Какво e решението на съда по делото за загиналото при парасейлинг в Несебър дете

Бургаският апелативен съд потвърди първоначално взетите мерки за неотклонение на лицата, привлечени към наказателна отговорност за инцидента със загинало дете по време на парасейлинг на морски плаж Несебър – Юг.

С определение от 21.08 2025 г. Окръжен съд – Бургас постанови „задържане под стража“ спрямо П. С. и К. Т. и „парична гаранция“ в размер на 5000 лева спрямо Х. Р., обвинени в причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Защитниците на тримата обвиняеми обжалваха пред въззивната инстанция съдебния акт на окръжния съд с искания за по-леки мерки за процесуална принуда на задържаните П. С. и К. Т. и за „подписка“ или евентуално намаляване на паричната гаранция на Х. Р.

След собствен анализ на всички материали по делото и като съобрази всички факти, от значение за вида на взетите спрямо обвиняемите мерки, Бургаският апелативен съд направи извод, че частните жалби са неоснователни.

Въззивният състав прие, че от събраните до момента доказателствени източници може да се извлече достатъчно информация за наличие на обосновано подозрение срещу обвиняемите П. С. и К. Т. за участието им в деянието, за което са обвинени, и което е наказуемо с лишаване от свобода. Съдът  счита, че  в случая съществува реална опасност от укриване на обвиняемите П. С. и К .Т., както и на доказателства.

По отношение на К. Т. опасността се обосновава категорично от извършеното от него изхвърляне на краищата на скъсаните колани ведно с механизма за окачването им към рейката в морето, което действие очевидно е насочено към укриване на веществени доказателства и заличаване на важни следи с цел да се затрудни разследването.

Подобна опасност от укриване на доказателства съществува и по отношение на П. С., който може да държи в своя фактическа власт документи, относно извършваната дейност по предоставяне на водноатракционната услуга „Воден парашут“ /парасейлинг /, като сред тези книжа е възможно да се намират и такива, свързани с техническата годност и експлоатационно състояние на обезопасителното оборудване.

Втората инстанция посочва, че начинът на извършване на деянието, несъмнено свързано с високорискова дейност, при която изглежда грубо са нарушени множество правила за безопасност и която има за трагична последица смърт на дете, което завишава допълнително обществената опасност на разследваното престъпление.

Освен това тежестта на възможната наказателна санкция със сигурност може да стимулира обвиняемите да се укрият, да укрият доказателства и да възпрепятстват разследването, особено в началния му етап, когато рискът от укриване или извършване на ново престъпление е най-висок.

В настоящия начален етап на разследването, мярката за неотклонение задържане под стража е единствено ефикасна и създаваща необходимите гаранции за личното участие на двамата обвиняеми в наказателния процес и неговото срочно приключване.

По повод мярката за неотклонение спрямо обвиняемия Х. Р., въззивната инстанция не споделя извода на първата, за по-малък интензитет на обоснованото предположение за съпричастност на този обвиняем към деянието. При липсата на подаден протест от прокурора съдът прие, че същата следва да се потвърди.

Според апелативните съдии безспорно е установено по делото, че Х. Р. е предприел управлението на моторната лодка с цел извършване на заплатената от родителите на пострадалото дете водноатракционна услуга. Несъмнено е също, че е знаел, че както самият той, така и другият член на екипажа –  К. Т., няма квалификацията „инструктор по парасейлинг“.

Актуалната наредба, уреждаща водноатракционните услуги, изисква екипажът на плавателния съд, с който се предоставя услугата парасейлинг да се състои от двама души, като поне единият е инструктор по парасейлинг.

При допуснатото от Х. Р. съзнателно нарушаване на правната норма, съдът не приема неговата съпричастност към извършеното престъпление да е с по-ниска степен на интензитет в сравнение с този на другите двама обвиняеми и да обуславя определянето на по-лека мярка за неотклонение.

С оглед на това искането за отмяна на взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция“ и постановяването на по-леката мярка за процесуална принуда „подписка“ въззивният състав намира за неоснователно.

 

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.