Анхиалска народна прогимназия” и Непълната смесена гимназия „Иван Вазов” (гимназията е закрита през 1935 г). В годините на Втората световна война, училищните занятия се водят нередовно. В зданието са настанени германски, а после и съветски войници. През 1944 г. е възстановена гимназията като непълна десетокласна. Сградата се ползва за училище до 1960 г. След това тя е предоставена за нуждите на Детска градина №2.
През 1979 г. сградата е обявена за паметник на културата с местно значение.
През 1982 г. териториална проектантска организация – Бургас изработва работен проект за преустройство на детския дом в Археологически музей и картинна галерия. Проектът е реализиран в периода 1993 – 1996 г. Първият етаж е предвиден за музейна експозиция. Изграден е междинен етаж за галерията. Съществуващата южна врата се зазижда, оставен е само западният вход. На 31.07.1997 г. Общинският музей и галерия отваря врати. Няколко години в сградата се помещава и НЧ „Просвета 1888”, гр. Поморие. Статутът на музея официално е утвърден от Министерство на културата през 2005 г., въз основа на решение на Общински съвет от 29.04.2005 г. След като читалището и Градската художествена галерия се сдобиват със свои самостоятелни сгради, в бившето Карианденото училище остава само Историческият музей. През 2018 г. в него се извършва цялостен ремонт, включващ дейности, свързани с повишаване на енергийната му ефективност. Проектът се осъществява от Община Поморие. Средствата са отпуснати от Европейския съюз по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. Извършено е саниране на сградата, както и превръщането ѝ във вид, подходящ за хора в неравностойно положение – изградена е рампа на входа на музея и във вътрешната му част. Подменени са прозорците и вратите със система от PVC профил и стъклопакет, поставена е климатична система, подменено е осветлението и др.
Вече четвърт век Исторически музей – Поморие е действаща научно-просветна и културна институция, която съхранява и експонира историческото наследство на града и региона. Превръщайки паметта в история и историята в памет, той е истински „дом на времето”, който обогатява, вдъхновява, формира ценности и ориентири. Той е място, където чувстваш принадлежността си и осмисляш своята идентичност.
Любка Николова, уредник в отдел „Нова и най-нова история” при ИМ Поморие
Източници:
Георгиева, В. Духовното пробуждане на Анхиало, Поморие, 2005
Димитров, В. „Музеите – домът на времето” В: Университетски дневник 32, 2022, стр. 92
Йорданова, Е. „Сградата на Исторически музей – гр. Поморие – съществуване във времето” В: Известия на Исторически музей Поморие, май 2007, стр. 44- 46
Карабашев, А. „ В двора на Клио” В: Известия на Исторически музей Поморие, май 2007, стр. 4 – 6
Щерионов, Щ., В. Мучинов Гръцкият периодичен печат от XIX век – извор за демографската история на българските земи през Възраждането., София, 2017, стр. 504
Γερμίδης, Ά. Χαμένες ελληνικές εστίες της Ανατολικής Ρωμυλίας. Η Αγχίαλος και η περιοχή της. Πραγματεία Ιστορική, Γεωγραφική, Λαογραφική. Θεσσαλονίκη, 1973
Документи от ДА Бургас – ф. 212 К, оп. 1, а. ед. 14, л. 45, 46 и др.