Проф. Петър Куцаров: Невероятно – нужник в Еркеч!

 „Грижата” на община Поморие за това древно село

/бележки към печатното издание на общината/

 

Община Поморие вече има свое печатно издание на официалния си сайт. Това е радостен факт. Известно е, че светът научава за богатствата на персийския владетел тогава, когато се появява „печатна” информация за тях върху глинени плочки. Благодарение на вестника аз обогатих познанията си за живота на община Поморие. Наред с хубавите думи, които непременно заслужава изданието, бих искал да привлека вниманието на читателя върху два факта.

В брой първи за 2013 година на реченото издание, на цели две страници е поместена обширна подробна информация за капиталовата програма на общината през тази година. От поместената информация разбираме, че жителите на село Козичино, известно като Еркеч, ще бъдат най-щастливите люде на общината през текущата година. Защо ли, ще попита читателят? Как защо? Та от спомената програма се разбира, че на еркечани ще бъде изградена външна тоалетна[1] за 10 хиляди лева. Човек не може да сдържи своето вълнение и да не се провикне: какво чувство за историчност, за дълг към българщината, към заслугите на това древно българско село, каква грижа за съхраняване на обичаите, шевиците, занаятите, тъкането на специфични дрехи и облекла. И цялата тази грижа на кмета и общинския съвет се побира в това словосъчетание – външна тоалетна. Как ли са живели досега хората без подобно съоръжение? Как Еркеч е запазило през вековете своя фолклор, бит и култура без външна тоалетна? А с какво реченото съоръжение ще допринесе да се тъкат кичи и криви престилки, да се съхранят другите занаяти? А ми то по подобаваше да бе изградена оригинална еркечка дайма[2], такава, каквато е съществувала до преди половин век.

Изразявайки своето възхищение от дълбоко мъдрото хрумване на кмета и общинския съвет в Поморие за този строеж в Еркеч на клозет, не мога да не отбележа, че този нужник е голям подарък не само за Еркеч, но и за всички пръснати в цяла североизточна България еркечани. Затова споменатото печатно издание следва да бъде изпратено до кметовете на всички села, заселени от Еркеч, за да знаят каква огромна придобивка ще има селото-майка. Е, не може да не напомня на кмета за неговите обещания при среща му с жителите на Еркеч преди изборите. Както се казва в библията, по делата им ще ги познаете. А делата – това е неизградения нужник в Еркеч. Впрочем, в синхрон с новата инициатива за висящо кафе и хляб,  това съоръжение може да бъде и „висяща тоалетна” – така де, защо само Еркеч да се радва на подобна придобивка.

Втората бележка е свързана с поместената на с. 4 на реченото издание информация „Анхиало е бил център на въстанието на Асен и Петър”. В материала се съобщава, че малко хора знаят че центърът на това въстание е бил град Анхиало. Ние бихме продължили гениалното хрумване на директора на историческия музей. Разбира се, та в Анхиало е нямало гърци. Този град не е основан от гръцки колонизатори, а от  прабългарите, той е населяван само от българи, бил е център на българщината. Именно тези българи, недоволни от гръцките поробители са вдигнали бунт срещу елините и елинската култура и език. Но следва авторите на публикацията да дадат отговор на въпросите: откъде са се взели тогава гръцките владици и попове, които са застанали начело на борбата срещу изграждане на български училища и църкви в района по време на българското Възраждане? Какво е участието на населените места по брега на Черно море в последващите борби на българите и защо кракът на ръководителите на българската революция не е стъпвал в тях?

От публикацията следва извод-поука за еркечани: те трябва да бъдат много по-гъвкави в мисленето и действията си. Повече не бива да разчитат на общината, защото най-главното вече ще имат и това е външната тоалетна. Те следва да положат усилия и да поканят видният наш историк да започне разкопки и непременно открие пръстен на хан Аспарух или Крум в землището на Еркеч. Защото средства се отпускат само ако в населеното место или музей бъде открит погребан в църквата скелет на вампир с кол в сърцето или пръстен на историческа личност.

В заключение, ще си позволя да дам няколко съвета. Към общинския съвет и кмета: побързайте със строежа на нужника, за да бъде открит по време на Лазари, когато се събират най-много много хора, които ще узнаят за историческата придобивка на Еркеч. Към еркечани. Председателят на читалището да организира еркечките баби отсега да започнат репетиция на песен, прославяща изграждането на външна тоалетна към читалището, за да бъдат готови за откриването на обекта, което може да стане преди 12 май. Кметският наместник да организира група фенове на общинския съвет, които да скандират подходящи лозунги в благодарност за клозета при появата на господата в Козичино. Тази година, на Лазарито, вместо общинският кмет да бъде посрещан с агнешко, нека да се постави огромен портрет на Иван Алексиев върху нужника или (ако не бъде готов) на мястото на бъдещата тоалетна като нагледно пособие към „Капиталовата програма за 2013 година” на община Поморие с надпис: „Тук ще бъде изградена тоалетна, съгласно т. 738 от програмата на общината. Благодарни еркечани”. Това би бил най-подходящият и сполучлив предизборен плакат на политическа партия Граждани за европейска развитие на България – гарантирано от ГЕРБ.