Решения на Министерския съвет

Решенията, приети на днешното правителствено заседание:

Салдото по консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2024 година е отрицателно в размер на 2 829,9 млн. лв.

Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за деветмесечието на 2024 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2024 г. е отрицателно в размер на 2 829,9 млн. лв. (1,4 % от прогнозния БВП).

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. са в размер на 52 031,3 млн. лв. или 69,1 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4 377,6 млн. лв. (9,2 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Сравнени със същия период на 2023 г. данъчните приходи нарастват номинално с 4 917,9 млн. лв. (13,2 %), неданъчните приходи намаляват с 1 365,7 млн. лв. (15,9 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 825,4 млн. лева.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 42 291,9 млн. лв., което представлява 73,0 % от разчетените за годината и формират 81,3 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 8 414,2 млн. лв., което представлява 65,4 % от разчета за 2024 г. и ръст от 1 012,3 млн. лв. (13,7 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 18 855,3 млн. лв., което представлява 73,9 % от предвидените в ЗДБРБ за 2024 г. и ръст от 2 403,1 млн. лв. (14,6 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 810,2 млн. лв. (в т. ч. 412,3 млн. лв. по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система” при 802,8 млн. лв. към септември 2023 г.), което представлява 97,8 % от годишния разчет и спад от 326,1 млн. лв. спрямо отчетените към септември 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 13 212,2 млн. лв. или 74,5 % от разчета за 2024 година и ръст от 1 828,6 млн. лв. (16, 1 % ) спрямо отчетените за същия период на 2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 7 218,8 млн. лв., което представлява 70,4 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 520,5 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54 861,1 млн. лв., което е 67,3 % от годишните разчети. В отделните разходни показатели нарастване има основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1 120,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2024 г. е 14 838,2 млн. лв., в т. ч. 13 401,6 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 436,6 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за  сертифицирани разходи, аванси и други.

Одобрено е присъединяването на страната ни към два документа на ОИСР за автоматичен обмен на информация

Със свое решение правителството одобри присъединяването на страната ни към Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви и към Допълнението към Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Министерският съвет упълномощи министъра на финансите да подпише двете декларации за присъединяване и да ги предостави на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) при условие за последваща ратификация.

Двата документа са разработени и се предлагат за присъединяване на юрисдикциите от ОИСР за прилагане на новия стандарт за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF) и промените в Общия стандарт за предоставяне на информация (CRS), предвидени в Международните стандарти за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси – Рамка за предоставяне на информация за криптоактиви и изменение на Общия стандарт за предоставяне на информация от 2023 г.

Те представляват правна рамка за практическото осъществяване на обмена между присъединените юрисдикции съгласно новите глобални правила. Двата документа са взаимосвързани, като целта е да се повиши данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари.

Присъединяването към Многостранното споразумение относно CARF и Допълнението към Многостранното споразумение относно CRS ще позволи обмен на информация и с партньорски юрисдикции извън Европейския съюз. По този начин ще има изключително позитивно отражение върху имиджа на България като държава, която следва и прилага международните стандарти за данъчна прозрачност и ефективно административно сътрудничество със своите партньори. Въз основа на тези споразумения страната ни ще получава изключително важна информация, която е от съществено значение за определянето на данъчните задължения на български местни лица и бизнеси за доходи и активи, които притежават в чужбина.

Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви е отворено за присъединяване. Предвижда се първата официална церемония за подписване да се проведе на 26 ноември 2024 г. в Асунсион, Парагвай, в рамките на 17-ото пленарно заседание на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към ОИСР.

На същото заседание юрисдикциите имат възможност да се присъединят към Допълнението към Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Република България се присъедини към самото споразумение през 2015 г.

Одобрени са допълнителни 18,5 млн. лв. по бюджета на ЦИК

Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер 18,5 млн. лв. по бюджета на Централната избирателна комисия (ЦИК) за 2024 г. 17,4 млн. лв. от тях са за финансово обезпечаване на извършени дейности, свързани с произвеждането на изборите за народни представители за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. Останалите 1, 1 млн. лв. са за финансово обезпечаване на подготовката и произвеждането на нови и частични избори за общински съветници и за кметове през 2024 г.

Финансовият ресурс е предназначен за заплащане на сключени от ЦИК договори по обществени поръчки. Те са свързани с осигуряването на машинното гласуване, изработка и доставка на специализирана хартия за бюлетини от машинното гласуване, хартиени бюлетини, компютърна обработка на данните от гласуването, издаване на Бюлетин за резултатите от изборите за народни представители за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. и за финансово обезпечаване на подготовката и произвеждането на нови и частични избори за общински съветници и за кметове през 2024 г. Ресурсът ще обезпечи и държавните такси съгласно Тарифа № 12 за таксите, които се събират в системата на Министерството на финансите по Закона за държавните такси.

Средствата ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2024 г.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството одобри замяна на недвижим имот, собственост на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД с идентичен недвижим имот, собственост на физическо лице. И двата имота се намират на територията на гр. София. Замяната на недвижимия имот, собственост на физическото лице, ще се извърши чрез провеждане на пряко договаряне и ще се осъществи на цени не по-ниски от пазарните им стойности, определени от независими оценители.  Целта е „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД да бъде изключителен собственик на нов недвижим имот, от който дружеството да реализира доходи, упражнявайки основния си предмет на дейност.

Правителството даде разрешение за промяна на статута на части от имоти, представляващи сгради, като ги обяви за частна държавна собственост и даде съгласието си те да бъдат премахнати от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.  Имотите се намират на територията на гр. София и гр. Драгоман. Това ще позволи реализацията на проекти „Развитие на железопътен възел София: железопътен участък София-Волуяк” и „Модернизация на железопътната линия София -Драгоман -сръбска граница: железопътен участък Волуяк -Драгоман”.

Министерският съвет прие Решение за даване на съгласие за сключване на окончателен договор за замяна на обособена част от недвижим имот, собственост на „Здравна инвестиционна компания за детска болница” ЕАД срещу имот, собственост на ,,ШОРИ – 2005″ ООД. Съгласно изготвената пазарна оценка, двата имота са с еднакви показатели и стойност и не е необходимо уравняване на дяловете. Имотът, собственост на ЗИКДБ ЕАД, който ще премине в собственост на „ШОРИ – 2005″ ООД е новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор 68134.4332.9765 по КККР на гр. София, с площ от 873 7кв. м. Имотът, собственост на „ШОРИ – 2005″ ООД, който ще премине в собственост на ЗИКДБ ЕАД е новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор 68134.4332.9768 по КККР на гр. София, с площ от 8737кв. м.  Чрез извършване на горепосочената замяна ще се променят границите на поземлен имот с идентификатор 68134.4332.1652 по КККР на гр. София, с оглед привеждането му в съответствие със съвременните нормативни изисквания за строителство на лечебни заведения за болнична помощ за деца.

Министерският съвет реши, че поради отпаднала необходимост части от имот – публична държавна собственост, намиращ се в област София, гр. София, Столична община, район „Оборище“, се отнемат от Националната агенция за приходите, Агенцията за публични предприятия и контрол и Българската агенция за инвестиции. Със същото решение те се обявяват за частна държавна собственост и преминат в управление на областния управител на област София. След извършване на промяната областният управител трябва да състави акт за частна държавна собственост.

Правителството прие Решение за възмездно учредяване на безсрочен сервитут за изграждане и обслужване на въздушен електропровод 110 кV за обект, разположен в поземлени имоти в горски територии -публична държавна собственост в град Генерал Тошево, област Добрич. Решението е в съответствие със Закона за горите, с който се допуска изграждане и обслужване на въздушен електропровод в поземлени имоти в горски територии-публична държавна собственост.

Министерският съвет прие Решение за даване на съгласие за апортиране на недвижим имот – частна държавна собственост в капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница” /ЗИКДБ/ ЕАД, гр. София. Имотът представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4332.1568, с площ 17 859 кв. м., по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София. Апортирането на имота ще осигури възможност дружеството да осъществява целите и предмета си на дейност, а именно извършване на всички разрешени от закона дейности, свързани с организацията и контрола по изграждането и пускането в експлоатация на обект с национално значение: ,,Изграждане на Национална многопрофилна детска болница”.

Одобрени са промени в постановлението относно консулската закрила на непредставени граждани на Европейския съюз в трети държави

Министерският съвет на Република България прие днес Постановление за изменение и допълнение на ПМС № 55 от 2018 г. за предоставяне на консулска закрила и участие в мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Европейския съюз в трети държави от задграничните представителства на Република България (Обн., ДВ, бр. 34 от 2018 г.).

С Постановлението в българското законодателство се въвежда Директива (ЕС) 2019 /997 на Съвета от 18 юни 2019 година за временния документ за пътуване на ЕС и за отмяна на Решение 96/409/ОВППС и Делегирана директива на Европейската комисия (ЕС) 2024/1986 от 6 май 2024 за изменение на Директива (ЕС) 2019/997 по отношение на машинночитаемата зона на временния документ за пътуване на ЕС. С тях се уреждат условията и процедурата за издаване на временният документ за пътуване на ЕС (,,ВДП на ЕС“). Това е документ, който се издава от българските задгранични представителства в трета страна на непредставени граждани на ЕС, които не са български граждани, по тяхно искане за еднократно пътуване до държавата членка по гражданството или по местопребиваването на гражданите, в случаите на изгубени, откраднати или унищожени документи за пътуване или когато тези документи по други причини не могат да бъдат получени в разумен срок.

Правителството одобри позицията на България за заседанието на  Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвет „Общи въпроси”(СОВ), което ще се проведе на 19 ноември 2024 г. в гр. Брюксел, Белгия.

На заседанието на СОВ се предвижда стартиране на подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 19-20 декември 2024 г., чрез обмен на мнения по проекта на анотиран дневен ред, който включва следните теми: Украйна; Близък изток; Глобална ангажираност на ЕС; Устойчивост, готовност, предотвратяване и реагиране при кризи в контекста на доклада на бившия президент на Финландия Саули Нийнистьо; Миграция и Други въпроси.

В рамките на Диалога по върховенство на правото в ЕС ще бъдат обсъдени последните развития в областта на върховенството на правото в Малта, Австрия, Нидерландия и Полша.

ЕК ще информира за актуалното състояние по процедурата по чл. 7, пара. 1 от ДЕС срещу Унгария.

Кабинетът предлага Божидар Бойков да бъде назначен на длъжността „Командир на Съвместното командване на специалните операции“

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи генерал-майор Явор Матеев от длъжността „Командир на Съвместното командване на специалните операции”, да го назначи на длъжността „Военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз” и го удостои с висше офицерско звание „генерал-лейтенант“, считано от 19.12.2024 година.

Кабинетът предложи Божидар Бойков да бъде назначен на длъжността „Командир на Съвместното командване на специалните операции“ и да го удостои с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 19.12.2024 г.

Флотилен адмирал Георги Пенев е предложен за удостояване с висше офицерско звание ,,контраадмирал“, считано от 19.12.2024 година.

Министерският съвет предлага също да бъде освободен генерал-лейтенант Цанко Стойков от длъжността „Заместник-началник на отбраната” и от военна служба, считано от 05.01.2025 година, поради навършване на пределната възраст за военна служба.

Генерал-майор Красимир Кънев е предложен за освобождаване от длъжността „Командир на Съвместното командване на силите”. Кабинетът предлага да бъде назначен на длъжността „Заместник-началник на отбраната” и да бъде удостоен с висше офицерско звание „генерал-лейтенант”, считано от 05.01.2025 година.

Министерският съвет предлага бригаден генерал Станимир Христов да бъде освободен от длъжността „Началник на щаба на Сухопътните войски” и назначен на длъжността „Командир на Съвместното командване на силите”, както и да бъде удостоен с висше офицерско звание „генерал-майор”, считано от 05. 01.2025 година.

Бригаден генерал Христо Ганецовски е предложен за освобождаване от длъжността „Заместник-командир на Съвместното командване на силите” и от военна служба, считано от 06.01.2025 година, поради навършване на пределната възраст за военна служба.

Правителството предлага да бъде освободен флотилен адмирал Галин Манев от длъжността „Началник на щаба на Съвместното командване на силите” и назначен на длъжността „Заместник-командир на Съвместното командване на силите”, считано от 06.01.2025 година.

Полковник Христо Христов е предложен за назначаване на длъжността „Началник на щаба на Съвместното командване на силите” и за удостояване с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 06.01.2025 г.

Министерският съвет прие за сведение резултатите от редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част „Енергетика”, проведено на 15 октомври 2024 г. в Люксембург.

На заседанието на Съвета енергийните министри обмениха мнения за приноса на енергийния сектор за конкурентоспособността на Европейския съюз в контекста на препоръките в доклада на Марио Драги. Обсъден бе и въпросът за различията в цените на електроенергията на едро.

В позицията си нашата страна отбеляза, че разглеждаме като конструктивни препоръките за конкурентоспособността на енергетиката, направени от бившия италиански премиер Марио Драги. За насърчаване на подобренията на електропреносната мрежа и повишаване на електрификацията ще бъдат необходими съвместни усилия и регионален подход, включително задълбочаване на сътрудничеството и развитие на адекватна инфраструктура.

Високите цени на електроенергията в Югоизточна Европа имат негативен ефект върху икономиката и потребителите и изискват адекватни мерки за адресиране на проблема, се посочва в позицията на България по темата. Важно е премахването на бариерите пред свързаността между енергийните системи на държавите членки в ЕС, което ще подобри сигурността на доставките, ще увеличи гъвкавостта и ще намали ценовата волатилност.

„Клокотница ИМ“ ЕООД е новият концесионер на находище за мрамори  ,,Клокотница“

Дружеството „Клокотница ИМ“ ЕООД е новият концесионер на находище на мрамори „Клокотница”, област Хасково. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки промяната, поискана от предишния концесионер.

Находище „Клокотница“ се намира на територията на общини Димитровград и Хасково, област Хасково. Концесията за него е предоставена през януари 2007 г. за срок от 25 години на „АБ” АД, гр. Хасково. Концесионният договор е в сила от 25 ноември 2001 г.

С допълнително споразумение от 2024 г. срокът на предоставената концесия е удължен с 25 години, считано от 25 ноември 2026 г. Актуализирани са и договорните клаузи, включително и тези, свързани с предоставянето на банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, отговорността на концесионера при неизпълнение на договорни задължения и контрола по изпълнение на концесионния договор. Актуализацията се налага, за да бъдат приведени клаузите в концесионния договр в съответствие с действащата нормативна уредба.

Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия и за изменение и допълнение на концесионния договор.

Правителството одобри проекти на Споразумения за изпълнение на Програмите (Interreg VI-A) ИПП България – Сърбия, България – Северна Македония и България – Турция за периода 2021-2027 г.

Министерският съвет одобри проект на Споразумение за изпълнение на програма (lnterreg VI-A) ИПП България – Сърбия, проект на Споразумение за изпълнение на програма (lnterreg VI-A) ИПП България – Северна Македония и проект на Споразумение за изпълнение на програма (lnterreg VI-A) ИПП България – Турция, по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ III (ИПП III), като основа за водене на преговори.

Проектите на споразуменията уреждат договореностите относно изпълнението на програмите, като определят структурите и разпределението на функциите между тях.

Споразуменията ще бъдат сключени между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството и съответно:

– правителството на Република Сърбия, представлявано от министъра на европейската интеграция на Република Сърбия;

– правителството на Република Северна Македония, представлявано от министъра на местното самоуправление на Република Северна Македония;

– правителството на Република Турция, представлявано от заместник-министъра на външните работи на Република Турция и директор по въпросите на ЕС. Програмите (lnteпeg VI-A) ИПП България – Сърбия, България – Северна Македония и България – Турция за периода 2021-2027 г. се съфинансират с общо 85% от Европейския фонд за регионалното развитие и ИПП III и 15% национално съфинансиране, което се осигурява от всяка от партниращите държави.

Правителството одобри кандидатурите за представители на България в Комитета на регионите на Европейския съюз за мандат 2025 – 2030 г.

Правителството одобри кандидатурите за представители на България в Комитета на регионите на Европейския съюз (ЕС) (Комитета) за мандат 2025 – 2030 г. Те са за 12 члена и 12 заместник-члена на Комитета и трябва да бъдат представени на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз от постоянния ни представител към ЕС. Мандатът на сега действащите български представители изтича на 25.01.2025 г.

Съгласно правилата за дейността на Комитета българските кандидатури се определят с решение на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (УС на НСОРБ) и се предлагат за одобрение от Министерския съвет чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съставът на делегацията отразява резултатите от последните местни избори и ангажиментите на потенциалните кандидати в други международни делегации на НСОРБ при съобразяване с желанията и възможността на изборните лица да участват активно в заседанията на подготвителните и ръководни органи на Комитета.

Отговорността за предложенията за членове и заместник-членове на Комитета на регионите за мандат 2025 – 2030 г. и за балансирано представителство на половете при тяхното номиниране се носи от УС на НСОРБ.

Одобрен е Годишен план за извършване на независим външен контрол на изпълнението на концесионни договори за 2025 г.

Правителството прие Решение за одобряване на Годишен план за извършване на независим външен контрол на изпълнението на концесионни договори от Агенцията за публичните предприятия и контрол за 2025 г.

Решението се приема в изпълнение на разпоредбите на Закона за концесиите, по силата, на който Агенцията за публичните предприятия и контрол извършва независим външен контрол на изпълнението на определени концесионни договори.

Основната цел на акта е определянето на конкретните концесионни договори, по отношение на които Агенцията ще осъществи контрол през 2025 г.

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката за 2024 г. С Постановлението на Министерски съвет се предвижда да бъдат отразени извършените промени по области на политики, по бюджетни програми и по показатели по бюджета на Министерство на икономиката и индустрията за 2024 г. Предлаганото изменение не променя общия размер на утвърдените разходи по бюджета на Министерство на икономиката и индустрията за 2024 г.

Одобрена е позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 18 ноември 2024 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В областта на рибарството Европейската комисия ще представи предложението за Регламент на Съвета, определящ за 2025 г. възможностите за риболов в Средиземно и Черно море, след което министрите ще обменят мнения. Република България има положителна нагласа по предложението за Регламент. Определените в него риболовни възможности за цацата в Черно море кореспондират с последните научни съвети и отчитат социално-икономическия аспект при този риболов. По отношение на риболовните възможностите за улов на калкан в Черно море, Република България благодари на Европейската комисия за ефективното сътрудничество и партньорство в рамките на Годишната среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, на която бяха постигнати заложените цели за Черно море.

В областта на земеделието Съветът ще обсъди ситуацията на селскостопанските пазари, по-специално вследствие на руската инвазия в Украйна. На пазара на яйца в страната ни продължават да се наблюдават смущения в резултат на рязко увеличение на вноса от Украйна. Сериозно увеличение се наблюдава и на вноса на украински пчелен мед в България. което затруднява реализацията на местната продукция. Значителните количества украински мед, влизащи на европейския пазар на много ниски цени, оказват натиск върху цените на българския мед. Предприетите до момента защитни мерки относно вноса на пчелен мед от Украйна на ниво ЕС не постигат очаквания възпиращ ефект. Затова България ще представи документ в точка .,Други въпроси”. с който отправя искане към Европейската комисия за налагане на защитни мерки съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламента за автономните търговски мерки за Украйна (АТМ Регламента).

С друго решение правителството одобри резултатите от участието на Република България в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 21 и 22 октомври 2024 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.

По време на Съвета беше обсъден проект на Заключения относно Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2027 г. След двудневни дебати бяха одобрени Заключения на Председателството, подкрепени от 26 държави членки. По настояване на страната ни беше включен параграф с приоритетните за България въпроси относно необходимостта от осигуряването на достатъчен бюджет за ОСП и постигането на външна конвергенция на директните плащания, което ще създаде равнопоставеност на земеделските стопани в ЕС.

Към Заключенията бе добавена и съвместна декларация на Република България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словашката република , която допълнително подчертава искането за пълна външна конвергенция, която стартира с реформата на ОСП през 2013 г., но все още не е финализирана.

Министрите обмениха мнения относно предизвикателствата, пред които е изправена веригата за доставки на храни в Европейския съюз. Тя обхваща селското стопанство, преработката на храни и напитки, търговията на едро, дребно и кетъринг и осигурява работа на 29 милиона души, което е 14% от работната сила в ЕС, като генерира 800 милиарда евро добавена стойност.

По време на заседанието беше обсъдена и представената от Европейската комисия информация относно свързаните с търговията въпроси на селското стопанство.

Република България и Словашката република, подкрепиха искане на делегацията на Румъния към Комисията, свързано с необходимостта от удължаване прилагането на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в селскостопанския сектор поне до 30 юни 2025 г. и увеличаване на индивидуалния лимит на селскостопанско предприятие до 560 000 евро/бенефициер.

България и Виетнам задълбочават сътрудничеството си областта на образованието

Министерският съвет одобри ново Споразумение за сътрудничество в областта на образованието между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам.

Документът продължава и надгражда дейностите по предишното споразумение. То ще се реализира в следващия тригодишен период – от 2025 до 2028 г. вкл. Споразумението насърчава двустранното сътрудничество както в средното образование, така и между висшите училища. Планира се обмен на студенти, докторанти, специализанти и преподаватели. Предвидено е изучаването на български и виетнамски език и култура, както и провеждането на летни училища по език, литература и култура.

В областта на науката ще се изпълняват съвместни научноизследователски проекти, обмен на учени и експерти, както и организиране на научни семинари и конференции.

Целта на двустранния документ е да разшири доброто присъствие на България във Виетнам и страните от Азиатско-тихоокеанския регион.

Нова програма ще подобри квалификацията на учените в областта на ядрените технологии

Национална програма „Повишаване на квалификацията в областта на ядрените технологии и ядреното инженерство“ одобри правителството.

Сред целите на програмата са модернизиране на съществуващата и изграждане на нова научно-изследователска инфраструктура, осигуряване на конкурентно кариерно развитие на докторанти и постдокторанти в областта на ядрения сектор, както и изграждане на динамична работна среда между участниците с кандидатстване по научноизследователски програми.

Финансиране могат да получават научни организации и висши училища, извършващи научни изследвания и акредитирани за обучение в областта на ядрената енергетика и пряко свързаните с нея ядрени науки.

Чрез провеждане на дейности, утвърдени от най-добрите европейски и световни практики, програмата ще подпомогне повишаването на кадровия потенциал и развитие на висшето образование, науката и иновациите в сферата на ядрената енергетика и пряко свързаните с нея ядрени науки, технологии и инженерство.

Средствата за нейното изпълнение са размер на 8 500 000 лв., а срокът – до края на 2030 г.

21,6 млн. лева за научни изследвания на антарктида и разработки на института INSAIT

Министерският съвет одобри 21 648 730 лв. за финансиране на част от обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Средствата са предназначени за научни изследвания на българската Антарктическа база „Св. Климент Охридски” и разработки на Института за научни изследвания в областта на компютърните науки (INSAIТ) към Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Българската база на Антарктида функционира сезонно и предлага съвременна инфраструктура, която създава отлични условия за научни изследвания в различни научни дисциплини като климатология, геология, физика, биология, медицина и др. Важен елемент, който допълва Българската антарктическа инфраструктурата, е българският научноизследователски кораб 421 „Св. св. Кирил и Методий”, който служи като мобилна платформа за морски изследвания.

Необходимото финансиране през 2024 г. е в размер на 8 818 762 лв. и е предвидено за осигуряване на средства за покриване на разходите, свързани с ежегодните и периодичните дейности по поддръжката на базата, ремонти на елементи от конструкцията, телекомуникационни услуги и оборудване, поетапно цялостно преустройство, закупуване на специализирана научноизследователска апаратура и др.

На института INSAIТ се осигурява финансиране в размер на 12 829 968 лв. за 2024 г., с което ще се развие научноизследователска група в направлението обработка на естествен език, ще се увеличи броят на младите изследователи, активно ще се работи в посоката привличане на световно признати професори и водещи учени в областта на компютърните науки и изкуствения интелект, които да се включат в работния процес в INSAIТ в София. За провеждане на ежедневни изследвания и анализ на данни INSAIT ще осигурява работни станции с висока изчислителна производителност за всеки един от изследователите, както и локални сървъри.

Международният център по математически науки ще създаде четири тематични научноизследователски групи

Министерският съвет одобри 1,2 млн. лв. за Международния център по математически науки (МЦМН – София) към Института по математика и информатика на БАН (ИМИ-БАН).

С общо 6 млн. милиона лева в рамките на пет години ще се осигури работата на четири научноизследователски групи, ръководени от водещи световни учени в различни области на съвременната фундаментална и приложна математика. Финансирането е споделено между България и Департамента по математика и физика на Фондация Саймънс Интернешънъл. Центърът в София ще организира серия от международни конференции, чрез които да бъдат привлечени в България и учени (вкл. млади) от по-слабо развити страни, както и ще увеличи подкрепата за интеграция и реинтеграция на таланти и водещи учени в страната и обмяна на опит за български учени в чужбина.

Центърът бе създаден през 2019 г. като активно изследователско звено за разработване и широко разпространение на нови авангардни постижения в най-актуалните направления в математиката. Институтът по математика и информатика осигурява инфраструктурата за дейността на Центъра, който е създаден с финансовата подкрепа на МОН, предоставена по линия на Национална научна програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки. Дейността на Центъра се осъществява в тясно сътрудничество с Института по математически науки на Северна и Южна Америка към Университета в Маями (IMSA).

Допълнителни 7,8 млн. лева за спорт в училища и детски градини

Кабинетът одобри допълнителни 7 769 875 лева за физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност в детските градини и училищата.

Средствата ще бъдат предоставени на образователни институции в цялата страна. Те са предназначени за подпомагане на дейностите в детските градини и училищата, свързани с подготовката и участието в учебната и спортно-състезателната дейност.

Средствата се определят за бюджетна година на базата на разработени от детските градини и училищата проекти за подпомагане на физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и ученици в институции в системата на предучилищното и училищното образование.

Целта е укрепване на нагласите и създаване на мотивация сред децата и учениците за системни занимания с физически упражнения и спорт.

Отпусната е персонална пенсия на многодетна майка

Правителството отпусна персонална пенсия на многодетна майка, родила и отгледала 6 деца до навършване на пълнолетие. Целта е да се подпомогне семейството й, което е в затруднено положение.

Жената е навършила пенсионна възраст, но няма право на пенсия, тъй като не отговаря на някои от изискванията на Кодекса за социално осигуряване. Персоналната пенсия се отпуска от 1 декември 2024 г. в размер на 276,36 лв. месечно. За изплащането й до края на 2024 г. са предвидени необходимите разходи, в размер на 276,36 лв. от фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, в рамките на средствата, предвидени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.

Одобрена е позицията на България за заседание на Съвета ЕКОФИН, формат ,,Бюджет“

Със свое решение Министерският съвет одобри позицията на страната ни за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси, формат „Бюджет“ (ЕКОФИН/Бюджет), което ще се проведе на 15 ноември 2024 г. в Брюксел, Белгия.

Целта на заседанието на Съвет ЕКОФИН/Бюджет е да се подготви позицията на Съвета и да се даде мандат на Председателството за преговорите с ЕП по проекта на бюджет за 2025 г. във връзка със заседанието на Помирителния комитет, което ще се проведе по­късно в същия ден. Съветът на ЕС и ЕП ще преговарят за постигане на съвместно споразумение по параметрите на общия бюджет за следващата финансова година.

България ще съдейства активно по време на помирителната процедура с цел постигане на справедливо, балансирано и навременно споразумение по проекта на бюджет на ЕС за 2025 г.

ЕС следва да осигури стабилен и реалистичен бюджет за 2025 г., който да отразява и актуализираните нужди и приоритети въз основа на постигнатото споразумение по средносрочната ревизия на многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. Предвид това, че бюджетът следва да се основава на принципите на добро финансово управление и да съответства на разпоредбите и на бюджетните тавани, заложени в регламента за М Ф Р 2021-2027, необходимо е да бъде осигурена възможност за реализирането на политическите приоритети, като същевременно се осигурят и достатъчно средства за адекватна реакция при непредвидени обстоятелства.

Одобрени са допълнителни трансфери по общински бюджети за 2024 г.

Със свое протоколно решение правителството одобри финансиране в размер на 39 млн. лв. за общини, които ще имат възможност да планират изпълнението на редица значими инфраструктурни проекти в сферата на социалната и техническата инфраструктура.

Министерският съвет одобри проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112

Законодателните промени на сега действащия Закон за Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 целят подобряване на Националната система 112 в посока осигуряване на качествена необходимост от помощ и повишаване на обхвата на предоставяната услуга на ЕЕН 112 за оказване на съдействие на гражданите при необходимост от помощ. В този смисъл в документа се регламентират оперативните процедури и функции на системата от следващо поколение Next Generation 112 /NG 112/ в съответствие с напредъка и развитието на новите технологии.

Въведените промени осигуряват платформата на единната информационно-комуникативна система, като по този начин се преодоляват пречките в комуникацията между центровете 112, службите за спешно реагиране и екипите на мястото на инцидента. Чрез предоставянето на високо технологичен многоканален достъп на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 се разширява единствената към момента възможна комуникация с гражданите – телефонната, осигурява се и равностоен достъп до хората с увреждания.

Одобреният проектозакон не води до въздействие върху държавния бюджет.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност.

Документът цели преодоляване на практически проблеми при прилагането на нормативния акт, изведени от извършения задълбочен анализ.

Една от промените е свързана с инкорпориране на самостоятелно съществуващите до момента дейности „охрана на обекти – недвижими имоти” и „охрана на селскостопанско имущество“ в другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал. 1 от закона. Допълва се и възможността възложител по договор за лична охрана в конкретни хипотези да бъде и юридическо лице.

С оглед социално-икономическото развитие се въвеждат промени по отношение на заложените изисквания за стойност във връзка с охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, както и минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушение, свързано със склю’::[ване на договор с лице от охранителния състав, без да отговаря на изискванията по чл. 50, ал. 3 от закона.

С допълненията се дава и възможност за превъзлагане на дейности, т.е. търговците да ползват подизпълнители при осъществяване на дейността си. Разписаните норми въвеждат яснота и по въпроса за необходимата информация за издаването на лиценз, проверявана по служебен път.

В проектозакона към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, се добавят и управителите на търговски дружества и юридически лица – за тях ще важат същите разпоредби на закона. Премахва се изискването за „основно“ трудово правоотношение. Обоснованата причина е, че част от обектите работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения, същото се отнася и за сезонните или временни обекти.

С цел избягване на неравнопоставеност се изменя броят на членовете от ГДНП в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност. който ще съответства на броя на упълномощените представители на сдруженията, извършващи частна охранителна дейност.

Предвидена е и възможност за запазване на предоставените лицензи за извършване на частна охранителна дейност, като в срок от два месеца от влизането в сила на измененията на ЗЧОД в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяна на вида дейност – чл. 5, ал. 1, т. 2 – охрана на имуществото на физически и юридически лица.

За съответствие на регламентацията в ЗЧОД с изискванията на Кодекса за либерализиране на движението на капитали и Кодекса за либерализиране на текущите невидими операции на ОИСР, отпада възможността частна охранителна дейност да извършват търговци, регистрирани в друга държава страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария.

Правителството прие промени в Наредбата свързана с прилагането на регламенти за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите

Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за допълнителните мерки, свързани с прилагането на регламенти, приети съгласно чл. 15 от Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г., за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението.

През 2023 г. и 2024 г. бяха публикувани  3 нови регламента на Комисията за определяне на изисквания за екопроектиране.

С тях се актуализират изискванията  за екопроектиране за електрическото и електронно оборудване по отношение на консумацията им на електроенергия в режим „изключен“.

Режим „в готовност“ и мрежови режими на готовност, за локалните отоплителни  топлоизточници и за вентилатори, задвижвани от електродвигатели с входна мощност между 125 W и 500 kW.

С приемането на промените в  Наредбата ще се осигури прилагането на трите нови регламента и ще се постигне пълно съответствие на българското законодателство с изискванията на приетите, съгласно чл. 15 на Директива 2009/125/ЕО, регламенти по отношение на оценяването на съответствието им с изискванията за екопроектиране.

Това налага Наредбата да бъде допълнена, за да може да се осигури прилагането на процедурите за оценяване на съответствието за продуктите, които попадат в обхвата на новите регламенти.

Правителството одобри Постановление за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

С решение на Министерски съвет бе одобрено Постановление за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. С Постановлението се цели да се приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на европейско законодателство в областта на метрологията.

Част от новите изисквания касаят прилагането на технологии за добиване и предаване на информация по отношение на удостоверяване на резултатите от контрола на средствата за измерване. Предвижда се и актуализиране на метрологичния контрол на средствата за измерване с оглед на нуждите на страната.

В новата Наредба ще бъдат включени и изискванията на Директиви от Нов подход и Регламенти на ЕП и на Съвета и други.