Просветните традиции в Анхиало

Духовното пробуждане

Анхиало/Поморие/впечатлява с изключително богатите си културни традиции. Всички изследователи са категорични,че градът е безспорно средище на просветата по Южното Черноморие. Тук никога не липсват грамотност и книжовен живот, защото Анхиало векове наред е център на митрополия.

Полъхът на модернизация през ХVІІІ век,обхванал цяла Европа, не подминава българските черноморски градове.Благодарение на активните си търговски връзки,те стават първите носители на модерни идеи,идващи от Западна Европа,но адаптирани и приети чрез Гърция.Лично митрополитите подпомагат материално училищата и съветват заможните анхиалци да изпращат децата си да учат в Пловдив, Цариград, Атина и различни европейски градове.

Първите училища по Черноморието са свързани с гръцкия модел на образование и култура.За това допринасят Цариградската патриаршия с многовековната си дейност,многобройното гръцко население в черноморските селища с развити търговско-стопански отношения и духовен живот.

Не липсват и външни влияния в българското образование,които са свързани с политиката на заинтересованите от Източния въпрос големи европейски държави.Неизменно е влиянието на Русия като славянска държава и велика сила.Руските консули във Варна оказват както морална,така и материална помощ.Дават съвети,даряват средства и книги,изпращат български младежи да се обучават в руските учебни заведения.

Независимо от влиянието на големите европейски държави в училищния ни живот през Възраждането,създаването на български училища по Черноморието се определя от възможностите на населението и от подкрепата на сънародниците ни от вътрешността на страната.Освобождението премахва ограниченията от етнически характер и улеснява откриването и бързото развитие на българските учебни заведения.

Едва тогава и анхиалци се пробуждат духовно и се присъединяват към своите събратя,които вече са построили училища и се надпреварват да канят уважавани педагози.В Анхиало пристигат българи от вътрешността на страната,предимно чиновници със семействата си.Постепенно у тях узрява идеята за българско училище.

Първи училищен звънец

Годината е 1879.

В Анхиало е празник,защото първото българско училище отваря врати.В малкия крайморски град цари особено оживление.По тесните улички,оградени с дървени къщи,се стичат празнично облечени хора с цветя.

Училищното настоятелство наема eдна от къщите на анхиалеца Одисей Дионисиади за 18 турски лири годишен наем.Учебните занятия се провеждат в две класни стаи.Учениците са 39,на възраст от шест до шестнадесет години.

За учител в българското училище в Анхиало е поканен Евтим Каркадаков от село Киречкьой,Солунско.Той е възпитаник на солунската гимназия.Завършил е и българско класно училище в Цариград.Анхиалци се договарят с него за годишна заплата от 70 турски лири.Евтим Каркадаков учителства още две учебни години.

Така се поставят основите на образованието на български език в Анхиало.Сега обаче мечтата на жителите му е да построят училище.За това училищното настоятелство закупува място и търси съдействие от Дирекцията на Народното просвещение в Пловдив.От там с писмо №2655 от 01.07.1882 година е изпратен чек за 15 000 лева.Тези пари обаче се оказват недостатъчни и настоятелството разчита на анхиалци за набирането на останалите средства.Разиграна е лотария с 3 100 билета.Те са продадени по 2 сребърни лева единият не само в града,но и в околията.

На 1 август 1882 година тържествено е положен първият камък на бъдещата училищна сграда.Анхиалци бързат,за да могат да построят училището до новата учебна година.Сградата трябва да бъде двуетажна,с четири класни стаи и други малки помещения.Постройката е дълга 19 метра и висока 4 метра.На 28 септември същата година двете класни стаи са готови и учебната година започва.

Евтим Каркадаков напуска Анхиало.За учители са назначени Александър Даскалов, Никола Иванов, Георги Николов, Иванка Чипева, Захари Димитров.

Фондация „25 века Поморие”