RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Спомени за чичо ми о.з. полк. инж. Борис Николов Динов (1910-2007) – големият приятел на поморийската общественост; главен инженер на Поморийските солници (1952-1964) и радетел за екологично-чиста природа и фауна в района на Поморийското езеро. Новооткрити архивни единици.
проф. д-р Николай Кюркчиев,
Институт по математика и информатиика – БАН;
e-mail: nkyurk@math.bas.bg
Кратки биографични данни за о.з. полк. инж. Борис Николов Динов.
1931 г. – завършва Военното на Негово Величество Училище като артилерист и служи в Първи армейски артилерийски полк. 1933-34 г. – завършва Моторна школа в артилерията и служи в ШЗО. 1934 г. – служи в Първо конно – артилерийско отделение. 1935 г. – завършва едногодишен курс на кавалерийската школа, като през същата година служи и във Второ конно-артилерийско отделение. 1936 г. – завършва Дипломатически консулски отдел на Свободния университет-гр.София. 1942 г. – завършва Висшето политехническо училище в гр.Берлин със специалност геодезия. 1942-44 г. – Началник на топографска секция в Държавния географски институт. 1944г. – Началник на фотограметрично отделение в същия институт. 1944 – м. декември – в Първия период на войната командва артилерийски дивизион на конен артилерийски полк. 1945 г. – взема участие във Втория период на войната като: – комендант на переправа Батина; – офицер в щаба на артилерията на Първа българска армия; – офицер в артилерийския отдел на Трети украински фронт при Кунт Сен Миклош; – офицер в Десети артилерийски полк. Като такъв взема участие в Дравската отбранителна операция на Първа българска армия и бива награден за лична смелост с орден за храброст; 1946 г. – приведен в запаса. Има особени заслуги за попълване на картния фонд на Географския институт с топографски карти. За повече подробности вж.: https://topo.dir.bg/_wm/library/item.php?did=450602&df=8&dflid=3 В периода 1952 – 1964 е главен инженер на Поморийски солници. От 1964 до пенсионирането си е ст. инж. в Комитета по хранителна промишленост – София. Като изключителен специалист по картография и геодезия прилага знанията си, придобити в Политехниката в Берлин (1938-1942) не само като Началник на секция в Държавния географски институт (1942-1944), но и като инженер на Поморийски солници – в по-късен етап.
Спомням си, че през 1964 г., когато бях приет за студент по математика – производствен профил във ФМИ на СУ “Св. Климент Охридски”, чичо ми Борис ми подари учебниците си по висша математика от периода на следването си – голяма рядкост! (той бе специализирал при известния математик и картограф – проф. Rohte) .
Като главен инженер на Поморийските солници, Борис Динов има особени заслуги за изготвяне на базови топографски карти и райониране на “солодобива” (както се изразяваше той) в региона.
Надявам се, че част от този картов фонд се съхранява, някъде в отдел “Архитектурен” на Община Поморие!
С умиление си спомням, че летните ваканции от ранното си детство прекарвах в Поморие с чичо ми!
Той често ме вземаше на разходка при инспектиране на подчинените му обекти.
Заедно се любувахме на изключителната флора и фауна на Поморийското езеро!
През 1964 г. Борис Динов е преместен в София и заема длъжността ст. инж. в Комитета по хранителна промишленост (където основно отговаря за рибовъдството в България и изграждането на модерни рибовъдни стопанства).
Независимо от обстоятелството, че вече е далеч от Поморие, чичо ми Борис продължава да работи за каузата – изграждане и обявяване на “Поморийски резерват”.
Пред нас е едно факсимиле от запазен архивен материал – Писмо вх.№117/14.04.1964г. от Борис Динов – ст. инж. в Комитета по хранителна промишленост с предложение за обявяване на района на Поморийското езеро за резерват с оглед опазване прелетните и гнездящи птици.
Ето и текстът:
До
Българска академия на науките
На вниманието на чл. кор. Г. Паспалев
ИЗЛОЖЕНИЕ
от инж. Борис Николов Динов – ст. инж. в Комитета по хранителна промишленост – София
Др. Професор,
От 1952 г. работих като главен инженер на Поморийските солници, а и до днес се занимавам със солодобива.
Поради това съм в чест контакт с Поморие и соленото езеро там.
През периода 1952-1964 год. наблюдавам жалкият факт на едно безмилостно, варварско изтребление на хилядите, различни видове прелетни птици, които намираха почивка при прелета си на юг в Поморийското езеро, или снасяха яйцата си по валовете на солниците, където гнездяха. Беше прекрасна гледка!
Ежегодно броят на птиците обаче намалява поради безмилостното изтребление на патици, бекаси, бекасини, лебеди, жерави, дългочовки и др. Сега броят им е намалял не по-малко от 20 пъти за този кратък период!
Моля, Ви като вземете предвид този жалък факт да обсъдите и предложите Поморийското езеро, солниците и пясъчната ивица отделяща морето от солената лагуна, да бъдат обявени за резерват, като се забрани ловуването, събирането на яйцата от валовете и движението на котки и кучета по стените.
С това ще бъде спасен не само един прекрасен кът от родината ни, но и ще се спаси от пълно унищожение не един вид редки, прекрасни птици!
С уважение: (подпис Б. Динов)
Изненадващо за мнозина (и се питам, дали и в днешно време се процедира по такъв бърз начин), чл. кор. Г. Паспалев внася още на 27 април, доклад до Комитет по горите и горската промишленост; Сектор “Защита на природата”.
Ето и текстът:
До
Комитет по горите и горската промишленост
Сектор “Защита на природата”
Приложен Ви изпращам препис от изложение на инж. Борис Николов Динов – ст. инж. в Комитета по хранителна промишленост (те. 8-43-41), в което той засяга въпроса по опазване на прелетни и гнездящи птици в района на Поморийското езеро, които безмилостно се изтребват (между тях се посочват и видове, защитени съгласно Заповед 1883/1962 г. и прави предложение за обявяване в този район на един резерват.
Като се има предвид крещящата нужда по опазването на природните красоти по нашето Черноморие, което твърде интензивно се застроява с различни летовищни комплекси, хотели и прочее, смятаме предложението на др. Динов би трябвало да бъде предмет на обстойно разглеждане, проучване на място и без отлагане да се вземат мерки по реализирането му.
Моля, за съгласуване по повдигнатия въпрос.
Председател: (подпис чл.кор. Г. Паспалев)
Относно други подробности вж. https://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/predlozhenie-ot-b-dinov-za-opazvane-preletnite-i-gnezdyashti-ptici-v-rayona-na
Нямам информация за това, каква е съдбата на тази преписка, но Борис Динов до края на живота си, остана голям приятел на поморийската общественост.
Спомням си, че през 60-те и 70-те години използваше всяко свободно време за да бъде близко до приятели и бивши колеги от Поморие. Беше си купил даже и мотопед, който сериозно ”експлоатираше за тези малки бягства по трасето София – Поморие”.
Беше закупил и късче земя в околностите на Поморие.
Това беше неговият живот!
Секунди, преди да почине, пое дълбоко въздух, като че искаше за последен път да почувства ароматът на причудливо оцветените купчини поморийска сол….
