Астрономическата пролет съвпадна с пристигането на първите саблеклюни в Поморийското езеро. При редовния мониторинг на 20 март бяха наблюдавани 15 птици на остров пред Музея на солта в Поморие, възстановен по време на консервационната бригада през септември 2022 г. и общо около 30 птици от вида бяха установени в цялото езеро. Саблеклюнът е един от флаговите видове за солените лагуни, поради специфичните му екологични особености и тясна привързаност към солените водоеми, в които намира предпочитаната си храна от различни безгръбначни. Поморийската лагуна е втората по значимост зона в България за гнезденето на вида (след Атанасовско езеро), който е защитен на национално и международно ниво и за съжаление като повечето дъждосвирцови птици търпи сериозно намаление на световната популация именно поради загуба на подходящи местообитания.
Освен това орнитолозите от проект “Живот за Поморийската лагуна“ наблюдаваха двойка стридояди върху новата дървена платформа, която също бе изградена по време на консервационната бригада в рамките на проекта. Двойката демонстрира брачно поведение и защитаваше избраното от тях място срещу атаките на една сива врана. В съседство върху една от старите дървени платформи почиваха 20 малки корморана. Стридоядът е вид, който рядко гнезди в България и миналата година беше потвърдено успешното му размножаване в Поморийската лагуна. Една двойка успешно отгледа своите малки върху покрива на една от сградите в солниците. Като останалите видове, гнездящи директно на земята, те са изключително уязвими от хищници като лисици, чакали и бездомни кучета.
“По време на мониторинга на територията и по-малко от седмица след проведения втори Консултативен съвет за Поморийско езеро, на който дискутирахме проблемите на лагуната се сблъскахме с ново нарушение – опожарени площи от тръстиковите масиви в местност “Малък герен“ в западната част на лагуната. Районът е част от местообитанията на застрашения вид водно конче тъмно водно шило (Lestes macrostigma), на който сега обсъждаме с Община Поморие да изградим специална скулптура.“ – споделя Димитър Попов, ръководител на проект “Живот за Поморийската лагуна“.
Общата оценка на засегнатата площ е около 30 дка и пожарът е бил в непосредствена близост до разположените в съседство земеделски земи, които са основно лозя. По-интересно е, че са опожарени тръстиките и растителността по протежение на дренажния канал около земеделските земи по периферията на лагуната. Този дренажен канал е част от проектираното отвеждане на водите на р. Пазариолу до Черно море през Поморийската лагуна, предложено от Община Поморие. Фактът, че е напълно сух в момента, докато вливането на реката в езерото продължава с пълна сила, поражда сериозни съмнения дали предложеното техническо решение ще реши този проблем в бъдеще.