Осветление и озвучаване на Поморийската гробница

Поморийската гробница е първата открита още в 1888 г. подмогилна сграда в България и въпреки това и до днес остава в пъти по-голяма и съвършена като архитектура сред всички останали над 90 гробници откривани през годините от тогава до наши дни. Въпреки че е реставрирана цялостно още през 1960 г., тя до днешен не беше осветена и озвучена достатъчно добре, така щото светлината да разкрие нейната големина, съвършенство и уникална архитектура и акустика. По предложение на Георги Събев, екскурзовод към ИМ-Поморие, подкрепено от Антон Карабашев, директор на музея, кмета Иван Алексиев и общинския съвет бе направено искане за изработване и реализиране на цялостен проект за осветяване и озвучаване на гробницата. Екипът, който изготви и реализира проекта – Васил Мутафов, археолог и дългогодишен проучвател на гробницата, Богдана Лазарова, журналист и продуцент в БНТ, Пламен Карталски, звуков инженер в БНТ и Иван Деспотски, осветител в театър Благоевград.

Гробницата е засипана с могила с диаметър около 60 м и височина около 9 м. От юг дълъг 22 м дромос, покрит с полуцилиндричен свод води до просторна кръгла зала – ротонда с диаметър 11.60 м. В центъра й има масивна куха колона с вход от юг с диаметър 3.20 м. На височина 3.50 м залата е покрита с извит тороиден свод, стъпващ върху колоната и кръглата стена. Общата височина на тороса до зенита на свода е 5.50 м. В свода са разположени на 120 градуса един от друг три отдушника, направени от керамични тубуси за водопровод, които са пробивали могилния насип и са извеждали застоялия въздух навън. По кръглата стена на камерата има пет слепи ниши разположени по върховете на мислен пентаграм, завършващи с арки. Подът е покрит с дебел пласт хоросанова обмазка. Във вътрешността на колоната вита каменна стълба е извеждала на върха на могилата. При входа към гробницата две помещения от двете страни на дромоса са оформяли фасадата, която е била открита. Сградата е градена е в техника opus mixtum от редуващи се каменни и тухлени пояси, споени с розов хоросан, примесен със счукана тухла. Отвътре е била измазана с бледорозов хоросан и покрита с живопис със следи от два етапа на живописване. С това архитектурно решение пространството на центричната зала сякаш се разчленява от поставената в средата масивна колона, която скрива пряката визуална връзка с пространството зад нея. На свой ред кухината в колоната загатва за развитието си във височина. За да обгледа целия обем на помещението зрителят е принуден да се върти в кръг около колоната и също така да влезе в кухата й вътрешност. Проникващата светлина от юг през широкия дромос, отворен без преграда към камерата, падащите отгоре лъчи на слънцето през ствола на колоната и през отдушниците допълнително моделират интересното пространствено решение. Специфичната архитектоника на съоръжението създава много особена акустика.

Днес малцина знаят, че от цялата територия на Римската империя са известни четири големи кръгли подмогилни гробнични съоръжения. Три са в Рим, строени са от императори – мавзолеите на Август, Хадриан и Север Александър. Четвъртата, макар и по-малка от първите две, е край античното Анхиало в провинция Тракия, днешното Поморие.

Поморийската гробница трябва да се впише в контекста на съоръжения от подобен мащаб и майсторство на изпълнението из Средиземноморието от Античността както от елинизма, така и от римската епоха. Строителите й, които и да са били те, са представители на висшата аристокрация в Тракия по време на римската империя, най-вероятно наследници на фамилията на последните одриски царе – Реметалкидите или на техния стратег от Анхиало Аполоний Ептайкент.

Заради няколкото строителни етапа, следите от продължителна употреба, паралелите с подобни сгради от елинистическа Тракия, Елада, Македония и Анатолия и от императорски Рим може да се предположи, че тя е имала и обредни функции, своеобразен храм, скрит в недрата на могилата, със затварящи се и застопоряващи се отвътре врати. Цялостната й архитектоника и вероятно изпълняваната обредност в нея са като „разказ“ за моделите на света от древните езотерични текстове, начеващи с Платоновата философия, стремящи се към „отвъдна“ идеална и съвършена реалност, достъпна за малцина. Идеята за Космоса и представата за формата на идеалния свят са били възприети и възпроизвеждани от някои от владелите и висшите аристократи, каквито са били и императорите от Юлиево-Клавдиевата династия в Рим и сродените с тях тракийски Реметалкиди.

Поморийската гробница стои сякаш извън времето. Към края на античността и в зората на християнството тя е построена като съвършено съоръжение, съчетало в себе си цяла поредица архитектурни модели. Тя е едновременно като реликт от отдавна отминали времена и като предтеча на новите култови християнски центрични сгради. И остава в някои отношения единствена и неповторена. Осмелявам се да допусна, че е била и хероон, и мавзолей, и оракул, и хипогей, и андроон, и катойкема. Разположена е в гранично време и на гранично, преходно, особено място – това е античното Анхиало на Понта, бивша аполонийска колония, резиденция на Реметалковия стратег Аполоний Ептайкент и голям римски пристанищен град.

Време е Поморийската гробница да се представи с пълния си блясък. Паметник с европейско значение, заслужаващ да бъде вписан в списъка на „Юнеско“.

При изработването на проекта внимателно бяха взети предвид всички специфики на Поморийската гробница, както и хипотезите за функционирането й. Водехме се от идеята да бъдат направени два вида осветление. Първият максимално ярко и коректно да покаже както целият обем, осветен равномерно навсякъде, така и да подчертае отделните архитектурни елементи. Вторият вид предполага постигането на специални светлинни ефекти както при презентирането на паметника, така и при представянето на музикални и сценични произведения в нея. Основно изискване е осветлението да не повишава температурата, да излъчва студена LED светлина. Бяха поставени общо 26 групирани по тройки и отделни осветителни тела с различна мощност, които максимално добре да осветяват цялата зала, нишите и вътрешността на колоната. Режимът на светлината е променлив и като интензитет, и като цвят, което позволява огромен брой комбинации. Чрез изключване на отделни лампи или групи се постигат разнообразни ефекти, от пълен мрак до осветяване само на отделни елементи.

Независимо от разположението на звукоизточника, залата осигурява разбираемост без затихване на звуковите вълни. По тази причина в случай на реализиране на постановки или музикални изпълнения, препоръчваме публиката да бъде разположена по окръжието на външния диаметър на залата, а артистите изпълнители около вътрешния цилиндър, като се избягва позициониране към входа (тунела, дромоса) на гробницата, което ще наруши хармонията на акустиката. Предвид уникалността на архитектурата на гробницата и в търсене на най-близката акустическа форма се спряхме на два огледални амфитеатъра. Следвайки принципа им, избрахме варианта високоговорителите да бъдат инсталирани от външната страна на вътрешния цилиндър (колоната).

И най-накрая, работата бе извършена без каквато и да била намеса върху оригиналността на паметника.

В България Поморийската гробница е не само единствената центрична зала с такива размери, качество и акустика, но и въобще най-качествената сред и най-запазената сред малкото достигнали до нас антични зали въобще. Любопитното е, че дори и от гледна точка на Европа през цялата античност центричните зали с подобни и качества се борят буквално на пръстите на едната ръка

В Европа вече тези немногоройни исторически сгради, особено зали с подобна форма – ротонди, извън чисто археологическото експониране се използват и за места за културни прояви – театрални постановки, изложби, зали за специфични музикални концерти. Така вече тези паметници не са мъртви свидетели за миналото, но и част от културния пейзаж. И същевременно в тях оживява и духът на миналото.

Кухата кръгла колона която поддържа наподобяващия на гъба свод на Поморийската гробница разчленява кръглото пространство на залата, така че в която и точка да седи зрителят, за него винаги остава едно поле намиращо се спрямо него зад колоната, до което той няма визуален достъп. Това загадъчно мистично поле би карало въображението му да работи на пълни обороти и да развива идеите, които са вложени в произведението, ставайки неволно съавтор на творбата.

Би било неуважение и недооценяване на Поморийския паметник, ако освен чисто експозиционните му функции и не се използват максимално невероятните му закодирани в него идеи, архитектурни и акустични качества. След завършване на проекта Поморийската гробница би могла да бъде включена във група от подобни паметници от Европа, да стане част от веригата подобни сгради, в които се провеждат културни фестивали, концерти, постановки със тази специфична елитарна насоченост. И да търси своята избрана европейска публика.