Сирни Заговезни е, искаме прошка от близките и от Бога

Днес отбелязваме Сирни Заговезни- на последната неделя преди настъпването на Великия пост или Неделя сиропустна. Празникът бива наричан още и Неделя на всеопрощението или Прошка.

На Сирни Заговезни се спазва обичаят за взаимно опрощение. Всеки се обръща към своите близки и към Бога с молбата “Прости”, на което се отговаря с “Простено”, за да започне постът на чисто.

За празника се приготвя специална вечеря със съответстващи ястия – през Сирната неделя вече не се яде месо, но е последният ден за ястия с краве масло, мляко, яйца и риба. Преди сядането на масата си искат прошка един от друг. Вечерята на Сирни Заговезни не се прекадява и не е свързана със специални обреди.

След вечерята на Сирни Заговезни се извършва обичаят хамкане. При него на червен конец се окачват сварено обелено яйце, въглен и сирене, а от края на XIX век и първо в градовете – и парче бяла халва, най-възрастният мъж в къщата го завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста, без да си помага с ръце.

Веднага след хамкането, използваният в него конец се използва за гадаене за успех през годината. Той се пали и загасва многократно, като при всяко запалване се нарича на някого от присъстващите или на даден земеделски продукт – ако при съответното запалване конецът гори бързо, смята се, че човекът ще бъде в добро здраве, ако е младеж ще се ожени, ще има добра реколта от съответния продукт.

Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица – Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват.

В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка.

Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка. В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив.

В някои краища на страната този огън се нарича овратник. Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време се извива хоро.

На Сирни Заговезни се играе голямо общомегданско хоро, което е скокливо, буйно, темпераментно. Според поверието, колкото по-висок е отскокът, толкова повече ще пораснат посевите през годината.

Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал – кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден.

Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал, другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят “царя”.

Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.

Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход – кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг.

Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости.

През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.