Проф. Петър Куцаров: Родът на Георги Раковски е от Еркèч

Във връзка с 205 години от рождението на един от най-великите българи, искам да припомня някои факти, свързани с рода на Георги Раковски.  Това се налага,тъй като, от една страна, малцина, даже историци, знаят че родът му по майчина линия води началото си от Еркèч. От друга страна, книгите за родословното дърво на Раковски са станали библиографска рядкост.^[1] Освен това, родословието на Рковски е свързано и с историята на най-голямата в региона и България късноантична крепост Хемските порти. В тази крепост служи като началник на караула Ради Мамареца, родоначалник на рода на Георги Раковски по майчина линия. Събраната от мен информацията по този въпрос е публикувана в централния и регионален печат, а също и в кигата „Пътеките на Еркеч“[2]. Целта на моя разказ е да бъде обогатена информацията на посетителите на село Еркеч, а също и на любознателните туристи, посещаващи Хемските порти и другите културни обекти, разположени по протежението на наречената от мен „Велика Еркечка стена“ – преградната линия от Арамазкая, през крепостите Ниазлар и Хемските порти, покрай валовете на Аспарух Строителя, през Голямото и Малкото Еркечко градище та до крепостта Козяк край Обзор

Всеизвестна е констатацията на Захари Стоянов, че свободолюбивият български дух се ражда, развива и достига апогея си в Балкана и в населените места, разположени в планините и непроходимите гъсти гори на България. Като потвърждение на изказаната теза служат имената на нашите национални герои Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов. Историята на Еркеч за пореден път потвърждава мисълта на автора на “Записки по българските въстания”. Конкретен израз в случая е родословното дърво на революционера Г.С. Раковски, чиито корени по майчина линия са свързани със село Еркеч, днес Козичино, община Поморие, област Бургас.

За Георги Стойков Раковски (12/2/ април 1821 – 9 октомври 1867), този голям български революционер, дипломат и журналист, поет и философ, е писано много.“Както повечето стари български родове, пише Д. Мамарчев през 1935 г., тъй и родът на Мамарчовци води своя произход в миналото, до там до дето се намират сведения по семейни предания, от недрата на Балкана, около който вече в продължение на повече от 20 века се е крепил и съхранявал духът на българската народност. Всъщност, родственият прякор на тази многобройна фамилия от семейства, живите потомци от която понастоящем са разпръснати по цяла България, а даже и в чужбина, е Мамарците, който води своето начало  от думата мамарец, название на едно живо, пъргаво и неуморимо малко насекомо, което живее и бързо се движи в чистите  и бистри балкански води”.

Георги /Сава/ Стойков Раковски е издънка на Мамарчовския род. Като известен праотец на този род се знае Ради Мамареца, роден и живял в село Еркèч през първата половина на ХVІІІ век до 1750 г. В мерата на Еркèч са били приютени стадата на Ради Мамареца. Той е заможен еркèчанин, който едновременно е началник на караула на Хемските порти. Поради увеличаването на турските разбойници, на размириците и намаляване на централната турска, Ради Мамареца е принуден да се пресели в района на Котел. Той има син Стойко, роден 1750 г. Стойко има трима синове и две дъщери. Третият му син е Георги Стойков Мамарецът, известен като капитан Георги Мамарчев, бил на служба в руската армия, участник е във въстанието, известно като “Велчева завера”, заточен на остров Самос, където умира.

По-малката дъщеря на Стойко на име Руса се оженва за Стойко Папаза от село Раковица, недалеч от Котел. Третото чедо на Руса и Стойко е бил Сава Стойков Попович, известен под името Георги Стойков Раковски. Фамилното име Мамарчов е стъкмено от бъдещия поет. Изглежда за благозвучие Раковски е предпочел да употреби името Мамарчов вместо Мамарецов или обикновеното Мамарецът. Възхитен от военните подвизи на вуйчо си, капитан Георги Мамарчев, бъдещият велик българин взема неговото име, а фамилията си получава от родното село на баща си Раковица. Етимологията на думата раковица е свързана с местното наименование на малки водни живинки, раковци, които се въдят в бистрите планински извори и кладенчета. В Еркèч ги наричат магарци. Те са плоски, бързоподвижни и с многобройни крачета. Няма овчар или човек, свързан с кърската работа, който е пил вода от изворче или кладенче и да не е виждал описваните по-горе магарци. Името на село Раковица е от наименованието на описаните водни живинки.

Най-големият син на Стойко Радев и вуйчо на Георги Раковски е Ради Стойков Мамарецът. Той се върща в Еркèч, наследява дядовите си имоти и се оженва за еркечанката Марина. Те имат синове Стоян, Стати, Петър и Митьо. По време на преселването в Русия, през руско-турската война 1828-1832, роднините на Раковски в Еркèч също се преселват в Буджак. Те не могат да свикнат с равнината, а и тяхната майка постоянно ги моли да се завърнат в България, за да я погребат в родното  й село Еркèч. Те наистина се връщат след обявенаота през 1868 година амнистия, но породи появилите се размирици не стигат до Еркèч, а се установяват в с. Юшенли (Ботево), Русенска област.

Дядо Хрусаф Милков, роден в 1880, разказва през 1964 година^[3] за еркечани, които осем години живели в Русия, но се върнали в родното си село и пак поради размирици живели извън селото, в местността Синяза. “Дядо Стоян, на баба ми брат, баба Недялка и други още ходили в Русия. Баба Мара ми разправяше: “Минахме Дунава със салове, осем години там жувехми”. Върнали се подир амнистията и живели в Синяза – баба Мара, сестра й Вълкана, Дафина и други. Нашият род е живял в Синяза”.

Всички издънки от рода на Мамарците се отличават с едър ръст, физическа сила, всички са били чернооки с големи засукани мустаци. Те са известни пехливани и участват в състезания по борба на различни сборове. Тяхната слава и известност достига и до Варненския валия. Праща пашата покана до четиримата известни борци Стоян, Стати, Петър и Митьо. На поканата се отзовава само Митьо, въпреки предупрежденията, че ако надвие “баш пехливанина“ на пашата, то ще си навлече голяма беля и гнева на турското и татарско население, събрало се да наблюдава това любимо за турците състезание – пехливанлъка. Еркèчанинът, продължителят на рода на Раковски, Митьо се бори и надвива най-силния турски борец. Пашата спазва обещанието си, поздравява го с победата, връчва му полагащата се награда и пуска Митя свободно да се завърне.

В записаните предания и в еркечка песен се разказва за по-друго развитие на нещата и за по-нататъшната съдба на прочутия борец. Стари хора разказват, че Митьо се борил облечен срещу намазания със зехтин турски пехливанин. На въпроса защо не се съблече, той отговоря: “То ако ще бъде и с абата ще бъде”. Митьо хваща съперника си, вдига го над главата си и го забива в земята. Той не се съблича, защото предчувства бедата и иска да бъде готов бързо да бяга. Еркèчанинът бил нападнат извън Варна от недоволното турско население. Песента разказва, как Митьо моли и вика своите братя за помощ, обръща се към тях с въпроса къде са да чуят, да чуят и дойдат, да дойдат и да му помогнат, от турци да го отърват.

В заключение към този раздел от нашия разказ за Еркèч искам да отбележа радостния факт, че в паметта на еркечани и до днес е живо знанието и преданието за рода на Георги Раковски. Много мои събеседници го наричаха Българският цар по време на турското иго. Еркечани са горди, че първият български дипломат е свързан с тяхното древно българско село. Много родове и хора от селото и преселници желаят да се наричат продължители на рода на Раковски, но само едно сравнително бъдещо проучаване на този въпрос може да покаже кой род и кои лица могат да се считат за продължители на рода на Георги Стойков Раковски по майчина линия. За да бъде уточнено и научно доказано в кой от многобройните еркèчки родове тече кръвта на бележития български революционер и поет, следва да бъде направено и сравнено родословно дърво на еркèчките родове след 1830^[4] година насам. Посочената задача е обемна и трудна и не е по силите на отделен човек, а на инициативни представители на всеки род. Изготвянето на родословно дърво на родовете ще подпомогне и работата по организиране и провеждане на родови срещи, каквито вече са проведени: на рода на Кесите,  на род Куцарови,  на рода на баба Руса, на род Опърлаците и редица други.

Верни на възприетата практика в края на всеки маршрут да изпълняваме подходяща песен, в този случай намирам за нужно да бъде изпълнена песента, свързана с рода на Раковски. Песента, разказваща за победата на Митьо в борбата във Варна и за това как вика своите братя да му помогнат и от турци да го отърват. Нека се разнася, нека да звучи тази чудна песен, по своеобразен начин прославяща прочутия род на Мамарците, на рода на Георги Раковски и на еркечани, съхранили прерасното народно творение.

Проф. Петър Куцаров, д-р на историческите науки

 

[1] Димитър Мамарчев. Звезделин Цонев. Родословията на трима дейци от заверата в 1835 година. С. !935.

[2] Куцаров Петър, „Пътеките на Еркеч“, С.20051 с.127-132.

[3] Еркеч и еркечани, с. 107.

[4] Сведения за рода на Ради Мамареца преди 1750 г. трябва да се търсят в архивите на Република Турция.