На 1 –ви ноември тържествено и всенародно отбелязваме празника на народните будители. В миналото тържествата, посветени на определена личност от българската история са се наричали утра. Летописните книги на анхиалските училища са съхранили спомена за такива утра, посветени на Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Христо Ботев, Васил Левски като се е започвало с Паисиевото утро, в началото на учебната година. Утрата били старателно подготвяни, в тях участвали и ученици, и учители.Те включвали богата литературно-музикална програма, представяна пред гости и гражданството.
Началото на празника на народните будители откриваме през 1909 г. в Пловдивските хроники. На 19 октомври /1 ноември – нов стил/, като ден в памет на Св. Иван Рилски, е отдадена почит и на всички духовни учители на народа. Празнично шествие преминава през главната улица на града.
Официално Денят на народните будители се чества едва през 1922 г. По предложение на Стоян Омарчевски, тогавашен министър на народното просвещение и група интелектуалци, 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците. Аргументите на министъра :
“А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.»“ и още:«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни”
Фондация „25 века Поморие”