Саркофаг спря водния цикъл в Поморие

Археолози проучват останките на Теофилакт Лагуматис, средновековни гробове се появиха в ромската махала по трасето на проекта

Саркофаг със скелет на средновековен войн бе изкопан от багер на ВиК по време на изкопните дейности за рехабилитация на водопороводната мрежа в Поморие и ги спря за 14 дни. Находката е открита още в началото на октомври и единственото, което знаят археолозите, които в момента проучват обекта, е че саркофагът е на Теофилакт Лагуматис. Това разкриха за „Черноморски фар” от Историческия музей в Поморие.
Любопитната находка се намира на ул. „Гладстон” в ромската махала, като саркофагът е на около метър под земята. Районът около него е осеян със скелети, чиито кости служителите на Историческия музей и общината изравят и събират, освен него е открита и засегната и крепостната стена на Поморие, както и предверие на църква.
Първоначално багерът засякъл един от зидовете на стената, след което и капака на саркофага. В резултат на това изкопните работи са преустановени заради археологическите проучвания, които започнали още на 24 октомври. „Започнахме работа само на ръка, трасето е горе-долу север-юг и е до пресечката с ул. „Републиканска”. В резултат на проучванията разкрихме и част от предверието на църква, в чиято северна част на притвора й се намира саркофага. Той не беше отварян, така че не е компрометирана ситуацията от иманяри или съвременна строителна дейност”, обясни ръководителят на обекта на ул. „Гладстон” Никола Русев.
Върху капака на саркофага на два реда е изписан византийски надпис, който гласи „Саркофаг на Теофилакт Лагуматис”. По палеографски данни и по информация на един от най-добрите епиграфи в България – Николай Шаранков, надписът датира не по-рано от 9 век. Според Русев църквата също би трябвало да е от този период, тъй като около нея съответно и впоследствие възникнал редови некропол от 11-12 век.
„Относно костите в саркофага, при самото вдигане и проучването на останките в него, присъстваше антропологът Виктория Русева и според предварителните данни вътре са намерени кости от поне седем индивида – възрастни мъже и жени, както и деца. До него също има скелети.

В момента от всички посоки излизат средновековни гробове,

към момента имаме около 17.
За съжаление няма почти никакъв гробен инвентар, който да ни помогне поне малко да разберем от кога, но впоследствие ще придобием яснота”, каза още Русев. Наличните кости са били във влажна среда и в контакт, което може да е довело до смесване на ДНК. Поради това изследователите не смеят да се ангажират с мнение дали между индивидите е имало роднинска връзка.
Всички тези гробове, както и църквата са вкопани в заварен културен пласт, но археолозите няма как да продължат проучванията си в дълбочина, тъй като на метър под земята започват да избиват подпочвени води и това прави работата им невъзможна. Все пак, благодарение на малкото материали, които имат, те предполагат че църквата е изградена върху пласт от края на 5 и началото на 6 век. Основният период, в който е обитавана тази територия пък е между 9 и 11 век, разкриха още от музея.
Междувременно части от крепостната стена са разкрити и на още две места в ромската махала по време на дейностите около водния цикъл. Едната от тях е на кръстовището между улиците „Марица” и Камчия”. Там багер е попаднал на масивен зид, който впоследствие се оказал същата крепостна стена. Любопитното е че, долната й част достига на около 20 см над морското равнище и на практика са намерени самите основи на стената. „Зидът е с хоросан, със счупена керамика в него, става въпрос за много стабилен градеж. Вероятно тази стена е направена след средата на 5 век. През Средновековието пък са я използвали като кариера за камък и има сериозни изкопавания в нея, от където са вадели големи камъни за други строежи. Другото интересно в този малък участък, е че има друга, заварена с кална спойка стена, по-малка от крепостната. Вероятно е част от някаква постройка, на която обхващаме ходовото ниво. Около нея се натъкнахме на доста битова керамика, животински кости, има и 10-12 открити монети”, сподели гл. асистент д-р Иво Чолаков от Националния археологически институт с музей при БАН, който ръководи разкопките на ул. „Камчия”. Там пък освен подпочвените води,

допълнително затруднение създава и високоволтов кабел,

който археолозите, няма как да прекъснат. С помощта на електрически помпи те постоянно отводняват изкопите.
Другата част на крепостната стена е засечена при изкопните дейности на ул. „Оборище”. Работниците са попаднали на напречен зид с два пиластъра, чиито връх е завършвал със сляпа арка. „Всъщност това е участъкът от стената, върху който са се разхождали войниците, патрулиращи и охраняващи периферията на Поморие. Тук проучванията са още в начален стадии, за разлика от участъка на ул. „Камчия”, където са открити основите на крепостната стена. Те са били положени върху дървени колове – пилоти. Пространството между тях е запълнено с трамбована пръст и така й е създадена голяма устойчивост, която я е предпазвала от слягването на земните пластове и от обсадната разрушителна бойна техника, с която е бил атакуван града”, поясни ръководителят на разкопките на ул. „Оборище” Марин Маринов.
Археолозите не знаят все още с точност от кога датира стената, но предполагат че е от римския или ранновизантийския период. Разкопките ще продължат до края на тази седмица, след което ще дойде приемателна комисия от Министерството на културата, за да освободи терена за продължаването на строителните дейности около водния цикъл./faragency.bg/