Споделени мисли на Петър Куцаров за Еркечкото Лазари

И тази година отмина Лазари в Еркеч. Отмина магичният празник на младостта и красотата, а неговото поредно провеждане поражда размисли за съдбата на самия празник. И не само.

Всички обичаме, обожаваме и се възхищаваме на Лазари и на всички магични еркечки празници. Имаме някаква представа какви пътища са изминали те, за да можем ние да им се наслаждаваме днес. Даваме си сметка, че това е онова необяснимо, магнетично притегляне, което свързва поколенията. На страницата на селото, а и в социалните мрежи е пълно с възхищения колко прекрасни са лазарките! Публикуват се прекрасни снимките на чудните младежки лица! Въпросът е дали  щяхме да можем да се наслаждаваме на този младежки празник, ако нашите деди не бяха сторили нужното, за да достигнат до нас чудните лазарски песни, магията на лазарските облекла, накити и китки, обаянието на лазарските танци и хора.

Показателен е също така фактът, че Лазари с всяка година се разраства, привлича все нови и нови последователи в лицето на девойчета, чиито деди някога са живели в Еркеч или са свързани със селото. В празника през тази година участваха над 30 лазарки. Може би те изпълняват завета на нашите баби: която девойка не бъде лазарка, ще бъде залюбена от змей и няма да бъде щастлива. Възниква логичният въпрос: кой организира неповторимия празник? Можем смело да констатираме, че магичното Лазари се крепи на крехките плещи на баби и майки, свързани с битието на Еркеч. Докато те са живи и здрави и предават опита си на внучките, ще го има и Лазари. Предишният секретар на читалището Вълка Янкова и като пенсионерка продължава да работи и вече няколко пъти организира празника като баба на две внучки, които станаха буенец. Включително и през 2024 година. И това се вижда и оценява от хората, защото хубавото не може да се скрие. Чрез този празник се разраства влиянието на Еркеч, въпреки че жителите му да намаляват. Посетителите на празника с всяка година също се увеличават. Но ни преследва въпросът: кой след години ще организира Лазари? И отговорът е ясен: подготовката и провеждането на Лазари трябва да стане главна грижа, основна задача на читалището в селото. И на неговия секретар!

Наред с това, даже неспециалист като мен може да констатира някои „дребни“ на пръв поглед неща, които не могат да бъдат подминати. Защото те са важни, защото касаят сърцевината на празника, неговата същност. Защото, ако не ги забележим, ако не ги отстраним, Лазарито ще губи постепенно своя чар и ще започне да прилича на всеки друг празник.

Ще разгледам някои от „дребните“ неща, чието отстраняване би приближило еркечкото Лазари към оригиналния му вид. Тук не става дума за украсата на главите на лазарките, грижа на възрастни жени. Не става дума за нагръдник, подбраник, колуни, нагорешни и надолешни пера и китки. Не става дума за подреждане на полите на ризата и врахамя на лазарките. Става дума за текста на лазарските песни. По неизвестни причини се заменят оригиналните думи и изрази с нови. Давам пример: в едноименната лазарска песен на въпроса „Де съди кадън /хубавата/ Тудора?“, еркечкият певец отговаря: „веш по-надолу въряти// въряти, холъм, гледайте// дет има бели комини// с белосани пенчури“. С посочените думи и изрази, еркечкият автор ни съобщава, че девойката Тодора е не само хубава, но и трудолюбива. Защото за да се белосат стени и комини, трябва да се изкопае бяла пръст, да се превари с прясно мляко, да се добавят и други неща и с тази смес се белосва. Белосването и шаренето с „коти“ стъпки е труден процес, който краси Тодора. И цялата словесна, смислова и феерична красота се губи, когато вместо белосани се използва думата варосани. Пък и вар в Еркеч започва да се произвежда много по-късно във времето.

Радостно явление е разширяването на песните, които научават и изпълняват лазарките. Тази година бе добавена и песента „Йорго, любя, Йорго“, която се изпълнява, когато лазарките пеят и вървят из улиците на Еркеч. Но само с едно четиристишие: Йорго, любя Йорго ила довечера, //довечера по вечера, //дорде не сми вечеряли,//шимшир порти затворили.

А следващите стихове носят същността на идеята на еркечкия поет. //Чи послушай, Йорго, как ма майка гъльчи// как ма тейку учи:// Железно, Железно, мър гидишка дъще// не рани за удъ// не дрънкай бакъри// не буди ухчери// вохци ша повлекат// ниви ша завлекат// ниви златокласи. Словесната магия на песента е в повтарящото се повелително наклонение и широките вокални звуци. Не може да подмина и сътворената от еркечкия поет думичка гидишки/а, синоним на хубав/а, любим/а.  Тази  дума се среща и в други песни и се римува с неясната по смисъл и произход думичка валишки. /Тоз гидишки Иван, гидишки и валишки, де го сам да доди, борба да съ бори/.

Безвъзвратно може да бъде изгубена направата на байрака на буенеца, по-точно байрака на младежите, които „изтеглят“ Лазарито от Дольник. Писал съм и друг път и пак ще повторя: байракът на кумовете вече не се прави така, както са го правили дедите ни. При предишния секретар на читалището беше направен оригинален байрак с брадвичка и конска опашка, обвити с цветя. Посочените съставни части – брадвичка-буй, конска опашка и цветя имат дълбок смисъл – те са символът и същността на Лазарито. Направеният байрак стоеше в читалището, за да може всяка година да се направи по негов образец байрак за текущото лазарско тържество. Байракът е не само украса. Наличната брадвичка-буй говори за готовност за защита. Оригиналният байрак е връзка с нашите деди, чието преклонение пред конете е причина за поставянето на конска опашка на байрака. Развяването на конската опашка е полет на мисълта, полет на духа на нашите деди. Все едно, че те горе, от небето, развяват буйни конски гриви над изоставените еркечки ниви. Направата на оригинален лазарски байрак не бива да бъде забравяна. Ако байракът не бъде възстановен, то духът на нашите деди ще бъде вечно неспокоен и тревожен. А трябва да помним, че тревогата в отвъдното не се отразява добре на техните земни близки. Не трябва да допуснем съдбата на байрака да бъде като тази на кундурите. Дали вече някой си спомня оригиналните еркечки женски обувки кундури. Те са подковани с кабари и петала. С тези кундури еркечките лазарки придружават песните с такова тактуване с обувките, та дървените сцени по време на преглед на художествената самодейност в Копривщица са заплашени от срутване. От нас и нашите действия зависи дали оригиналният лазарски байрак и другите „дребни“ неща ще потънат в забрава. От нас зависи дали ще предадем в оригинален вид истинското Лазари, което сме получили от нашите деди.

Само за сведение ще отбележа, че различните лазарски песни могат да бъдат разположени в три възможни групи. На първо място са лазарските песни, които се изпълняват, когато лазарките вървят и пеят из улиците на Еркеч. Към тази група се отнасят „Що ми се алее“, „Йорго, любя, Йорго“, „Де съди кадън Тудора?“ и др. Втората група се образува от лазарските песни „Запали Рада, Радо мо“, „Сиви гриви гълъби“, „Отсекли са, подсекли са“, „Надникни Радо“, „Слязло е момче“ и други. Те се изпълняват, когато лазарките играят в своеобразен квадрат, като последователно срещуположните му страни две по две се приближават една към друга и после се отдалечават, за да дадат възможност на другите редици да повторят движението. Всички останали лазарски песни формират най-многобройната трета група песни, изпълнявани едновременно с набиването на крак и с лъкатушенето и извиването на лазарското хоро.

Въпросът е къде не само посочените, но и други „дребни“ неща могат и трябва да се научават от лазарките преди самото лазаруване. Всеки ще отговори: в читалището! Подобна задача се вписва в същността на читалището и тя трябва да бъде поставена на първо място. Самият секретар на това просветно учреждение трябва не само да знае всичко, от А до Я, за Лазарито в Еркеч. Нещо повече. Той трябва да познава Еркечката празнична система като петте пръста на своята ръка. Противното води до тъжната реалност: читалището да бъде затворено за лазарките даже по време на Лазари.

Кораво, жилаво е древното българско село Еркеч, устояло на превратностите на историята. Днес то е изправено пред съвременните трудности и новите технологии.  Селото се крепи от езика, крепят го еркечките обичаи, крепи го еркечката празнична система, част от която е чудодейното Лазари. Но за да остане и бъде предадено на нашите деца и внуци, читалището трябва да гради тухла по тухла образа на Лазарито в душите на нашите деца, на бъдещите лазарки.

Впрочем, изложените мисли би трябвало да раздвижат онези хора, от които зависи назначаването на секретар на читалището в Еркеч. Секретарят трябва да гори, да кипи, да не може да заспи, ако определената задача не е решена и работата не е свършена.

А главният въпрос остава и той има по-широко измерение: посочената задача надхвърля възможностите на читалището в Козичино. Ето защо подготовката на Лазарито в Еркеч и на бъдещите лазарки трябва да бъде особена грижа на съответната дирекция на Община Поморие и на всички общински читалища. Защото лазарките в Еркеч се стичат най вече от поморийските села, където живеят продължителите на рода еркечки. Следователно, грижата за Лазарито в Еркеч е грижа за бъдещето на подрастващото поколение на община Поморие и област Бургас. И не само.

Младежите се подготвят да се включат в лазарското хоро в местността Дольник, където девойките-лазарки ще присигнат след 16 часа. След като се наиграят, надвечер, по трима от двете страни на лазарското хоро, те ще  „извлекат“ лазарките по стръмнините на реката към центъра на Еркеч. За съжаление, на байрака им няма следа нито от брадвичката-буй, нито от конската опашка.

Петър Куцаров