Наградени в Националния конкурс за поезия в Поморие

За 59 –ти път в Поморие се проведоха поетични празници  Яворови дни, част от които е   Националният конкурс за поезия „От заник слънце озарени, алеят морски ширини”. Жури в състав: проф.Цветан Ракьовски-председател и членове доц. Елка Трайкова и Иван Иванов присъди следните награди:

ПЪРВА НАГРАДА – Кънчо Великов Николов, с. Караисен, обл.Велико Търново

ВТОРА НАГРАДА – Лилия Христова, гр. Бургас

ТРЕТА НАГРАДА – Йордан Петров Йорданов, гр. Русе

ПУБЛИКУВАМЕ СТИХОВЕТЕ  НА АВТОРА КЪНЧО ВЕЛИКОВ НИКОЛОВ, ПОЛУЧИЛ ПЪРВА НАГРАДА

В   ЯВОРОВИ ДНИ 2017 -ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ОТ ЗАНИК СЛЪНЦЕ ОЗАРЕНИ,  АЛЕЯТ МОРСКИ ШИРИНИ”:

ЗАВРЪЩАНЕ

Отново си на този бряг. Отново

вълните те прегръщат вместо мен.

Дълбоките води с бездънно слово

разказват за света несъвършен.

 

В нощта дочуваш ка шуми прибоя

и иде ти да тръгнеш по брега.

Иди, тръгни по него, обич моя,

далеч от теб – до тебе съм сега.

 

Вълната е огромна синя вена,

която със сърцето ти тупти.

Отеква всеки удар вмътре в мене –

И в прилива, и в отлива си ти.

 

БРЯГ

По този бряг Овидий е вървял.

Григор Ленков

 

Не бряг,

а път навярно е това –

на вечността вратите той достига.

Вървиш сама,

а чайката на мисълта

към хоризонта все лети

и по далече…

Не вярвай на вълните –

в дълбокото е скрито онова,

което дълго търсиш тук.

Свали си дрехите на делничните грижи,

солено-ласкаво очаква те морето.

Морето – влюбен мъж –

в прегръдка здрава ще те вземе,

Отдй му всичко ти,

като невеста

в нощта на тайнството велико.

Безкраен този миг ще бъде…

Помни какво дълбоките води

ще ти рзкажт за света –

водата има памет от далечни ери.

 

Ревниво от ръцете на морето

ще те изтръгне слънцето накрая.

Отдала всичко свое, но щастлива

от този бряг ще си отидеш –

до следващото лято.

 

СПАСЕНИЕ

Под твоите ресници аз изчезвам

Залива ме високата вълна.

Потъвам бавно в кипналата бездна –

морето своя тайна ми призна.

 

Дълбоко в тия мигове се мятам.

Брегът развява твоите коси,

а нежната усмивка е нататък…

И вече чувам – тя ще ни спаси!

 

ОЧИ

На П.К.Яворов

Очите ти

ме гледат от портрета

и парят

тези въглени във мен.

Съдба ли е съдбата на поета,

нощта превърнал

в незагасващ ден?

 

Във Анхиало

Мами Калиопа,

на Мина в погледа

догаря страст.

Душата ти раздира онзи вопъл

след Лориния зов

във късен час…

 

На Словото-съдба

докрай обречен,

ти търсиш брод

към техните очи.

А те са надалеч,

където вечна

е Любовта – сред музика, лъчи”…

 

 

 

 

 

КОТВА

Защо със мисъл,

а не с криле

дари ме, Боже?

 

Закотвен съм за работа,

за дом,

за този стол, за тази маса.

 

А котвата тежи, тежи…

И как да полетя,

о, Господи? –

с неземна сила

земята ме държи…