Проф. Петър Куцаров: Първите управленски стъпки в Източна Румелия 1878

През текущата 2018 година предстои отбелязването от българската общественост на две важни годишнини – 140 от Освобождението и 110 години от  провъзгласяването на Независимостта на България. Предвид факта, че и двете дати са свързани с Русия, то непременно ще бъдат изречени от дежурните българофоби поредните познати обвинения по адрес на Руската федерация. Затова намирам за необходимо да бъде дадена думата на многобройните документи от Архива на външната политика на Руската империя /АВП РИ/.

В този архив се съдържат огромно количество материали, свързани с историята на Третото Българско царство. Това са както създадени от руските дипломатически, военни и други представители в българските земи документи, така и заявления, искания и молби на самите българи, които се обръщат към руските представители във Варна, Велико Търново, Видин, Бургас, Пловдив, Русе, Одрин, Скопие, Солун, София и другаде по най-разнообразни въпроси. Особено цени са фондовете „Секретен архив на министъра“ на Руската империя и одобрените от руските императори проекти на инструкции, доклади, указания, шифрограми и други, касаещи България.

Не успяла да се нарадва на свободата си, Санстефанска България, с подписването на лондонските меморандуми на 30 май 1878 г. и с решенията на Берлинския конгрес, е раздробена. Регионът на Поморие попада в границите на Източна Румелия. Границата между разделена България върви от Обзор по река Двойница /Чифте дере/ и после по билото на Балкана.

Предлаганата информация е от руските секретни архиви и разказва за първите стъпки на Южна България като държавно формирование. Министерството на външните работи на Русия подготвя ежегодни отчети в два екземпляра за цялостната си дейност, като единият е предназначен за императора. Тези отчети отразяват реалното руско виждане по определени въпроси, лишени са от външнополитическата окраска и дипломатическата натруфеност, характерна за явните държавни и международни документи.

Следва извлечение от отчета /АВП РИ, фонд 137, опис 475, год.1878, лл. 211- 220, раздел V, озаглавен „Източна Румелия“/ на руското външно министерство за 1878 г., посветен на първите стъпки по изграждане на държавност в Южна България.

„Според член 13 на Берлинския трактат, от част от територията на България на юг от Балкана, беше създадена провинция, наречена Източна Румелия, под пряката политическа и военна власт на султана, но с право на административна автономия и християнин за генерал губернатор.  Щом като трактатът беше обнародван и жителите на новосъздадената провинция разбраха за очакващата ги участ, те бяха овладени от общо униние и крайно тревожно настроение. Делегация на жителите на Филипопол се яви пред Императорския комисар в България, имащ резиденция в този град, и помоли за защита предвид предстоящото завръщане под турско иго. Княз Дондуков-Корсаков и нашите власти се стараеха да успокоят населението, обещавайки му възможна поддръжка на Императорското правителство в бъдещето изграждане на страната, но те не успяха да разсеят изцяло опасенията на населението.

В началото на октомври във Филипопол пристигна Европейската международна комисия за подготовка на Органическия устав на новата провинция. Българите посрещнаха европейските комисари с крайно недоверие. Те разбираха, че дейността на комисията ще постави началото на изпълнението на трактата, с чийто условия те не можеха да се примирят. Предвид създадения за Северна България статут, мисълта че всички техни жертви са били напразно ставаше непоносима за южните българи и зараждащото се тяхно неудовлетворение излезе наяве, когато упълномощеният на Европейската комисия по управление на финансите на Източна Румелия пристъпи от името на комисията към управление на същите. Във Филипопол, Ески Загра и Хасково станаха народни вълнения, които с много труд бяха успокоени.

Тези събития поставиха някои от европейските, особено английския и австрийския, комисари в неприятно отношение към нашите власти. В заседанията на Комисията те открито обвиняваха нашите власти за това, че държат Източна Румелия в предишното й положение на пълно единение с България, че не предприемат никакви мерки за убеждаване на народа в неприкосновеността на условията на Берлинския трактат и създават затруднения при предаване на финансовото управление. Тези обвинения бяха необосновани. Императорският комисар наистина оставаше висш представител на властта както за Княжество България, така и за Източна Румелия, но с пренасянето на неговото местопребиваване в София, Филипополският генерал губернатор остана единствен представител на властта на юг от Балкана. Независимо от това, за да бъде отстранен всякакъв повод за обвинения, Императорското правителство реши изцяло да отстрани княз Дондуков-Корсаков от участие в управлението на Източна Румелия; наред с това бяха предприети всички мерки за пълното разделяне на управлението на двете части на България.

Загрижено за изграждането в Румелия на местна военна сила, която би могла да поддържа в страната реда след изтеглянето на нашите войски, Императорското правителство обърна специално внимание на организирането на отделна милиция и жандармерия в Източна Румелия. Румелийската милиция продължаваше да бъде само част от земската войска на България и се поддържаше изключително от руски кадри и руски офицери. При подобно устройство и при изтеглянето на нашите войски, милицията на Румелия лесно можеше да се разпадне. За отстраняване на визираната опасност Императорското правителство се погрижи щото милицията на Източна Румелия да бъде незабавно отделена от състава на земската войска на Княжество България и подчинена на Филипополския генерал губернатор и щото нашите кадри и офицери да бъдат заменени преди всичко от местни българи, с условие броят на гърци, турци и чужденци да бъде минимален. Заедно с това, за организирането на полицейската стража и жандармерия, в Румелия беше командирован полковникът от корпуса на жандармерията Янковский.

Много по-трудно беше да се удовлетвори искането на Международната комисия за най-бързо предаване на финансовото управление на пълномощника на Комисията Шмит. С предаването имаше големи затруднения поради упоритата съпротива на населението, което предизвика постоянни жалби на делегатите на Комисията. Филипополският генерал губернатор предприе решителни мерки за изпълнение на законните искания на Европейската комисия, но не намери никакво съдействие от страна на местните власти, състоящи се преди всичко от българи, настроени твърде враждебно против отделянето на Източна Румелия от България. Усилията на руските началници да убедят населението в необходимостта да се подчинят на условията на Берлинския трактат оставаха безрезултатни. Някои условия на трактата се оказаха особено непоносими за населението. Основното от тях е условието за оставането на турските гарнизони в Балканските укрепления. Населението на Източна Румелия бе готово с оръжие в ръка да попречи на преминаването на турски войници в Балкана. Самите Европейски комисари, запознавайки се с настроенията на населението, съзнават опасността, заплашваща спокойствието на страната, ако Портата реши незабавно след изтегляне на руските войски  да пристъпи към изпълнение на този член на трактата и изпрати към Балкана свои войски. Даже сега с трескава бързина се организира всеобщо въоръжаване; раздаването на наши пушки от старата система с цел да се организират в селата караули, даде повод за поголовно въоръжаване със собствени средства на цялото мъжко население. На градските и селски площади често се виждаха тълпи народ, усърдно занимаващи се с изучаването на военните хватки с цел, както това навсякъде се повтаряше, да не се допуснат турски войски в Балкана.

Не по-малко решително жителите на Източна Румелия протестират срещу назначаването за генерал губернатор на гърци или арменци, които са служили на турското правителство. Никакви устави, според тяхното мнение, не могат да ги предпазят от турския произвол и насилие, ако изпълнителната власт бъде предоставена на лице, което от угодничество пред Портата винаги ще бъде готово да потъпче правата на местното население. Съзнавайки справедливостта на подобно виждане, Императорското правителство отклони избирането на Рустем паша, препоръчан от Държавите /подписали решенията на Берлинския конгрес- П.К./ на длъжността генерал губернатор на Източна Румелия. Рустем паша се показа до такава степен угодник на Портата в Ливан, та предизвика против себе си всеобщото негодувание на населението.

Освен тези два въпроса, чието разрешаване представлява непреодолимо затруднение, източник на големи трудности е въпросът с завръщането на турските бежанци. Турските села, напуснати от жителите, са били заемани от българи, избягали от разорени и опожарени от турските войски села. Пристигането на турците на тяхното предишно местожителство неминуемо ще предизвика сблъсъци; нашите власти засега предприемат мерки за удовлетворяване на насъщните потребности на бежанците: половината на урожая трябва да им бъде върната и българите трябва да ги допуснат до съвместно живеене в селата, но се опасяваме, че с изтеглянето на нашите войски взаимната вражда  ще породи  кървави сблъсъци. Въпросът за бежанците се усложнява и с това, че при напускането на нашите войски на Одрин и околностите, маса българи ще се стремят, както се е случвало по-рано, да се преселят в Източна Румелия, което ще затрудни още повече запазването на спокойствието в страната.

Въпреки че работата по организирането на Европейската комисия е към края си и европейските комисари, видели на място положението на нещата, да са убедени в необходимостта да се даде на местния елемент широко участие в самоуправлението и да се разширят по възможност автономните права на провинцията, то всички техни усилия не могат да доведат до благоприятен резултат до тогава, докато не бъде намерена действителна гаранция за точното изпълнение на изработения от тях устав. Уставът, подготвен от Европейската комисия, макар и да обладава несъмнени подобрения, не може да даде посочените гаранции.

Откриването на Народното събрание във Велико Търново възбуди някои несбъднати желания на българите от Източна Румелия. Те избраха представители и ги изпратиха в Търново да заявят за нуждите и желанията на населението. Против тяхното изпращане протестираха чуждестранните делегати от Филипополската комисия; нашите делегати побързаха да уверят своите колеги, че на тези лица /делегати на Учредителното събрание – П.К./ няма да бъде признаван никакъв официален характер.“

Както се вижда от изложените в отчета факти, а когато към тях се прибави изложението от предходния lV раздел на отчета, посветено на първите стъпки по укрепването на държавността в Княжество България, то читателят може да добие реална представа за ролята на Русия за изграждането и укрепването на българската държавност и преди всичко на въоръжените сили на България, за да могат те да се противопоставят на мераците на Високата порта. Още повече, че решенията на Берлинския конгрес разрешават на Турция да разположи свои войски по границата със Северна България. Благодарение на саможертвата на нашия народ, заложената от Запада идея в Южна България да бъде създадена нова румелиотска нация, тоест смес от българи, гърци, турци и други националности, не се реализира. Княжество България привлича към себе си Източна Румелия и през 1885 година частично се реализира мечтата на нашите предци – всички българи да живеят в едно общо Отечество.

И в заключение ще добавя за всички ония, които отричат или не зачитат Трети март като ден на Освобождението на България. Нека за момент си представим, че не е имало руско-турска война през 1877-1878 година, че не е била възсъздадена Българската държава на политическата карта на Европа! Дали българското население не би било подложено на двойна асимилация? И дали не би се претопило под натиска на съседите ни, агресивно мечтаещи за величието на своята нация? Пък имаме и нагледен пример с българите от най-големия „български“ град преди Освобождението – българите от Цариград. Колко са те в настоящия момент и имат ли българско самосъзнание? Впрочем, приведените в информацията на руското МВнР факти още веднъж подчертават ролята на Русия за Освобождението на България и за възстановяване на българската държавност.

 

Проф. Петър Куцаров,

доктор на историческите науки