Министър Терзиева: Предприехме конкретни мерки, за да спасим страната и резултатите вече са видими

„По време на управлението ми като министър на регионалното развитие предприехме конкретни мерки, за да спасим страната и резултатите вече са видими.“ Това каза министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева на среща с медии. Екипът на регионалното министерство отчете работата на ведомството за последната една година.

„Предприетите от МРР мерки, през последната година, са насочени към модернизиране на ВиК отрасъла и на техническата инфраструктура; подобряване на пътната инфраструктура в по-малките населени места и намаляване на различията между регионите, за да стимулираме тяхното развитие; подобряване качеството на жизнената среда и на инфраструктурната свързаност“, отчете министърът.

„Акцентът, който винаги съм поставяла, в моята и на моя екип работа, е върху регионалната и инфраструктурната политика и постигането на конкретни резултати – извън политическите и популистки нападки и независимо от неоснователните и агресивни политически атаки“, заяви Терзиева и подчерта, че е доволна от работата на екипа на министерството и това, което си е поставила, в началото на мандата, като приоритети и политики, в момента се реализира.

„Министерството вече не е само министерство на магистралите“, коментира министърът и очерта предприетата от нея нова политика за подобряване състоянието на по-малките пътища в страната и подобряване свързаността между малките населени места. „Над 35% от второкласната и третокласната пътна мрежа е в лошо състояние, затова ежегодно от държавния бюджет трябва целево да се отделят между 70 и 150 млн.лв.“, обясни Терзиева. От началото на мандата до сега са завършени пътни проекти с обща дължина 1 355 км. на стойност над 871 млн.лв. Тя съобщи още, че в процес на изпълнение са проекти за близо 900 км. за 1.4 млрд.лв. Общо по различните европейски програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, е завършила рехабилитацията на 270 км. второкласни и третокласни пътища и продължава рехабилитацията на още близо 120 км. По програма „Транзитни пътища V“ тази година продължава рехабилитацията на около 500 км републикански пътища.

Пред журналистите министър Терзиева подчерта, че правителството е продължило политиката на предходни кабинети за изграждането на магистралите и големите пътни обекти, които са останали приоритет и заяви, че миналата година екипът й е завършил изграждането на близо 68 км магистрали, а в началото на тази година – изграждането на близо 25 км от пътя Кърджали – Подкова. „Започнахме изграждането на 42,4 км магистрални участъци; стартира строителството на обхода на Монтана и ремонтите по трите виадукта на автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“, обясни Терзиева и беше категорична, че продължава активно да се работи за завършването на магистралите „Марица“ и „Струма“, Етап 1 от Западната дъга на Софийския околовръстен път; участъка „Шумен – Белокопитово“ от АМ „Хемус“ и обходните пътища на Монтана и Габрово. „С ускорени темпове работим по обявяване на търговете за изграждане и на двата пътни участъка от ЛОТ 3 на АМ „Струма“, добави още Терзиева.

„Освен нова политика в пътния сектор, министерството започна и дълго отлаганата през годините реформа във ВиК отрасъла“, отчете министърът и се аргументира с разработената и приета Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в България до 2023 г. „За първи път от 20 години започва да се инвестира в строителството и рехабилитацията на язовири за питейни нужди“, добави Терзиева и подчерта, че вече са предприети действия още тази година да започне доизграждането на два язовира – „Луда Яна” край Панагюрище и „Пловдивци“ край Рудозем. В контекста на реформата във ВиК сектора е и стартиралата от ведомството Програма за борба с безводието, по която правителството е осигурило 20 млн.лв. целяща подобряване на водоснабдяването и качеството на водата на 300 хиляди души в 30 населени места в страната. „По време на едногодишното ни управление спасихме проекта за енергийно обновяване на българските домове“, заяви Десислава Терзиева и очерта предприетите за последната година бързи и адекватни мерки за спасяване на средствата по проекта – близо 50 млн.лв. от ОП „Регионално развитие“.

Като успех на ведомството през изминалата година министърът посочи предотвратения риск от загуба на 250 млн.лв. от бюджета на Оперативна програма „Регионално развитие“, чрез включването на големия проект за Северна скоростна тангента, както и разработената и изпратена вече на ЕК Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. В нея министърът категорично отстоява финансирането на 67 града от първо до четвърто ниво, съгласно Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г.

Въведена е и нова политика и по отношение на плажовете по Черноморието, с която се уеднаквяват режимите и плажовете могат да се отдават за по-дълъг период чрез концесия, след провеждане на прозрачни процедури. За неатрактивните за концесиониране, от бизнес-гледна точка, плажове остава възможността да се отдават под наем. За първи път предприехме мерки така, че държавата да се погрижи за безопасността на неохраняемите плажове към които няма инвеститорски интерес, каза Терзиева. Министърът е утвърдила схеми за обезпечаване със водно-спасителна дейност на 13 неохраняеми морски плажа:

– 5 в област Добрич – „Шабленска тузла”, „Къмпинг „Добруджа”, „Русалка – Голям плаж”, „Каварна” и „Фиш-фиш – нов”;

– 4 плажа в област Варна („Фичоза”, „Шкорпиловци-север”, „Галата-изток” и „Хижа „Черноморец”);

– 4 в област Бургас („Атанасовска коса”, „Европа”, „Ахелой” и „Крайморие-юг”).

Другите акценти в едногодишното управление на екипа са възстановения Съвет по децентрализация на държавното управление към министъра на регионалното развитие; рестартираната политика за брегоукрепване, по която за първи път от 4 г. насам в бюджета на министерството са заложени средства за дейности по брегоукрепване; стартиралата работа по изработването на Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г.