Концерт на Фабио Армилиато и Симфониета- Враца на 30 октомври в Поморие

Фабио Армилиато e един от най-изтъкнатите съвременни тенори на световната оперна сцена, който се откроява с прекрасен глас, висок регистър, изключителна музикалност, впечатляващо артистично присъствие и не на последно място – харизма.След завършването на Консерватория „Николо Паганини“ в Генуа, Фабио Армилиато дебютира в „Симоне Боканегра“, откъдето започва и стремителната му кариера в най-престижните оперни театри, като Метрополитън опера, Миланската скала, Парижката опера, Teatro Real в Мадрид, Операта в Сан Франциско, Виенската Щатсопера и др. Жъне световен успех с ролята на Кавароди от „Тоска“ в Арена ди Верона, Teatro Real в Мадрид, Римската опера, също в Миланската скала под диригентството на Лорин Маазел и в Ковънг Гардън, под диригентството на Антонио Папано.Пее в „Турандот“ в реконструирания Petruzzelli-Theatre в Бари, изпълнява своя феноменален Родолфо от „Луиза Милер“ в Цюрихската опера, дебютира в „Отело“ в Opera Royal de Wallonie в Лиеж. През 2011 е отличен с първата международна награда „Тито Скипа“ и наградата „Бениамино Джили“.За участието си в „Силата на съдбата“ в Opera de Wallonie в Лиеж е удостоен, заедно с известното сопрано и негова съпруга Даниела Десси, с престижната награда “Premio Ginestra”.Широка популярност носи на Фабио Армилиато участието му във филма на Уди Алън „На Рим с любов“, където той се снима, заедно с Алек Болдуин, Пенелопе Крус и други именити актьори. Лентата открива Международния филмов фестивал в Лос Анжелис през 2012 г.

ФАБИО АРМИЛИАТО за „Рецитал Кантанго“ : „Създадох този проект с идеята да покажа хронологията в развитието на модерното танго пеене от Тито Скипа до Карлос Гардел. Живял дълго време в Буенос Айрес, италианският певец и композитор Тито Скипа, е бил влюбен в аржентинското танго. Тази своя любов той предал и на ученика си Карлос Гардел, който мечтаел да стане прочут оперен певец. Поддържал приятелства с оперни величия като Енрико Карузо, Тита Руфо, Артуро Тосканини и т.н., но не успял да стане оперна звезда, не бил надарен със силен глас. Тогава Тито Скипа му предложил да се посвети на тангото и Карлос Гардел наистина започнал да пее танго, но в италианския стил белканто. И този обрат променя историята на тангото…При това доста чувствително. До тогава танго музиката, не особено добре приета от знатното общество, била смятана за аморална и дори вредна за жените и децата. С намесата на Тито Скипа и Карлос Гардел тангото от музика за простолюдието се превръща в аристократичен жанр. Певците свалят опърпаното пончо на гаучото и обличат изискан фрак, за да излязат на сцената и да разкрият, при това с подчертан артистизъм, дълбоката поетичност на чувствените танго ритми.

„Кантанго“ – от итал. cantare – пея, проследява именно тази тясна връзка между тангото и оперното пеене.

Като на филмова лента рециталът връща назад във времето, когато се заражда тангото. Тангото, което благодарение на операта става такова, каквото днес го познаваме. И обичаме“