Арт-Мелпомена е културна организация, която гостува всяко лято като традиция в Поморие и изнася своята културна продукция за жителите и гостите на града. Спектаклите ще бъдат представени в салона на читалище “Просвета 1888”, както следва:
На 11.08. от 20:00 часа романтичната комедия “Око под наем” с Асен Блатечки, Стефан Попов и Ива Папазова на продуценска къща Виваарте гр. София. И на 26.08 от 20:00 часа невероятната комедия от Миро Гавран “Мъжът на жена ми”- постановка Мариус Куркински. Участват Мария Сапунджиева, Ненчо Илчев и Веселин Анчев на продуценска къща Ажур пико гр. София.
Билетите се продават на центъра до павилиона за вино.
11 август, 20:00 ч.
Око под наем
Автор: Питър Шафър
Постановка: Борислав Чакринов
Участват: Асен Блатечки, Стефан Иванов, Ива Папазова
Кой управлява всъщност живота ни? Доколко добрите или лоши неща, които ни се случват, зависят от нас самите. Вярно ли е, че над всеки от нас бди ангел хранител? И как всъщност изглеждат ангелите?Възможно ли е, както е според световно известния английски драматург Питър Шафър, този ангел да се яви в живота ни в образа на нелеп частен детектив, абсурден, неорганизиран, патетичен, но всъщност много симпатичен. Отговорът, разбира се, е да и това всъщност е сюжетът на бляскавата романтична комедия „Око под наем”.Една добра, красива и забавна история!
26 август, 20:00 ч.
Мъжът на жена ми
Постановка: Мариус Куркински
Участват: Мария Сапунджиева, Веселин Анчев, Ненчо Илчев
Много смях и философски размисли очакват зрителите, които ще гледат новата постановка на Мариус Куркински, в която сериозните неща от живота са погледнати от смешната им страна. Това е разказ за оцеляването на една жена, изоставена още като дете. Главната женска роля е поверена на Мария Сапунджиева, а в ролите на мъжете, които се борят за любовта й, се превъплъщават Веселин Анчев и Ненчо Илчев. Именно те ще завържат интрига на сцената и ще си разменят болезнените реплики от творбата на един от най-големите хърватски драматурзи. Техните герои са хора, които са имали много трудности в живота си, но намират сили да продължат, въпреки болката. Те пресъздават с много хумор и най-тежкия момент от битието си. Според режисьора пиесата не може да се нарече точно комедия, но екипът е акцентирал именно на смешните неща от битието ни. Дори и изневярата е погледната от странно-смешния ъгъл. Комедия, в която персонажите живеят греховно и го съзнават. Достигат много прозрения, а не се променят. Още в самото заглавие има сигнал за интересно, атрактивно, но опасно съществуване. Възможно ли е жена ми да си има мъж?! Защо се стига до такава натрапчива и “шантава” ситуация? Къде са причините? В политическия преход, в трудното оцеляване, в тайните на любовта? Или че няма кой да надникне в моята душа, в стаята на моето детство?!