Поетичната стихосбирка на д-р Васил Костадинов бе представена в Поморие

Д-р Васил Костадинов издаде своя поетичен албум „Морето избирам”. Роза Боянова и Наталия Недялкова са съставители и редактори на книгата, Вили Колева-фотографии и художествено оформление. Издадена е от „Либра скорп“. Поетичната стихосбирка на д-р Васил Костадинов бе представена в Градска художествена галерия „Дечко Стоев“-Поморие. Ето какво написа авторът в социалните мрежи по този повод:

Заблуда голяма е човешкия живот. Една неочаквана залъгалка. Ние мислим едно, а друго се случва. Бебето се ражда и му дават биберон. После опитва сладко. Опиянява го майчината ласка, после чуждите. Като порасне търси самоизява . Вярва и мечтае докато не осъзнае , че се е изгубил. И накрая като венец на заблудата пише книга .
И всички му казват браво, но той знае че не е така, а това е оня стар биберон, леко подсладен от овациите на неговите приятели.
И няма как засмуква го стръвно и продължава да вярва !
Благодаря на Наталия, Роза, Вили, “Либра скорп”, Васко Цонев, на всички Вас, които ми подадохте ръка за кураж за да сътворим ” Морето избирам”! В четвъртък се преродих сякаш! Сега осъзнавам, че не е страшно и си е струвало! Благодаря Ви на всички, приятели мои!
Изпращам най-чувствения Юни в моя живот и нека заповяда Юли ….
По пътя бавничко вървя си и търся своята звезда
До края му когато стигна,ще се опитам да летя …
Не вярвам в цветната заблуда и изкривената мечта
Да мисля струва ми се трудно и ми е мъчно да реша
Представям си света различен и диря чужда доброта
Опитвам се да ви обичам и да се радвам на това
Със сивия поток се спускам във пепелявата мъгла
Еднообразен и безчувствен прегръщам своята вина
Причина тъй и не намирам да се обърна настрана
И тихичко си продължавам, а иска ми се да летя …
Каквото и да е приемам, и грях и болка и тъга
Отдавна усета изгубих, забравих що е любовта
А мисълта и мойта съвест промиват с калната вода
Но още малко ми остана и време е да полетя …
А Вие нека сте щастливи,човека иска все това
Да има празник,да е лесно,парите повече да са
Е,нека аз Ви го желая,простете ми ако греша :
Счупете земните окови и полетете над света !
По пътя бавничко вървя си и търся своята звезда
До края му когато стигна,ще се опитам да летя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *