Конкурс за есе „Балканските войни 1912-1913 г. и националният идеал за единение на България“

СНЦ „Граждани за Поморие“и Фондация „25 века Поморие“ организират конкурс за есе, посветен на 110 години от началото на Балканските войни.

Темата на есето е : „Балканските войни 1912-1913 г. и националният идеал за единение на България“

Условия за участие в конкурса:

Участници могат да бъдат ученици от 16 до 19 години. Есето да бъде в обем до 7 стандартни страници /1800 знака на страница/.

Краен срок за изпращане: 31.03.2023 г.

Моля, обърнете внимание :

-Участниците в конкурса се съгласяват творбите им да бъдат публикувани от организаторите;

-Творбите няма да бъдат връщани;

-Есетата трябва да бъдат подадени според регламента, като неотговарящите на изискванията  му ,няма да бъдат допуснати до конкурса.

Информация за автора на есето: Трите имена на участника, адрес, телефон, електронна поща за контакт, възраст, клас, училище или извънучилищно звено с пощенски адрес, електронен адрес  и телефон.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени до 06.05.2023 г.

Есетата на електронен или хартиен носител се приемат на адрес:

8200, гр.Поморие, ул „Черковна“№5, СНЦ „Граждани за Поморие“ или на e-mail:  fondation_pomorie@abv.bg

На тях трябва да бъде изписано: „За конкурса 110 години от началото на Балканските войни 1912-1913“

Информация от Държавна агенция “Архиви”: Балканската война (1912–1913 г.) е венец на десетилетните усилия на българската държава да отхвърли веригите на Берлинския договор от 1878 г. Значителни територии, населени с българи, остават извън пределите на родината и обединението им с Княжество България (от 1908 г. Царство България) и Македония се превръща в основна задача от дневния ред както на политическите партии, така и на цялото общество. Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. показва, че освобождението на Македония ще може да стане само по пътя на войната. За успешното реализиране на тази национална програма, в периода от 1909 до 1912 г. са проведени серия от преговори за създаване на Балкански съюз. В него, наред с България, последователно се включват Сърбия, Гърция и Черна гора. Немалка роля за реализирането на съюза изиграва руската дипломация, която вижда в него противотежест на немското и австро-унгарското влияние на Балканите.

На 30 септември България изпраща нота от името на балканските съюзници, в която приканва османското правителство да предостави в срок от шест месеца автономия на етническите малцинства в империята. В отговор, на 4 октомври, Цариград обявява война на съюзниците. България и Гърция обявяват на свой ред война на османците на 5 октомври, а Сърбия се включва два дни по-късно.

Решаваща за изхода на войната обаче се оказва Одринската епопея (11–13 март 1913 г.), в резултат на която главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града. В плен попада голяма противникова групировка, начело с коменданта на крепостта – артилерийски генерал Шукри паша.

На 31 март воюващите страни сключват примирие, което влиза в сила от следващия ден – 1 април.

 Мирният договор е подписан на 17 май 1913 г. като Османската империя се отказва от всичките си владения на запад от линията Мидия – Енос в Източна Тракия и от суверенитета си над остров Крит. Договорът гарантира създаването на албанска държава, която включва и Шкодра. Всички останали въпроси и претенции остават неуредени (подялбата на Македония, статутът на островите в Егейско море, военните репарации)…

На 16 юни 1913 г. по нареждане на цар Фердинанд България започва Междусъюзническата война в Македония с действия срещу Сърбия и Гърция.

На 18 юни 1913 г. българското правителство спира настъплението на армията, страхувайки се от международна изолация. Бившите съюзници преминават към активни военни действия.