Люба Страволемова: Пътят на прогонените българи от Тракия до Поморие

Проучвателски проект с ученици от осми клас при СОУ „Иван Вазов“ Поморие (Профилирана паралелка по „Стопански Мениджмънт“)

 

Като потомка на тракийски бежанци аз помня драматичните разкази на баба ми за видяното и преживяното преди 100 години. Нейните разкази са от чисто човешка гледна точка и от позицията на 12-годишно дете каквото тя е била към датата на събитията: „Пред дома ни стояха турски войници…”, „Трябваше за 2, 3 часа да напуснем дома си…”, „Вървяхме през гората…”, „Изгубихме братчето ми на 4 години…”, „Пристигнахме в Поморие…”, „Майка ми умря от мъка…”, „Останах кръгло сираче…”, „Настаниха ме в манастир „Свети Георги” при руско семейство, навярно бежанци от Русия”.

Стотици пъти съм чувала в детството си за тези дни от далечната 1913 година, имам чувството, че съм ги преживяла. Подобна е съдбата на хиляди други семейства. Емоционалните разкази на баба ми ме подтикнаха  да търся още информация по въпроса за тракийските бежанци от Източна Тракия, да се върна назад и да съпреживявам отново и отново случките от онова време.  Като учител и класен ръководител смятам, че моята мисия е да споделям историите с учениците и ги вдъхновявам и те да търсят такива истории. Все си мисля, че е трудно в днешно време вниманието на някого да бъде концентрирано върху каквото и да било, ако говорим за нещата само на теория. Затова и си позволих да се върна към историята не само на моята баба и  моя род, но и към историите на стотиците семейства, избрали пътя към морето и конкретно към Поморие. Разбирайки за събитията само чрез информиране по въпроса е едно, съвсем друго са свидетелствата и разказите на хората участници в самите събития, по правдиви сякаш и от най автентичния документ . Много пъти през годините, когато ми е било тъжно от историята на баба, съм си мислила и за мястото на църквите и манастирите, които по онова време са изиграли важна роля за приютяване на сираците и за поддържане духа, вярата и надеждата, от която всички имаме нужда в най-тежките моменти. Много са причините, поради които усещам в себе си дълга да поощрявам моите ученици да проучват темата за Тракийските бежанци и да бъдат съпричастни със сполетялото нашите сънародници преди 100 години. Вярвам, че родолюбието изисква да помним и разказваме историите на хилядите българи, преживяли насилствено преселение и разорение. Изводите от всяка история са поучителни за истинския живот.

„Пътят на прогонените българи от Тракия до Поморие” е проучвателският проект, който предложихме съвместно с Мариана Каталова- учител на класа по български език и литература и Славейка  Балъкчиева – педагогически съветник в училището на учениците от 8 а клас.  Разделeни на 4 групи по дейности с работни заглавия „Пътуване към корените”, „Песен недоизпята, сълза неизплакана”, „По стъпките на тракийските бежанци” и „История на местното тракийско дружество „Одринска Епопея”“, нашите ученици  се  върнаха обратно в миналото, да проучат и анализират събитията от онова време. Например в „Пътуване към корените” децата проучиха от кои населени места са бежанците, пристигнали в Поморие, колко са били на брой, каква е съдбата им в България, през кои години са дошли, една жива  родова памет. От къде е най-голямата група и какво знаят за тяхното родно място. В проучвателската дейност децата си сътрудничиха активно с ръководството и членовете на ТД „ Одринска епопея” град Поморие. Събраната информация  послужи за списването на ученически вестник, който  се казва „Родолюбие” и заснимане на филм „Урок по родолюбие“. На 26 март, когато отбелязваме Деня на Тракия, включените в проекта ученици  участваха в тържествата, организирани от Тракийско дружество „Одринска Епопея”. Със записаните спомени, събрани семейни истории и прочетена литература две ученички, участват в конкурса за есе „Разорението на Тракийските българи”.

И тук отново идваме на въпроса за съпреживяното. В часовете по История  учениците учат подробно за Балканската война, но както в моето съзнание още чувам разказите на баба ми, така смятам и че с работата в подобен проект, те ще се докоснат до истинските истории на хора и събития от онова време. Така ще осъзнаят важността на спомените, които ще пазят и предадат на свой ред на поколенията.

Моята баба не можа да сбъдне мечтата си да се върне в родната си къща. Сега аз и моите ученици имаме шанса да направим това, да се завърнем към корените. Подкрепяме инициативата   „Тракия без граници” и се надяваме тя да стане факт. Защото го дължим на нашите предци, да говорим и да помним за тях. Да ги пазим в сърцата си.

Люба Страволемова-  класен ръководител на 8 а клас