Залата на читалище „Просвета 1888“ в Поморие се оказа тясна да побере всички желаещи да посетят концерта на Държавна опера –Бургас –„Любовна история“ на 10 август. Неписана максима е, че не само професионализмът на изпълнителите в една концертна програма, а и общата атмосфера и искрата между публика и артисти е гаранция за онова общо въодушевление, което не би могло да се имитира или предизвика по начин, различен от чистата проба изкуство. В Поморие именно това щастливо сценично взаимодействие се случи с концерта “Любовна история”.
И главният виновник, с безспорно талантливи “подгласници” – двамата прекрасни солисти и оркестърът на Държавна опера – Бургас, бе маестро Деян Павлов. Под диригентската му палка прозвучаха обичани музикални бисери от “златните години” на френското кино.
Те бяха изпълнени с несравним жизнеутвърждаващ заряд, вещина и сливане с музикалните послания, мелодична красота, изискана чувственост, лирични нежни отблясъци на душата, отразени във финия подход към житейските реалности.
Посрещано с бурни одобрителни възгласи от публиката бе всяко от изпълненията на чудесните солисти на Бургаската опера – сопраното Нона Кръстникова и тенорът Яни Николов , които преди седмица направиха своя забележителен дебют в главните роли в оперетата “Цигански барон”на сцената на Летен театър – Бургас, също под палката на маестро Деян Павлов.
Осезаема бе любовта на двамата солисти към френската култура – това пролича от перфектното им произношение на текстовете на “езика на любовта”, за какъвто неслучайно е коронясан френският.
Оркестровият съпровод и самостоятелните инструментални изпълнения на музикантите от Бургаската опера, с концертмайстор Христо Белчев, тази вечер бяха също впечатляващи – на моменти звучащи с изискана нежност, друг път – с елемент на свежа закачка, а понякога – с носталгичните оттенъци на френския шансон – несравним като чувствен заряд.
Оркестърът изгради с впечатляваща динамика и професионализъм музикалните партитури.
Адмирации заслужиха и прекрасните музиканти – концертмайсторът, водачите на групите, всички оркестранти, както и двете прекрасни пианистки – Дария Кръстева Нина Райхел.
А маестро Деян Павлов се отличи с традиционното си атрактивно присъствие и оригинално чувство за хумор, като осъществи контакт с публиката, на която се превърна в любимец, заедно с всички, сътворили великолепния концертен спектакъл, който завърши с очакван бис.
В богатата, чудесно подбрана програма, подчинена на френския финес и красив подход към “нещата от живота”, прозвучаха:
Владимир Козма – Увертюра, включваща теми от филмите: „Шатовалон“, „Беглъците“, „Крилце или кълка“;
Жорж Орик – Тема от филма „Мулен Руж“;
Мишел Ман – „Ma chere Helene”, музикална тема от филма „Фантомас“;
Луиги – „Живот в розово“, легендарната песен на Едит Пиаф, солист – Нона Кръстникова;
Мишел Полнареф – Сюита из филма „Мания за величие“;
Владимир Козма – музика от филма „Шатовалон“, солист – Яни Николов;
Сюита от френски валсове /“Малък валс“, „Под небето на Париж“. „Пигал“, „Домино“, „Момичето на Париж“/;
Жорж Гарваренц – „Une vie d‘amour“, музика от филма „Техеран 1943“, солист – Яни Николов;
Франсиз Ле –„Une Histoire d’amour” – “Любовна история“, музика от едноименния филм;
Mишел Льогран – Дует из филма „Шербургските чадъри“,
солисти: Нона Кръстникова и Яни Николов;
Владимир Козма – Потпури на теми от филмите: „Бащите“, „Чукай на дърво“, „Играчката“, „Купонът“, „Високият руж мъж с черната обувка“;
Маргьорет Монно – „Hymne a l’amour”, музика от филма „Париж продължава да пее“;
Жорж Льофер – Марш от филма „Полицаят от Сен Тропе”.
Водещ на вълнуващата концертна вечерта – и като присъствие на сцената, и като глас “зад кадър”, бе Петър Тихолов , който бе мултифункционален тази вечер и бе и зад пулта – като помощник‐режисьор, а в края на програмата се включи и като певец – в атрактивната музикална тема от филма с Луи дьо Финес “Полицаят от Сен Тропе”, когато пяха всички – и солисти, и диригент, и музиканти, и публика.
Всяко от изпълненията ня концерта “Любовна история” поведе присъстващите в шармантния свят на френската култура и светоусещане – и това несъмнемо се усети, съпреживя и оцени.
И хората излизаха с щастливи усмивки от залата, дори не забелязвайки започващия дъжд…
Текст и снимки: Държавна опера – Бургас