Страници от скритата история на Поморие

Поради големия интерес към новата книга на поморийския писател Черньо Чернев ви информираме, че тя ще излезе на пазара след 1 януари 2014 във веригата от книжарници „Хеликон“ в цялата страна. Предлагаме Ви някои от акцентите, които ще привлекат вниманието на бъдещите читатели.

В осмата си книга „Страници от скритата история на Поморие“ наред с ретроспекцията на отминалите тъжни събития-пожара в Анхиало през лятото на 1906 година, автора акцентира и върху някои свои оригинални предположения, някои от които със сигурност ще занимават наши и чужди изследователи през следващите години.

Първата е, наличието на карта отпреди близо 35 години, върху която са нанесени подземни проходи в акропола на античния град и наличието на погребална камера под римския мавзолей с изложени саркофази на видни тракийци. Видно от наличието на каменни стъпала в кухата колона подържаща купола на могилата и кухото кънтене на пода при потропване с крака. Видимо е, че стъпалата отиват на горе и надолу под земята.

Втората е свързана с вътрешната облицовката от кахлени плочки на т.н. куха могила. Ако внимателно се вгледаме в плана на архитектурния паметник ще забележим, че той определено прилича на “ключ”. Като че ли изключителен тракийски архитект ни напомня, че той наистина е изградил съоръжение, с което може да отключи портата на невидимия свят и да ни въведе в него.” Какво още може “да отключи” този ключ? Всъщност некрополът е бил с много повече могили. Това е бил Градът на мъртвите на Анхиало. Поне 16 могили от него са били описани през 1912-1942 г. А още има хора, които убедено разказват, че от тази гробница тръгвали подземни тунели, които водели чак до края на стария град на Палеокастро.

Според автора, горната част на Кухата могила е служила и за изкривяване на времето. Покриването на стените с кахлени плочки е било честа практика от древността, като действията на тези огледала е било една от тайните на античността. Била е дадена възможност на определени хора да надникнат в бъдещото и да знаят, това, което техните съвременници никога няма да узнаят. И по каменната стълба в кухата колона те са се изкачвали на върха на гробницата да известят хората за някои очаквани събития. Същите стъпала продължават и надолу под гробницата, все още не разкрита за  съжаление по непонятни причини. Вдлъбнатите огледала сгъстявали потока на времето. Под тяхно въздействие по-бързо остаряваме. Точно така са го схващали и предците ни, казали: «Ние сме във времето и времето е в нас».

Третото предизвикателство е авторското откритие за името Анхиало. Следи от човешки живот в района на Поморие има от най-дълбока древност. Преди няколко години са открити останки от древно селище, датирано на около 3100 г. в района на нос Лаханата. Ето точно тук според него и такова е мнението на известни български археолози, че това е първото селище на древния Анхиало, наричан тогава Меса или Месия. Месия е и Иисус Христос. Дали пък в това божествено име не е закодирано послание към идните поколения? Следователно автора на идеята да се нарича след това този град Анхиало е следствие от първото име. От историческите писания на древните автори той е научил, че през същата епоха в Египет, а оттам на някои места и в Мала Азия, се е изобразявал един тип Антониевски кръст с добавена отгоре нимбо образна форма, който символизирал задгробния живот. Нещо като ласо, нещо като кръг или подобно, като нерешена фигура от незнаен автор. Кръг на вечния живот, карма или Божия мисъл за непреходното, което не изчезва, а се променя в друго и другаде.

Този кръст с кръга отгоре е известен от дълбока древност под името Анх / на староегипетски преведено е равно на живот. В Египет „Анх –ът“ е символизирал първоначално вечността – формата “Т” и мъдростта – кръглата форма и се считало, че е носител на безсмъртие. Оттам в Християнската епоха се свързва с безсмъртието на душата.

И така Анх е символ на вечността и носител на безсмъртието. Следва втората сричка от името Анхиало -а/я/ло или море. Извежда се логичния извод, че Анхиало е Вечното море на безсмъртието. Божествено име за един божествен град. Произхода на името се покрива със славната история на града. Очевидна е логиката на връзката между Месия и Анхиало, от Христос до вечното море на безсмъртието. От доказани събития в Анхиало, съзвездия от личности като Св. ап. Андрей Първозванни, първия епископ Сотас, първия светец Теофаниос, една поредица от епископи и митрополити, и трима вселенски патриарси. Всички те под покрова на благословеното име – Анхиало

Изповед на автора: След като няколко път през годините пребивавах като поклонник в монашеската република Света гора в Атон и след като дълго се рових в отделните библиотеки, за да напиша две книги, накрая останах отново с „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, сътворена през 1762 година.

От светия монах Паисий научих, че не е важно само какво казваш, но и как го казваш, че историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панихида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести!

Поморие, декември 2013 година

БНТ 2 ще излъчи на 29 декември 2013 г. от 16.30 интервю с поморийския писател Черньо Чернев.