Кръстовден

На 14 септември Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен превърнал се в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха след страданията и разпятието на спасителя. Олицетворение на жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него „С това ще победиш”.

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и да влезе тържествено в Рим. Там той приел и християнството.

Изненадана от знамението императрицата – майка Елена, предприела пътуване до Ерусалим, за да открие Христовия кръст. На мястото – Голгота тя намерила езически храм и три кръста. Разпознала Христовия, когато доближила до него болно дете, което оздравяло на мига. Елена наредила кръстът да бъде издигнат отново, а езическият храм да бъде разрушен. Заради това ново издигане на светинята празникът се нарича „Въздвижение на честния кръст”.

Народът  ни нарича празника Кръстовден не само заради „честния кръст”, а защото денят „се кръстосва с вечерта” – настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад” – вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.

Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва” умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.

На този ден се честват лечителите, които лекуват „пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и „оправят счупени кокали”. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

На този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. Както на Симеонов ден, така и на Кръстовден, в някои райони се поставя началото на есенната оран и сеитба, а другаде пък наричат празника „Гроздоберник”, защото се дава начало на брането на грозде и правенето на вино.

На много места се организират общоселски сборове. Колят се курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

Именници на този ден са: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.