Решения на Министерския съвет

Решения, приети на днешното правителствено заседание:

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2025 – 2028 година, която представлява мотивите към законопроекта.

Подготовката на Бюджет 2025 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. беше повлияна от различни фактори и предизвикателства. От една страна влезлите в сила европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС, с което се разшири времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, а от друга – политическата обстановка и проведените избори за 51-то Народно събрание на 27 октомври 2024 г., и липсата все още на избрано редовно правителство.

При тези условия с настоящата прогноза времевият период е разширен до 4 години (2025 – 2028 г.), а целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е в размер съответно на 3,0 на сто от БВП за 2025 г., 2,9 на сто от БВП за 2026 г., 3,0 на сто от БВП за 2027 и 2,9 на сто от БВП за 2028 г. Това салдо се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната за периода 2025 – 2028 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. През разглеждания период приходите и разходите показват низходяща тенденция като дял от БВП. При тези стойности на дефицита на сектор „Държавно управление“ ще бъде изпълнен критерият за фискална устойчивост за присъединяване на България към еврозоната.

Бюджетното салдо по КФП за 2025 е дефицит от 3 на сто от БВП, в рамките на който се осигуряват разходните политики, вкл. изменения в тях, базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки. За 2026 г. дефицитът е в размер на 3,6 на сто от БВП, в резултат основно от приключването на периода за реализация на ПВУ, като при запазване на приходните и разходните политики за следващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът рязко намалява, съответно до 2,4 и 2,1 на сто от БВП.

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръста през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, основно по ПВУ.

Като дял от БВП общото ниво на приходите за периода 2025 – 2028 г. е в диапазона 39,9 – 43,0% от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 42,0 – 46,0%.

В средносрочен план разходите по КФП по 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) варират с низходяща тенденция в диапазона 39,5 – 40,8% от БВП за периода 2025 – 2028 г., като само за 2025 г. се отклоняват от правилото, доколкото служебното правителство не може да влияе на вече поети ангажименти и законово регламентирани задължения за обезпечаване на разходни политики, респективно не може да разчита на парламентарна подкрепа за консолидиращи мерки, свързани с необходимостта от провеждането на реформи в секторите, предоставящи публични услуги.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,8 млрд. лв. (27,8% от БВП) през 2025 г., 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Макроикономическата прогноза за прогнозния период, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Подобрението във външното търсене ще доведе до ускорение на растежа на износа и ще се отрази положително на частната инвестиционна активност, а растежът на публичните инвестиции ще продължи да бъде движен от разходите по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт.

През периода 2025 – 2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени следните мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци:

∙             Данък върху добива на подземни богатства – Мярката се предлага във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства. Целта е постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост;

∙             Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;

∙             Увеличаване на акцизната ставка на алкохола е мярка, която цели подобряване здравето на населението и предотвратяване на злоупотреби с твърд алкохол;

∙             Увеличаване на акцизната ставка на бирата и на бирата, произведена от независими малки пивоварни;

∙             Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания, възникнали до 31.12.2023 г. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения. Лицата се стимулират да погасят главница по декларирани данъци и задължителни осигурителни вноски, като в този случай е предвидена недължимост на начислените по тези главници лихви;

∙             Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания за местни данъци и /или такса за битови отпадъци за периоди до 31.12.2024 г. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения за местни данъци и/или такса битови отпадъци;

∙             Отмяна на повишаването прага за регистрация от 100 хил. лв. на 166 хил. лв. от 01.01.2025 г. Мярката цели създаване на равнопоставени условия за извършване на бизнес;

∙             Еднократно деклариране на недекларирани доходи – 15% еднократен данък. Мярката цели осигуряване на допълнителни приходи в държавния бюджет чрез еднократно деклариране и внасяне на дължими данъци за доходи, които не са декларирани за предходни отчетни периоди. Тази мярка не се прилага по отношение на доходи, свързани с престъпна дейност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм;

∙             Мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане; и др.

Осигурителната политика за периода 2025 – 2028 г. предвижда за 2025 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. Считано от 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 3 процентни пункта, а считано от 1 януари 2027 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно за 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. –  4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

Разходни политики. Разчетите за разходите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са изготвени въз основа на действащото законодателство, както и при отчитане на ефектите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в сила от 01.01.2025 г.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025 – 2028 г. са, както следва:

∙             В разчетите за периода 2025 – 2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв.;

∙             Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1 януари 2025 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г.;

∙             Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2025 г. е 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;

∙             Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;

∙             За периода 2025 – 2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“;

∙             В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и общинска администрация;

∙             Увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, съгласно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, считано от 01.01.2025 г.;

∙             През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от СБРЗ за 2024 г. (2 284 лв.).

Други разходни мерки, които влияят върху общия размер на разходите:

∙             Намаление на разходите за текуща издръжка (без самостоятелните бюджети и делегираните от държавата дейности) с 10%;

∙             Предвидени са средства за изпълнение и през 2025 г. на Националната инвестиционна програма за министерства, ведомства (като са разчетени разходи по бюджетите на ПРБ за административни разходи, разходи за електронно управление и разходи за изпълнение на стратегически проекти), като и за Национална инвестиционна програма за общини;

∙             Осигурени са средствата за финансиране на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности, социалната сфера и др.

Инвестиционна политика. В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025 – 2028 г.“ – приложение към проекта на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално-структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през следващата година са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на ПРБ за 2025 г. Стратегическите инвестиционни проекти, които съгласно извършената от ПРБ приоритизация не попадат в обхвата на определената финансова рамка, формират „Списък с резервни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране“ – към финансирането на които ще се пристъпи при наличие на възможност и при спазване на установените фискални правила и ограничения по Закона за публичните финанси.

За периода 2025 – 2028 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г.

Средната пенсия ще достигне 975 лв. през 2025 г.

Средната пенсия през 2025 г. ще достигне 975,64 лв. Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., който беше одобрен от правителството. В сравнение с настоящата година средната пенсия се очаква да се повиши с 10,5%. Ръстът надхвърля значително прогнозната средногодишна инфлация за догодина от 2,4%, което означава, че покупателната способност на пенсиите ще се повиши.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с между 8 и 9%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 631,08 лв. Максималният размер на получаваните една или повече  пенсии се запазва на 3 400 лв. От 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по чл. 100 от КСО.

През 2025 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили  62 години и 4 месеца и имат 36 години и 8 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж.

През 2025 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 24,114 млрд. лв. Тези разходи са с 2,510 млрд. лв. или с 11,6 % повече спрямо 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е близо 27,4 млрд. лв.

От 1 януари 2025 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1 077 лв. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3750 лв. 4 130 лв.

Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) също остава без промяна и през 2025 г. ще бъде 780 лв.

Със законопроекта е предвидена промяна в условията за получаване на обезщетение при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Тя се отнася за случаите, в които родителите ползват посочените отпуски и парични обезщетения по едно правоотношение, а в същото време работят по друг трудов договор.

От 1 април 2025 г., майката или бащата, които се грижат за детето, ще могат да получат някое от тези плащания в пълен размер при условие, че не упражняват трудова дейност, за която се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Мотивът за промяната е, че отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да се грижат за децата в семейна среда.

В случай, че родителите работят на трудов договор, те запазват правото си на обезщетение за това, че не използват отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. В този случай те ще получават 50% от сумата, която са получавали като обезщетение преди да се върнат на работа.

Одобрен е проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.

Предвидени са 9 517 585,1 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 9 299 277,9 хил. лв., от които 5 721 804,3 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3 577 4 73 ,6 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2025 г. са в размер на 9 517 585,1 хил. лв., което е с 1 341 946,9 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 8 911 093,4 хил. лв., което представлява увеличение с 1 280 162,0 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., или 16,8 % ръст.

През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер – 191 132,3 хил. лв., за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2025 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.

Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2025 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 година

Със свое решение правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 година.

Стандартите са разработени при спазване на действащото законодателство и в съответствие с основните допускания и параметри на проекта на бюджет за 2025 г. В тях е разчетено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1077 лв.

Въз основа на така определените стандарти са разчетени и размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, които са включени в бюджетната прогноза за периода 2025 – 2028 г.

За предучилищното и училищното образование, както и за сферата на здравеопазването за 2025 г. са осигурени допълнителни средства. По този начин ще се изпълни ангажиментът за продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, като целта е средната работна заплата в сектора да достигне не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната. Очакванията са с по-доброто заплащане да се стимулира привличането на млади и квалифицирани педагози.

В сферата на социалните услуги стандартите са разчетени на база на минималната работна заплата за страната за 2025 г. при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Одобрена е Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025 – 2028 година

Със свое решение правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025 – 2028 година. Тя е разработена на основание на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси.

В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите четири години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели. Времевият обхват на стратегията е разширен на 4 години в контекста на приемането на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС. Тя се базира на допусканията за необходимото дългово финансиране и параметрите на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност между посочените документи по отношение на политиката по управление на държавния дълг.

Основната цел на дълговато управление се запазва непроменена и е за осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.

Публичното оповестяване на Стратегията е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2025 г.

Министерският съвет утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2025 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размери, съответно на БНТ – 2 427 лв. и на БНР – 639 лв.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения на БНТ и БНР обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2025 г., съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензии за доставяне, съответно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга и при съобразяване с основните допускания при разработването на проекта на бюджет 2025 г. Взети са предвид ефектите от прилагане на политика по доходите за увеличение на разходите за персонал с 1 О на сто, от увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход от 1 януари 2025 г. Размерите на нормативите за час програма са съобразени и с увеличения обем радиопрограма на РРС Кърджали с 3 часа на денонощие (1 095 часа годишно), съгласно решение на СЕМ № РД-05-67/15.08.2024 г. и промяната на обема програма по издадената лицензия, както и с изменението на обем/часове телевизионна програма и радиопрограма, съответно на БНТ и БНР за 2025 г. (365 дни) спрямо заложения обем телевизионна програма и радиопрограма за 2024 г. (366 дни).

Предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 99 645 часа.

На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Правителството одобри 550 000 лв. за ремонт на храм „Успение Богородично“ в Габрово

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2024 г. по „Политика в областта на правото на вероизповедание“, бюджетна програма „Вероизповедания“, за капиталови разходи в размер на 550 000 лв., за Българската православна църква – Българска патриаршия, за неотложен ремонт на храм „Успение Богородично“, намиращ се в гр. Габрово.

Храм „Успение Богородично“ в гр. Габрово е един от шедьоврите на Уста Генчо Кънев и на Възрожденската архитектура и дърворезба. Иконостасът е цялостно произведение – един от най-добрите представители на изкуството след Освобождението на България. През 1976 г. е обявен за архитектурно-художествен паметник от национално значение. Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий ще предприеме необходимите действия за съгласуване от НИНКН за извършване на дейностите: ремонт на външните стълби, ремонт на купола и камбанарията, и цялостната подмяна на подовата настилка. Съхраняването на този архитектурно-художествен и църковен паметник е в обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ.

Одобрени са промени по бюджета на Сметната палата за 2024 г.

Със свое постановление правителството прие промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., по бюджета на Сметната палата.

Във връзка със сключено многогодишно рамково споразумение е завишен бюджетният показател „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г.“, по бюджета на Сметната палата със сумата на поетите ангажименти по договора – 2 516 730 лв. Сключеният рамков договор е за изпълнение на дейности по системна интеграция, попадащи в обхвата на чл. 7с от Закона за електронното управление. Този акт не оказва въздействие върху държавния бюджет.

Одобрен е проектът на Финансов договор между страната ни и Европейската инвестиционна банка

Със свое решение правителството одобри проекта на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 – 2027, структурни програмни заеми (СПЗ)“ в размер до 250 млн. евро, като основа за водене на преговори. Също така упълномощи министъра на финансите да го подпише от името на страната ни.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е предвидено сключването на финансови споразумения за структурни програмни заеми с ЕИБ и с Банката за развитие на Съвета на Европа за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от европейските фондове при споделено управление през програмния период 2021 – 2027 г., в общ размер до левовата равностойност на 500 млн. евро.

С подписването на Финансовия договор ще се осигури необходимият финансов ресурс за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по програмите „Транспортна свързаност“, „Околна среда“, „Развитие на регионите“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ през програмния период 2021 – 2027 г., което ще допринесе за тяхното успешно изпълнение. Това ще подпомогне за развитието на железопътната, пътната инфраструктура, вкл. стратегически важни пътнотранспортни коридори, интегрирането на националната транспортна мрежа в тази на ЕС; за подобряването на системите за управление на водите и отпадъците; за повишаването на енергийна и ресурсна ефективност на сградите и производствата; за разработката на иновативни продукти и услуги и подобряване на конкурентните предимства на страната; за постигането на устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната, както и на устойчив и балансиран икономически растеж в средносрочен и в дългосрочен план.

Европейската инвестиционна банка е международна финансова институция и орган на Европейския съюз. Банката осъществява дейност в България от 1992 г.

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на външните работи

Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на външните работи за 2024 г. Промените обезпечават средства в размер на 70 000 лева, с които ще бъдат финансирани дейности по изпълнението на два проекта – част от утвърдените ангажименти по Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България 2020-2024 г.

Първият проект е с наименование „Специализиран семинар по Енергийна и климатична дипломация за представители на държавите от Западните Балкани и Черноморско-Каспийския регион”. За неговото изпълнение са предвидени 40 000 лева. Провеждането на международния семинар цели разширяване и укрепване на сътрудничеството на международно, регионално и на ниво ЕС по отношение на сигурността и развитието на енергийната инфраструктура, борбата с климатичните промени и прехода към нисковъглеродна икономика.

За реализиране на втория проекта с наименование „Изграждане на институционален капацитет на структура, занимаваща се с обучителна и публична дейност, към Министерството на външните работи и европейската интеграция (МВнРЕИ) на Република Молдова” са предвидени 30 000 лева. Проектът цели формирането на административен, управленски, експертен, технически и информационно-аналитичен капацитет и предоставяне от страна на България на материално-техническа помощ на първата в историята на Република Молдова дипломатическа школа чрез съорганизиране на публични прояви, обучение на обучители и предоставяне на информационно-аналитични и библиотечни ресурси.

Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 17 декември 2024 г. в Брюксел, Белгия.

Съветът ще подготви заседанието на Европейския съвет на 19 декември 2024 г., като обмени мнения по проекта на заключения на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки, в който на този етап са включени темите: Украйна; Близък изток; ЕС в света; Устойчивост, готовност, предотвратяване и отговор на кризи; Миграция.

Очаква се СОВ да одобри заключенията на Съвета относно политиката на разширяване на база на публикуваните през м. октомври т.г. Доклади за напредъка страните-кандидатки.

Министрите ще обсъдят Бъдещето на Европа в контекста вижданията от доклада на М. Драги относно управлението на ЕС.

ЕК ще представи работната си програма за 2025 г., като министрите ще имат възможност да очертаят приоритетните за тях теми.

Министрите също така ще обсъдят отношенията EC-Обединеното кралство, както и актуалното състояние на преговорите с Швейцария по пакет от споразумения.

Министерският съвет одобри също доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси” (СОВ), което се проведе на 19 ноември 2024 г. в Брюксел, Белгия.

Министрите стартираха подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 19-20 декември 2024 г., като обмениха мнения по проекта на анотиран дневен ред, включващ темите Украйна, Близък изток, ЕС по света, Устойчивост, подготвеност и предотвратяване и реагиране при кризи, Миграция и Други въпроси.

В рамките на Диалога по върховенство на правото в ЕС бяха обсъдени последните развития в областта на върховенството на правото в Малта, Нидерландия, Австрия и Полша.

СОВ обсъди актуалното състояние във връзка с процедурата по чл. 7 (1) ДЕС спрямо Унгария в областта на върховенството на правото.

България се приближава към включването в Програмата за безвизови пътувания на САЩ

Министерският съвет одобри Засиленото партньорство в областта на граничната сигурност между България и САЩ и възложи на министъра на външните работи да подпише и връчи дипломатическа нота на американската страна за това.

Установяването на Засилено партньорство в областта на граничната сигурност е едно от най-важните технически условия за включването на държавите в Програмата за безвизови пътувания на САЩ.

Наред със значителното намаляване на процента на откази за визи през изминалата финансова 2024 година, постигането на Засилено партньорство в областта на граничната сигурност е сериозно постижение за България и е друг важен показател за напредъка в работата на българските институции за покриване на критериите за включване в Програмата за безвизови пътувания на САЩ.

Приет е доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект на международен договор

Министерският съвет на Република България прие решение за приемане на доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект на международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети „Javelin” по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и за упълномощаване на министъра на отбраната да проведе преговори и подпише договора, при условията на последваща ратификация от Народното събрание.

Проектът на международен договор е изготвен във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Реализирането на договора ще позволи да се преодолее част от дефицита от способности в Сухопътните войски на Българската армия.

Около 330 000 пенсионери ще получат допълнителна сума от 100 лв. за Коледа

Във връзка с предстоящите коледни празници 330 801 пенсионери ще получат допълнително по 100 лв. през месец декември. Средствата ще се изплатят на хората, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември е до 526 лв. включително. Това е размерът на линията на бедност за 2024 г.

За тази цел правителството ще отпусне допълнителни 33 100 000 лева по бюджета на държавното обществено осигуряване. Средствата ще бъдат за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2024 г.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МТСП за социални плащания по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ

Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социална политика за 2024 г. за социални плащания по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ.

Одобрените допълнителни разходи са в размер 105 млн. лв. и ще се използват за финансово обезпечаване на изплащането на дължимите възнаграждения на асистентите, предоставящи лична помощ, по реда на Закона за личната помощ до края на 2024 г. Средствата са осигурени за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери от централния бюджет за 2024 г.

Одобрени са резултатите от участието на България в Неформална среща на министрите, отговарящи за демографската политика

Правителството одобри резултатите от участието на България в Неформална среща на министрите, отговарящи за демографската политика, която се проведе на 18 – 19 ноември 2024 г. в град Будапеща, Унгария.

Форумът бе организиран в две пленарни сесии. Първата дискусия беше посветена на темата за активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията. По време на втората сесия бяха обсъдени политики за подкрепа на заетостта, жилищното настаняване и благосъстоянието на младите хора в началото на техния самостоятелен живот.

Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика

Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси. Форумът се проведе на 2 декември 2024 г. в Брюксел.

По време на заседанието министрите по заетост и социална политика на държавите – членки на ЕС, не постигнаха общ подход по Директивата за стажовете. Поради това дискусията по това законодателното предложение ще продължи по време на предстоящото Полско председателство на Съвета на ЕС. България се въздържа да подкрепи проекта на директивата. Позицията на страната ни е, че в нея трябва да се въведат ясни критерии за разграничаване на трудовото и стажантското правоотношение, които да осигуряват реална защита на стажантите в Европейския съюз.

В рамките на дебата във връзка с Европейския семестър за 2025 г. бяха обсъдени приоритетите в областта на заетостта и социалната политика. Проведена беше и дискусия за демографските предизвикателства, в която министрите представиха възможни решения за подкрепа на родителите и мобилизиране на неизползвания потенциал на младите и по- възрастните поколения.

По време на заседанието бяха приети и одобрени актове по теми в сферата на заетостта и социалната политика.

Срокът за изплащане на еднократната компенсация по Програмата за финансова подкрепа за транспорт се удължава до края на 2025 г.

Срокът за изплащане на еднократна компенсация по Програмата за финансова подкрепа на физически лица за транспорт се удължава до 31.12.2025 г., реши правителството.

Средствата за изплащането й трябва да бъдат осигурени от целевите вноски на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Те се правят в изпълнение на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт. В него е регламентирано, че събраните месечни вноски върху нефтопродукти, произведени на територията на България от суров нефт с произход от Русия, ще се разходват за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт по ред и условия, определени с постановление на Министерския съвет.

Предприятието „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД продължава да води съдебни дела, което е пречка за оперирането със средствата във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Това налага срокът на програмата за изплащане на компенсацията да бъде променен от 31.12.2024 г. на 31.12.2025 г.

Правителството прие Решение за даване на съгласие за намаляване капитала на ДКК ЕАД

Правителството прие Решение за даване на съгласие за намаляване капитала на „ДЪРЖАВНА КОНСОЛИДАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, със стойността на правото на собственост върху недвижими имоти, обявяването им за имоти – публична държавна собственост и за безвъзмездното им предоставяне за управление на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Досега администрацията на АППК е ползвала имот в гр. София с РЗП 1108 кв. м., а предоставеният имот на ул. „Тинтява” № 86 е на 4 етажа с РЗП 1864.96 кв. м. Предоставеният имот на ул. „Тинтява” № 86 отговаря на нуждите на АППК и ще позволи назначаване на служители на незаетите места, както и възможност за увеличаване числеността на администрацията, което е ангажимент на правителството с приемането на ЗПП, по силата на който на АППК бяха възложени нови правомощия.

Новата сграда ще може да се ползва самостоятелно от институцията, като от особена важност е и съществуването на специално създадено архивохранилище, в което при значително по-добри условия от съществуващите до момента, ще се съхранява архива на агенцията.

Правителството одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2024 г.

Правителството прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2024 г. в размер до 51 728 600 лв. С одобрените средства ще се компенсират превозвачите за намалените приходи от издадените от тях безплатни и по намалени цени превозни документи на правоимащите групи пътници, за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт. Размерът на тези средства е определен на база обработените и анализирани справки, постъпили от общините в страната, за реално издадените безплатни и по намалени цени превозни документи за периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г. и дължимите за тях суми на превозвачите.

С друго решение на правителството са одобрени допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2024 г. за компенсиране на извършените от родителите разходи за периода от 1 септември до 31 октомври 2024 г. за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места Допълнителните трансфери са за други целеви разходи в общ размер на 1 998 860 лв., разпределени по бюджетите на общините за 2024 г. за компенсиране на разходите за периода от 1 септември до 31 октомври 2024 г. за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни или общински детски градини. Допълнителните трансфери по бюджетите на общините ще се осигурят за сметка на предвидените в централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството промени статута на имот и построената в него сграда в гр. Бургас, като ги обяви за частна държавна собственост. Те са извън района, в който са разположени обектите на железопътната инфраструктура и са неоперативни активи за Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Чрез промяната на статута им, НКЖИ ще може да извърши продажба на активите, тъй като те не се ползват по предназначение.

Правителството взе решение да обяви част от имот – публична държавна собственост, за частна държавна собственост, и даде съгласие за премахването му. Частта от имота се намира в село Царевец, област Кърджали и включва два склада с обща площ от 449 кв. м с предоставени права за управление на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на функциите на ОДМВР Кърджали. Сградите са престанали да имат статут на публична държавна собственост и не се ползват по предназначение, поради опасност от самосрутване и ще бъдат премахнати по реда на Закона за устройство на територията.

Правителството взе решение да се учреди възмездно безсрочно сервитутно право за прокарване на подземен електропровод до Дома на алпиниста във Враца. То е в полза на „Алпин Пропърти Труп“ ЕООД – София, което може да изгради отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, върху част от имот – публична държавна собственост в местността „Вратцата“ на гр. Враца. Предвижда се в отредената сервитутна зона освен полагане на подземен електропровод да се изгради и трафопост. След заплащане на цената на сервитутното право в размер на 220 лева без ДДС от титуляря, областният управител на област Враца следва да издаде заповед за неговото учредяване и да отрази промяната в акта за публична държавна собственост за имота.

По решение на правителството се отчуждават части от имоти – частна собственост на територията на област Разград за изграждане на участък 9 от автомагистрала „Хемус“, който е с дължина близо 12 км. Те се намират в землищата на гр. Лозница и с. Манастирци, община Лозница, област Разград. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

„Шел Екплорейшън енд Продъкшън (96) Б.В.“ ще търси нефт и природен газ в „Блок 1-26 Хан Тервел“

„Шел Екплорейшън енд Продъкшън (96) Б.В.”, Нидерландия, ще търси нефт и природен газ в „Блок 1-26 Хан Тервел”, разположен в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание.

Четири фирми закупиха книжа за участие в конкурсната процедура, като две от тях – „Шел Екплорейшън енд Продъкшън (96) Б.В.” – Нидерландия и „ОМВ ПЕТРОМ Е§П БЪЛГАРИЯ СРЛ” – България, подадоха оферти. Победителят е класиран на база предложената работна програма, средствата за опазване на околната среда, средствата за обучение и предложения бонус за държавата. Общата сума на предвидените инвестиции за петгодишния период на проучването е 16.6 млн. евро без ДДС. Компанията ще плати и бонус на държавата в размер на 473 хил. евро без ДДС.

Въз основа на наредбата за таксите по Закона за подземните богатства, бъдещият титуляр на разрешението ще заплаща и годишна такса площ в размер на 241 920 лева.

Работната програма на спечелилия кандидат предвижда комплексни геолого-геофизични работи, включващи провеждането на нови З-D сеизмични проучвания, обработка и интерпретация на сеизмични данни, оценка на потенциала на площта и други.

„Блок 1-26 Хан Тервел” с площ малко над 4 хил. кв. км се намира южно от „Блок 1- 21 Хан Аспарух”. Решението на Министерския съвет за откриване на производство по предоставяне на разрешение за търсене и проучване е от 25 август 2023 г., но конкурсът тече от 18 юни 2024 г., когато решението бе публикувано в „Официален вестник” на ЕС.

Увеличаването на местния добив, стъпка към което е и проучването на „Блок 1-26 Хан Тервел”, е едно от водещите условия за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на страната.

УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ е определена за университетска болница

Министерският съвет прие решение за определяне на ’’УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. ИВАН РИЛСКИ” ЕАД, гр. София за  университетска болница.

Съгласно Закона за лечебните заведения, Министерският съвет определя по предложение на министъра на здравеопазването, лечебните заведения, които придобиват правата на университетски, след одобрението им от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти в системата на здравеопазването.

Въз основа на мотивирано искане от ректора на МУ-София, съгласувано с изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определи на лечебното заведение статут на университетска болница, съгласно критериите, заложени в Наредбата за критериите за определяне на университетски болници.

УМБАЛ „Свети Георги“ е определена за университетска болница

Министерският съвет прие решение за определяне на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, гр. Пловдив за университетска болница.

Съгласно Закона за лечебните заведения, Министерският съвет определя по предложение на министъра на здравеопазването, лечебните заведения, които придобиват правата на университетски, след одобрението им от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти в системата на здравеопазването.

Въз основа на мотивирано искане от ректора на Медицински университет-Пловдив, съгласувано с изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определи на лечебното заведение статут на университетска болница, съгласно критериите, заложени в Наредбата за критериите за определяне на университетски болници.

Променят се утвърдените максимални размери на ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет на Република България прие Постановление на Министерския съвет за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. максимални размери на ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването с 54 761 000 лв.

От посочената сума 42 077 000 лв. са във връзка със сключени тригодишни договори за доставка на ваксини за извършване на задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика и медицински изделия за приложението им за периода 2024-2026 г. Също така 12 684 000 лв. за изпълнение на приоритетни инвестиционни обекти, в т. ч. 8 184 000 лв., в областта на електронното управление и информационните и комуникационни технологии, предназначени за „Надграждане и внедряване на Националната здравноинформационна система – Фаза 4 и извършване на последваща гаранционна поддръжка“ за период от 18 месеца с 24 месеца гаранционна поддръжка.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2024 г.

Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2024 г.

С извършената промяна на бюджета се осигуряват допълнителни разходи на стойност 159 084 лв. по бюджета на Националния институт по метеорология и хидрология за плащане на капиталови разходи.

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда

Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на 17 декември в Брюксел.

В дневния ред на заседанието е предвидено Съветът да приеме позицията си за преговори с Европейския парламент по предложението за Регламент за предотвратяване на загубите на пластмасови гранули с цел намаляване на замърсяването с пластмасови микрочастици. Новият регламент установява мерки на всички етапи от веригата на доставки, които да гарантират прилагането на Добри практики за боравене с пластмасови гранули. Очаква се законодателството да допринесе за опазване на екосистемите и биологичното разнообразие, да намали потенциалното въздействие върху здравето и да бъде от полза за икономиката.

Министрите ще проведат дебат и по проекта на Регламент относно изискванията за кръговост при проектирането на превозни средства и относно управлението на излезлите от употреба превозни средства. С новата правна рамка се очаква да бъде подобрено- функционирането на Единния пазар на ЕС, както и да бъде намалено неблагоприятното въздействие върху околната среда, свързано с проектирането, производството, експлоатацията и третирането след излизане от употреба на превозните средства чрез прилагане на принципите на кръговата икономика.

Предмет на дискусия в Съвета ще бъде и целта на Европейския съюз за климата до 2040 г. Министрите ще обменят мнения относно продължаването на прехода към климатична неутралност в контекста на засилващото се изменение на климата, благоприятните условия за разработването на рамка за периода след 2030 г., икономическите сектори с най-голям потенциал за намаляване на емисиите, както и предизвикателствата пред Държавите членки.

Приета е „Национална програма за действие за принос към изпълнение на целите на Стратегията „От фермата до трапезата” до 2030 г.”

„Национална програма за действие за принос към изпълнение на целите на Стратегията „От фермата до трапезата” до 2030 г.” е приета с решение на Министерски съвет. С тази Програма се цели модернизация на производствените процеси чрез въвеждане на иновативни технологии и цифрови решения в земеделските стопанства. Ще се насърчат целеви инвестиции с прилагане на устойчиви практики в производството на храни, допринасящи за опазването на околната среда. Предвижда се разширяване на биологичното производство и адаптиране на земеделските дейности към изменението на климата. Очаква се по-добра информираност на потребителите за ползите от консумация на здравословни и чисти храни, намаляване на разхищението на храни и предотвратяване на измамите по веригата на доставки. Предстои да се предприемат и действия за ограничаване на прекомерната употреба на торове в селското стопанство у нас, както и на продукти за растителна защита и антимикробни средства в животновъдството.

Националната програма е разработена в изпълнение на реформа „Актуализация на стратегическата рамка на аграрния сектор”, включена в Компонент 6 „Устойчиво селско стопанство” на Националния план за възстановяване и устойчивост. Част от мерките по нея ще се реализират чрез интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023 – 2027 г., а други чрез проекти за инвестиции от Националния план за възстановяване и устойчивост.

С документа се цели надграждане на установената в Националната програма за развитие на България 2030 г. стратегическа рамка за управление на аграрния сектор свързана с ангажиментите, произтичащи от Европейския зелен пакт. В този контекст, Програмата очертава мерки и дейности, насочени към постигане на конкретни цели, които ще допринесат за опазване на климата и околната среда и за адаптиране на продоволствената система към предизвикателствата на зеления и цифровия преход в периода до 2030 г.

Одобрена е Националната програма за борба с болестите по животните за периода 2025-2027 г.

Правителството одобри Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите за периода 2025 – 2027 г. Програмата има за цел опазването на здравето на животните и хората в България и спазването на свободното движение на животни и животински продукти на територията на ЕС. С приемането й ще е възможно да се предприемат мерки за профилактика, бързо ограничаване и ликвидиране на болестите.

В програмата са посочени приоритетните заразни болести и зоонози, които могат да имат значително икономическо въздействие или да представляват заплаха за общественото здраве. Поддържането на добър здравен статус на животните и на качеството на продуктите, добити от тях, е гаранция за здравето на хората, свободното движение на животни, както и за безпроблемен износ за трети страни.

Правителството прие решение за учредяване безвъзмездно право на ползване напоземлени имоти в горски територии

Министерският съвет прие решение за учредяване безвъзмездно право на ползване на поземлени имоти в горски територии в землищата на община Сандански и община Струмяни. Имотите се отдават за срок от 3 години за извършване на теренни археологически проучвания и консервация на археологически ценности.

Решението е в съответствие със Закона за горите, с който се допуска извършване на теренни проучвания и консервация в поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост.

Правителството одобри допълнително 149,51 млн. лв. за директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието

Правителството одобри 149,51 млн. лв. за директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, след като актуализира годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие” за 2024 г. Допълнителните средства се отпускат за основно подпомагане на доходите за устойчивост и за обвързано подпомагане за животни за кампания 2024 г.

Правителството одобри резултатите и взетите решения на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри резултатите и взетите решения на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе на 18 ноември 2024 г. в Брюксел, Кралство Белгия.

Министрите на земеделието обмениха мнения по предложението за Регламент на Съвета, определящ за 2025 г. възможностите за риболов в Средиземно и Черно море. Основната цел на проекта на Регламент е да определи ограничения на улова и риболовното усилие за повечето търговски рибни запаси, заедно с квотите на държавите членки за всеки вид. Проведеният дебат ще послужи за основа за постигането на политическо споразумение по предложението на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 9-10 декември 2024 г.

По  време на заседанието беше обсъдено и състоянието на пазара, по-специално вследствие на нашествието в Украйна. Съветът изтъкна, че пазарите на селскостопански храни в ЕС показват определени положителни признаци за частично възстановяване на стабилността, като същевременно бяха очертани настоящите предизвикателства. Редица държави членки призоваха Комисията да предостави допълнително финансиране чрез селскостопанския резерв. На заседанието на Съвета страната ни поиска от ЕК защитни мерки срещу вноса на пчелен мед с произход от Украйна в България. Призивът беше подкрепен и от Румъния. Европейската комисия изтъкна, че следи отблизо вноса на седем чувствителни селскостопански продукта, които са обект на автоматични предпазни мерки. Това се отнася и за меда, като мерките за него бяха активирани през месец август т.г. Комисията остава в готовност да оцени действието на предпазния механизъм по отношение на Република България.

Близо 900 000 лв. за изкуства и спорт в училищата

Министерският съвет отпусна 883 966 лв. по Национална програма „Заедно в изкуствата и в спорта“. Целта на програмата е да осигури условия за личностно развитие на учениците и да насърчи изявите им в колективни спортове и изкуства.

Средствата са за финансиране на реално извършените разходи от 763 училища за учебната 2023/2024 година.

В рамките на програмата училищата сформират групи за занимания по музикално, танцово, театрално, филмово и изобразително изкуство, както и отбори в сферата на колективните спортове (баскетбол, волейбол, хандбал и футбол).

Министерският съвет отпусна над 9 млн. лв. за пет национални програми в образованието

Министерският съвет отпусна е 9 191 879 лв. за осигуряване на дейности по пет национални програми за развитие на образованието.

По Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование” средствата са в размер на 1 028 288 лв. Те се предоставят на училищата за използване на иновативни инструменти за подобряване на качеството на образованието чрез използване на съвременни софтуерни решения, които подпомагат както преподаването и ученето, така и административни и комуникационни процеси в училищната организация. По програмата са отделени и средства за повишаване на дигиталната грамотност по отношение на киберсигурност и безопасно използване на интернет чрез обучение в различни аспекти, като разпознаване на социални инженерни атаки, сигурност на паролите, опазване на личната информация, разпознаване на заплахи и др. Общо 277 общински училища ще получат финансиране за тези дейности от програмата.

По Национална програма „Иновации в действие” Министерският съвет отпусна 3 085 487 лв. за въвеждането на нови учебни предмети и интердисциплинарно учене, както и за популяризиране и мултиплициране на добри иновации между училищата.

По Национална „Без свободен час” се предоставят 4 030 388 лв. за заместващи учители за периода О 1.11.2023 г. – 30.06.2024 г. В резултат на осигуреното заместване е постигната непрекъснатост на учебния процес в детската градина и в училището и изпълнение на училищните учебни планове и програмни системи. Средства ще получат 770 общински училища и 159 детски градини.

По Национална програма „Професионално образование и обучение” се предоставят 278 873 лв. на 11 общински професионални гимназии и средни училища за окончателно плащане в размер на 35% от стойността на одобрените проекти за модернизирана образователната среда за професионално образование.

Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на туризма

Министерски съвет на Република България одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политика/бюджетни програми по бюджета на Министерството на туризма за 2024 г.

С вътрешнокомпенсираната промяна между утвърдените разходи по области на политика и бюджетни програми се извършват промени поради формирана икономия в резултат на нереализирани две туристически представителства към посолствата на Република България в Република Румъния и Кралство Испания, като разходите се насочват към такива с незабавна реализация, както и преразпределение на разходите за персонал без да се променя общо утвърдената им стойност по бюджета на Министерството на туризма за 2024 г.

Промените няма да доведат до допълнителни разходи по бюджета на Министерство на туризма, тъй като промяната се извършва в рамките на утвърдените разходи по бюджета на министерството.

Одобрени са допълнителни разходи по програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2024 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2024 г., приета с Постановление No 162 на Министерския съвет от 08 май 2024 г., обн. ДВ, бр. 42 от 2024 г.

С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства за изплащане па стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата и на ученици от общински училища, които са придобили право на стипендия през 2024 г. на еднократно финансово подпомагане па учениците от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата, които са придобили право по Програмата па мерките за закрила на деца с изявени дарби през 2024 година – общо 75 деца.

Средствата са в размер па 44 870 лева, като:

23 405 лева са предназначени за изплащане на стипендии и еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по изкуствата и по културата към Министерството на културата;

21 465 лева са предназначени за изплащане на стипендия на ученици от общински училища.

Необходимите средства за изплащане на стипендиите, посочени в чл. 1 от проекта на постановление, са в рамките па разчетените за тази дейност, в централния бюджет средства за 2024 г.

Целта на предложения проект на постановление е осигуряването на средства за осъществяване на финансово подпомагане на децата с изявени дарби за разширяване на възможностите им за изява и поощряване на развитието на техните творчески заложби.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата

Министерски съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2024 г.

С проекта на постановление се предлага одобряване на допълнителни разходи в размер 9 700 000 лв. за финансиране на програма за частни, общински и държавни културни организации от Националния фонд „Култура”.

Средствата следва да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2024 г. за изпълнение на политики по чл. 1, ал. 5, т. 5.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.

Със сумата следва да се увеличат разходите по бюджета на · Министерството на културата за 2024 г. по „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование”, бюджетна програма „Национален фонд „Култура” и утвърдените показатели по чл. 17, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.

Проектът на постановлението предвижда допълнителни разходи за регулярните конкурсни програми на Националния фонд „Култура” със следното разпределение на средствата по програми: ,,Целева подкрепа “Творческа Европа” – 921 500 лв.; ,,Създаване” – 2 073 375 лв.; ,,Разпространение” – 1 492 830 лв.; ,,Фестивали” – 829 350 лв.; ,,Мобилност” – 912 285 лв.; ,,Дебюти” – 1 078 155 лв.; ,,Критика” – 331 740 лв.; ,,Преводи” – 331 740 лв,.; ,,Културно наследство” – 497 610 лв.; ,,Цирк” – 248 805 лв.; ,,Любителско изкуство” – 497 610 лв. и разходи за административно управление в размер на 485 000 лв.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2024 г.

С Постановлението се одобряват допълнителни разходи, в размер до 25 000 000 лв., във връзка със сключени договори, обезпечаващи дейностите по контрола на движението по пътищата и подобряване на пътната безопасност, финансирани със средства от Фонда за безопасност на движението.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи”

Министерският съвет одобри резултатите от участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи”, проведено на 12 декември 2024 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В доклада са представени резултатите от дискусиите относно:

1. Решение на Съвета за определяне на дата за премахване на проверките на лица по вътрешните сухопътни граници с и между Република България и Румъния – приемане.
2. Цялостното състояние на Шенгенското пространство. Изпълнение на приоритетите на годишния цикъл на Шенгенския съвет: повишаване на общата сигурност чрез цифровизация – обмен на мнения.
3. Регламент за предотвратяване и борба със сексуалната експлоатация на деца – частичен общ подход.
4. Изпълнение на реформите в областта на миграцията и убежището обмен на мнения.
5. Справяне с миграцията – обмисляне на нови начини за предотвратяване и противодействие на незаконната миграция – тема на работния обяд
6. Достъп до данни за ефективно правоприлагане: заключителен доклад на Групата на високо равнище – обмен на мнения.

Министерският съвет одобри позицията на България за участието й в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“

Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие”, което ще се проведе на 13 декември 2024 г. в Брюксел.

Министрите на правосъдието на ЕС ще обсъдят приемането на общ подход по предложението за Директива относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с материалите, съдържащи сексуално насилие над деца.

Ще бъде дискутирана също бъдещата Директива за определяне на минимални правила за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой в Съюза и за борба с него. Тя ще модернизира съществуващата правна рамка на ЕС за санкциониране на лицата, свързани с незаконния трафик на мигранти и ще въведе адекватни стандарти за сътрудничество.

Министрите на правосъдието ще обсъдят и приемането на частичен общ подход по предложението за Директива за хармонизиране на някои аспекти на правото в областта на несъстоятелността, както и бъдещето на наказателното право (препоръки и действия за развитие на европейската наказателноправна уредба).

Министрите ще бъдат информирани също за дейността на Европейската прокуратура и на работната група за достъп до данни с оглед повишаването на ефективността на действията на правоохранителните органи; преговорите за сключване на споразумение  между ЕС и САЩ за подобряването на достъпа до електронни доказателства за целите на наказателния процес и др.

Министерският съвет удължи срока за финализиране на основен проект по Програма „Правосъдие“

Министерския съвет удължи срока за цялостното изпълнение на дейностите по предварително дефиниран проект 2 „Повишаване на капацитета на персонала, изграждане на пилотен затвор, свързан с учебен център и подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода” на програма ,,Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021.

Предвижда се окончателното завършване на обекта и въвеждането му в експлоатация да е не по-късно от 30 април 2025 г.

Необходимостта от удължаване на срока е свързана със законоустановените срокове по Закона за обществените поръчки и правилника за прилагането му, по реда на които се предвижда възлагането на оставащите дейности от проекта.

Правителството одобри позиция на страната по дело Шипов пред Съда на Европейския съюз

Министерският съвет прие днес протоколно решение за одобряване на позиция и даване на съгласие Република България да представи мотивирано искане за провеждане на съдебно заседание и да участва по дело С-43/24, Шипов пред Съда на Европейския съюз.

Преюдициалното запитване е във връзка с тълкуването на разпоредби от Договора за Европейския съюз, Договора за функциониране на Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки.

Основният въпрос, който се поставя по делото, е допустима ли е национална правна уредба и съответно съдебна практика на държава членка, която изключва възможност за молител, който твърди, че е транссексуален, да промени вписаните вече в актовете за гражданско състояние данни относно пол, име и ЕГН.

С участието си по дело С-43/24, Шипов пред Съда на Европейския съюз Република България има възможността посредством поддържаните от нея тези да допринесе за формирането на убеждение у Съда относно действителното съдържание на указаните в запитването правни норми с крайна цел постигането на непротиворечиво тълкуване с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.

В позицията се излагат съображения по допустимостта на преюдициалното запитване, а в съображенията по същество се излагат аргументи в защита на основните тези, обосноваващи защита на националния правен интерес.

Одобрен е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.

С него се цели постигане на пълно правно съответствие на новия Закон за Българската народна банка, който влиза в сила от датата на приемане на еврото в Република България, с изискванията на Договора за функциониране на европейския съюз и У става на Европейската система на централни банки и Европейската централна банка за институционална и персонална независимост на централната банка във връзка с реда за назначаване на служебно правителство, предвиден в чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България.

Причините, които налагат приемането на акта са свързани с констатациите в Конвергентните доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия, изготвени през 2024 г. В доклада на ЕЦБ за 2024 г. се посочва, че рискът управителят или подуправител да заемат длъжността на служебен министър-председател, което е несъвместимо с позицията в Българската народна банка, би бил достатъчно смекчен само с изискването управителят или подуправителят да подадат оставка при назначаването им за служебен министър-председател. Аналогично е и заключението на ЕК, съгласно което запазването на ефективно и независимо функциониране на БНБ може да се постигне чрез напускане на управителя или подуправител от поста в БНБ, в случай на назначаването им за служебен министър-председател.

Предложените промени в новия Закон за Българската народна банка предвиждат, че в случай че управителят, съответно подуправител на БНБ, е съгласен да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, същият подава оставка от заеманата от него позиция в централната банка. Това е в съответствие с член 130 от ДФЕС и гарантира съблюдаване на принципа на институционална независимост на централната банка.

Проектът на закон е съгласуван с Европейската комисия и Европейската централна банка, които са изразили своите положителни становища по него.

Одобрени са промени в Закона за платежните услуги и платежните системи

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи.

Законопроектът цели осъвременяване на правната рамка по отношение на плащанията, осигуряване на стриктно съответствие с европейските правни актове в областта на платежните услуги и системи, както и подпомагане осъществяването на платежен надзор върху операторите на платежни системи, доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари в страната. С промените се постига хармонизиране на надзорните практики на Българската народна банка (БНБ) в областта на платежния надзор с практиките на Евросистемата. Предвидени са редакции от техическо естество с цел подготовка на платежните услуги и платежните системи за предстоящото въвеждане на еврото като официална парична единица в Република България. Предложени са изменения, свързани с преустановяване на функционирането на оперираната от БНБ платежна система за брутен сетълмент в реално време (РИНГС), считано от датата на въвеждане на еврото в Република България. Тези промени ще адаптират националната правна рамка, регламентираща платежния надзор и предоставянето на платежни услуги, за периода след присъединяването на България към еврозоната. В тази връзка със законопроекта се осигурява и съответствие с правилата на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (ТARGET). Приемането на тези разпоредби на по-ранен етап е необходимо с цел обезпечаване и техническа подготовка на платежните системи в България при използване на единната европейска валута.

Предложени са също така и промени за повишаване на ефективността на осъществявания от БНБ платежен надзор и обезпечаване на изпълнението на отделни надзорни правомощия, както за въвеждане на измененията, предвидени в Регламент (ЕС) 2024/886 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година за изменение на регламенти (ЕС) № 260/2012 и (ЕС) 2021/1230 и на директиви 98/26/ЕО и (ЕС) 2015/2366 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро ( с цел обезпечаване на предоставянето на незабавни кредитни преводи в евро по ефективен и конкурентен начин). С последните ще се осигури по-широко разпространение на незабавните кредитни преводи, които представляват кmочова технологична иновация в областта на платежните услуги, тъй като позволяват освобождаване на средства, блокирани във финансовата система, да станат незабавно достъпни за потребление и инвестиции от страна на потребителите и предприятията.

В преходните и закmочителни разпоредби на законопроекта са предложени и промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. С промените се цели въвеждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики и условията за дейността на тези фондове. Измененията в Регламент (ЕС) 2015/760 налагат необходимостта в националното законодателство да се разшири достъпът на непрофесионалните инвеститори до такива фондове чрез улесняване предлагането на дяловете и акциите им от страна на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове с произход от България или друга държава членка.

Одобрени са промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници

Със свое решение Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗИД на ЗВПКИИП).

С измененията националното законодателство се привежда в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, изменени с Регламент (ЕС) 2022/2036 по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, както и с Директива (ЕС) 2024/1174 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.

С влизане в сила на предложенията кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България, ще функционират при нормативни условия, които са хармонизирани с условията в другите държави-членки на Европейския съюз.

С проекта се предлагат и промени в Закона за банковата несъстоятелност, които целят изпълнение на решението на Европейския съд за правата на човека по делото „ Международна банка за търговия и развитие” АД и други срещу България” и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека.

Одобрени са промени в Закона за договорите за финансово обезпечение

Със свое решение Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение и предлага на Народното събрание да го приеме.

С направените промени в националното законодателство се въвежда обща уредба на механизма за управление на кредитния риск – приключващо нетиране, като способ за прекратяване и/или погасяване на задължения, произтичащи от сделки с финансови инструменти между участниците на финансовите пазари. Предложената правна уредба цели да създаде режим, който съответства на добрите практики на международните финансови пазари. Тя отстранява и конкурентен недостатък на българското законодателство спрямо законодателствата на другите държави членки на ЕС и държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Предложените изменения ще допринесат за създаване на правна сигурност за развитието на хеджиращи сделки и сделки за финансиране с ценни книжа, ще допринесе за по-доброто управление на финансовия и кредитен риск, ще облекчи капиталовите изисквания и ще насърчи пазара на финансови инструменти. Това, от своя страна, ще допринесе за подобряване стабилността на финансовата система.

Законът за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение ще окаже позитивно въздействие върху трансграничните отношения на български дружества с пазарни участници от по-развити и по-ликвидни чуждестранни финансови пазари.

Към момента България е последната държава в ЕС, която все още няма обща материалноправна уредба за приключващото нетиране.

Одобрени са промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете за подобряване на баланса между половете сред директорите в публичните дружества

Правителството прие 11ромени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, с които в законодателството на България се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса.

Съгласно измененията най-малко 33% от всички директорски позиции в управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на публичните компании трябва да се заемат от по-слабо представения пол. Срокът за постигането на тази цел е 30 юни 2026 г.

Предвижда се с подаването на декларации за корпоративно управление публичните дружества да предоставят информация за броя на жените и мъжете в състава на своите управителни органи. До 30 юни 2026 г. Комисията за финансов надзор ще публикува на сайта си списък с компаниите, които отговарят на заложената в закона цел.

С преходните и заключителни разпоредби на Закона за равнопоставеност се предлагат промени в Закона за защита от дискриминация и Закона за публичното предлагане на ценни книжа, т1,й като директивата за баланса между половете сред директорите на публичните дружества попада в техния предметен обхват.

Променят се утвърдените максимални размери на ангажиментите за разходи по бюджета на Министерството на отбраната

Министерският съвет на Република България прие постановление, с което се извършват промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., по бюджета на Министерството на отбраната и одобряване на компенсирани промени в разпределението на прогнозния ресурс по приложение № 2 към чл. 106, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 Г;

С приетия проект на акт се осигуряват необходимите финансови средства за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, бойна и друга техника, боеприпаси, съпътстващи разходи, както и за ремонт и изграждане на инфраструктура, с което ще се повишат необходимите отбранителни способности на въоръжените ни сили за предотвратяване, възпиране и отговор на възможните заплахи срещу страната и за изпълнение на съюзните ангажименти на Република България·в сложната среда на сигурност.

,,Мин индъстри“ ЕООД ще добива кафяви въглища от участък „Стара Тева“ на находище „Пернишки въглищен басейн“

„Мин индъстри” ЕООД, гр. Перник, ще добива твърди горива – кафяви въглища, от участък „Стара Тева” на находище „Пернишки въглищен басейн”. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер.

Участък „Стара Тева“ на находище „Пернишки въглищен басейн“ е разположен на територията на община Перник. Концесията за него се предоставя за срок от 10 години, като през този период „Мин индъстри” ЕООД ще вложи над 222 хил. лева за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 1,2 млн. лева. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ – в случая това е община Перник.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с „Мин индъстри“  ЕООД.

„Новако Строй” ЕООД ще проучва строителни материали в площ ,,Кожуха“

„Новака Строй” ЕООД, гр. Плевен, ще проучва строителни материали в площ ,,Кожуха”, разположена в землищата на селата Бъркач и Беглеж, област Плевен. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание.

Разрешението за проучване се предоставя за срок от дванадесет месеца. През този период „Новака Строй” ЕООД ще вложи близо 54 хил. лв. в проучвателните дейности.

„Виктори Стоун Вю“ ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали

Виктори Стоун Вю” ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Виктори”, разположена в землището на селата Плевун и Железино, община Ивайловград. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание.

Разрешението за проучване се предоставя за една година и шест месеца. За този срок титулярят ще вложи минимум 38 140 лв. в проучвателните дейности.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МТС за 2024 г.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД. Сумата, в размер на 400 000 лв., е за авансово плащане по проект „Доставка, внедряване и поддръжка на система за издаване, продажба и проверка на превозни документи на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД.

С изграждането на системата се изпълняват заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост цели на МТС за въвеждане на единен билет за обществения транспорт.

Одобрени са промени по бюджета на Министерството на електронното управление

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на електронното управление за 2024 г.

Средствата са необходими за финансово обезпечаване на капиталови разходи на Министерството на електронното управление.

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовно заседание на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации, енергетика”, част ,,Енергетика”, което ще се проведе в Брюксел, Белгия, на 16 декември 2024 г.

По време на заседанието се предвижда министрите да приемат заключения относно насърчаването на геотермалната енергия. Ще бъде представен и доклад на Международната агенция по енергетика относно бъдещето на геотермалната енергия. В рамките на срещата в Брюксел се очаква енергийните министри да обменят мнения относно бъдещето на енергийната политика за постигане на целите за европейски енергиен суверенитет и климатична неутралност.

България потвърждава виждането си за важната роля на геотермалната енергия, в това число – за отопление и охлаждане в жилищния сектор и при енергийното осигуряване на индустриални паркове и икономически зони, се казва в одобрената от МС позиция на нашата страна за заседанието. С оглед постигане на целите за ВЕИ и енергийна ефективност, разглеждаме с приоритет въвеждането на технологии, използващи геотермална енергия. Поддържаме позицията си, че развитието на геотермалната енергия представлява начин за преодоляване на проблемите, свързани с енергийната бедност и замърсяването на въздуха.

България счита, че устойчивото бъдеще на енергийната политика, с оглед на дългосрочната цел за постигане на климатична неутралност в ЕС до 2050 г. и енергийния преход, следва да бъде съпътствано с гарантиране на енергийната сигурност и осигуряване на достъпна енергия в ЕС, при запазване на конкурентоспособността, разходоефективността, технологичната неутралност и социалното благополучие.

Правителството одобри позицията на България по преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз по искане на Софийски градски съд

Правителството одобри днес позицията на България по дело С-580/24, пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, образувано по преюдициално запитване на Софийски градски съд по Частно наказателно дело № 4471 по описа за 2024 г.

Поставените въпроси са насочени към тълкуване на разпоредби относно Европейската заповед за арест (ЕЗА) и процедурите за предаване между държавите членки, във връзка с ЕЗА, издадена от Прокуратурата в Айзенщат -Австрия. С нея е поискано предаване на български гражданин от България в Австрия, за да бъде проведено наказателно преследване за престъплението кражба с взлом.

Допълнения в ЗОДОВ уреждат отговорността за вреди при гражданска конфискация

Министерският съвет одобри проект на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Текстовете уреждат отговорността за вреди, причинени на граждани и юридически лица от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и от съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, т.нар. гражданска конфискация.

До есента на 2023 г. противодействието на корупцията и отнемането на незаконно придобито имущество бяха уредени в един закон и бяха прерогатив на една мегакомисия -кпконпи.

Законът за противодействие на корупцията (ЗПК), приет от 49-ото НС, предвиди създаването на нов антикорупционен орган – Комисия за противодействие на корупцията. Със заключителните разпоредби на ЗПК бяха направени и промени в ЗОДОВ за отговорността за вреди, причинени от действията на новата комисия. Но отговорността за вреди при гражданската конфискация е останала извън специалния закон поради техническа грешка.

В същото време пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) са висящи производства, засягащи отнемане на имущество, като претенциите на жалбоподателите възлизат на огромни суми и без корекции в закона изходът от тях вероятно би бил неблагоприятен за държавата. В досегашната си практика ЕСПЧ е признал националния механизъм за обезвреда по ЗОДОВ за ефективно вътрешноправно средство за защита и не присъжда имуществени вреди на жалбоподателите.

Предлаганите сега допълнения в ЗОДОВ ще са в сила от 6 октомври 2023 г., откогато действа новият антикорупционен закон. С тях се утвърждава отдавна установеният принцип държавата да отговаря в пълнота за вредите, причинени от нейни органи, закрепен и в Конституцията. Предотвратяват се също неблагоприятните последици както във връзка с производствата пред ЕСПЧ, така и по отношение на висящите национални производства по ЗОДОВ.

С проекта се коригират също някои явни допуснати технически грешки и пропуски в

ЗПК. Прецизират се наименованията на публични длъжности, спрямо които се прилага антикорупционният закон. д умите „началниците на митниците се заменят с „директорите на териториалните дирекции в Агенция „Митници”, както е според Закона за митниците, а „началниците на регионалните управления по образование” се заменят с „началниците на

регионалните управления на образованието”, както е според Закона за предучилищното и училищното образование.

Предлага се синхронизиране на нормите на ЗПК по отношение на публичността на декларациите за имущество и интереси с утвърдения образец на декларация от Комисията за противодействие на корупцията. Изменението засяга служителите в администрацията на трите власти и на президента, членовете и съветниците в политическите кабинети, съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители. Публични ще бъдат данните за участие в търговски дружества и в техни органи за управление и контрол към датата на тяхното избиране или назначаване; сключените договори в области, свързани с кръга на правомощията или служебните задължения, както и данните за свързани лица.

Измененията в Закона за противодействие на корупцията ще са в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“.