Проф. Петър Куцаров: Изчезналият глагол пърщулевя живее в говора на Еркеч

Започваме да публикуваме статии на проф. Петър Куцаров, доктор на историческите науки, посветени на различни аспекти по темата за поморийското село Козичино /Еркеч/. Първата е свързана с  произхода на еркечкия говор и е озаглавена „Изчезналият глагол пърщулевя  живее в говора на Еркеч“:

Искам да споделя с читателите, че в продължение на дълги години работя по темата за произхода на думите в говора на Еркеч. Целта е да бъде разкрита тайната на произхода на словното богатство на еркечкия говор. Това е трудна и неразработена тема. Трудността е свързана, от една страна, с липсата на достатъчно количество писмени документи на езика на прабългарите. От друга страна, публикуваните по темата трудове на видни български езиковеди и историци /от Ст. Младенов и Ив. Шишманов, от Вл. Георгиев, Емил Боев, Ив. Гълъбов до съвременните изследователи на темата /Живко Войников  и неговата дисертация „Древнобългарското езиково наследство“[1]/ са разпръснати по различни периодични издания и издирването на еркечките словоформи в тях е трудна и трудоемка задача.

Искам особено да подчертая, че диалектите, в случая еркечкият диалект, не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Нещо повече, диалектите са много по-стари от съвременния български книжовен език, който е изграден върху тях през последните две столетия. Еркечкия говор в основата си е старобългарски и се е запазил и обогатил през вековете и заема своето достойно място в многообразието на българските говори. Най-голямото достойнство на еркечкия говор се състои в езиковите примери, които дават илюстрация за това как функционират лексемите от Еркеч в конкретна речева ситуация.  Чрез тези примери се разкрива огромен пласт от устната реч на еркечани. Всяка илюстрация е реална фразосхема, устойчиво съчетание, което е пренесено през времето.

Фундаментално помагало за всеки изследовател, който се интересува от произхода на думите на своя говор са осемте  тома на Българския етимологичен речник,[2] издаден през 2012 година. Работейки върху темата за тайната на думите на говора на Еркеч, попаднах на следната констатация. В шести том на посоченото издание, на страница 114, за глагола Пършул`авя, /пършулявя/, трето лице ед. ч. пършулеви – прехвърча снежец, е записано следното: образуван е с рядка наставка е, праславянски – евъ от изчезналия глагол пърши, от който са образувани за-пърш-ва – започва да вали и пършоли, пършули – вали ситен снежец.

Налага се да коригирам учените от БАН, че глаголът пършуляви е изчезнал от българския език, защото този глагол продължава да съществува в говора на Еркеч, да се използва от еркечани. Той не само не е изчезнал, но си „живее“ свободно и охолно в говора на Еркеч. Думата се използва редовно от еркечани, в това число са записани анекдотични случки с участието на „изчезналия“ глагол. В книгата „Еркеч и еркечани“ глаголът[3] е използван  в следната весела случка, записана от мен през далечната 1963 година.

Служебен разговор.

Еркечлията бай Лефтер е кантонер. Късна зима, ранна пролет. От Поморие началството го пита по телефона:

– Бай Лефтере, какво е времето в Еркèч, в Балкана?

– Ам какой врямиту! Пършуляви гу!

– Какво, какво? – не проумява изречените думи околийският шеф на пътното управление.

– Пършуляви гу, думам. Гат гуличани си веят мамультя, ай такос е врямиту,- уточнява бай Лефтер.

Налага се да поясня думите на еркечанина. За да бъде разбран от началника си, той дава разяснение и нагледен пример когато хората от Голица, Варненско, веят царевицата, то при силен вятър, малките бели люспи от зърната на царевицата понякога са долитали до Еркеч, тоест, все едно че вали дребен снежец. Разбира се, че за външен човек, който не знае, че Еркеч и Голица са съседни планински села и който не е виждал как се веят зърната на ронена царевица, примерът не допринася за поясняване на значението на глагола пършулевя.

Важното в случая е друго – глаголът не само не е изчезнал, но и до днес се употребява от еркечани. И то най-вече в трето лице, единствено число, страдателен залог, тоест времето пършуляви снежеца. И така не само авторът, но и всеки еркечанин може да опровергае констатацията на редакцията на БЕР: глаголът пършуляви не е изчезнал от речниковия състав на корените на българския език, от диалектите, в случая от говора на Еркеч. И днес еркечани употребяват глагола пършуляви основно при определяне на времето през зимата. Вместо да кажат прехвърчат снежинки, вали ситен дребен снежец, жителите на това древно село използват краткия, но точен и образен израз пършуляви го.

Но в случая с „изчезналия“ глагол пършулявя е важно друго. Този древен глагол си живее в естествена среда не в кое да е друго населено място, а в говора на Еркеч. Откриването на този глагол, констатацията за неговата жизненост са много важен факт. Това е архи важен факт, защото този пример е поредното доказателство за древността на селото. Този пример /наред с много други находки и „открития“, направени по време на работата ми по темата за тайните на произхода на думите в говора на Еркеч/ посочва, че Еркеч е златна съкровищница не само за древна, но и за съвременна България и българското езикознание и история. Затова учените и обикновените хора все по-често ще откриват нови и нови исторически, езикови, фолклорни и други доказателства, че древнобългарското е съхранено и до днес в Еркеч и че в жилите на еркечани тече кръвта на славните български владетели Аспарух Строителя, Крум Страшни и Симеон Велики.

Проф. Петър Куцаров, доктор на историческите науки

[1] Войников Живко, Древнобългарското езиково наследство, Плевен, 2021.

[2] Сред авторите на изданието са имената на най-известните български езиковеди като Владимир Ив. Георгиев, Иван Гълъбов, Иван Дуриданов, Йордан Заимов, Стефан Илчев и много други, които използват всички разработки до публикуването на най-новото издание на това помагало.

[3]  Куцаров Петър, Еркеч и еркечани, С., 2009, стр.  230 и 243.