Съдът пусна шефа на ВиК – Бургас под гаранция, другият задържан излиза с електронна гривна

Бургаският апелативен съд отмени определение на първата инстанция и постанови мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 евро спрямо Цветан  Мирчев и мярка за неотклонение „домашен арест“ с електронно наблюдение спрямо Илко Боев. Те са обвинени в умишлена безстопанственост и ощетяване ВиК – Бургас със сумата от 303 281 евро.

Държавното обвинение е привлякло Ц. М., за това, че за периода януари 2026г. – юли 2026г., в условията на продължавано престъпление, в качеството на изпълнителен директор на ВиК – Бургас, в съучастие и като извършител с И. Б. – помагач, изпълняващ длъжността „Инвеститорски контрол в отдел Строителство“ при ВиК-Бургас, бидейки публичен възложител на обществени поръчки и отговарящ за разплащанията на дължимите суми на дружеството, умишлено не положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество, като разпоредил изплащането на суми в общ размер 303 281 евро на „АЕМДЖИ-ЕММ“ Груп ООД по договор за обществена поръчка за услуги, въпреки че договорените дейности не били реално изпълнени – почистване на 17 броя тръбни кладенци, от което последвали значителни щети за „ВиК“ ЕАД – Бургас.

И. Б. е привлечен за това, че в същия период в качеството на длъжностно лице, в съучастие като помагач умишлено улеснил Ц. М. да извърши престъплението, като съставил и подписал документи удостоверяващи извършването на дейности, които реално не са били изпълнени, знаейки че същите ще послужат като основание за извършване на плащане по посочения Договор, от което последвали значителни щети за „ВиК“ ЕАД – Бургас.

Повдигнатите обвинения са квалифицирани по чл.219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК,  и се наказват с лишаване от свобода от 2 до 8 години, с възможност за лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК.

След подробно и задълбочено запознаване със събраните до момента доказателства, апелативният съд не намери основание да сподели всички изводи на контролираната инстанция.

Към настоящия момент е несъмнено, че обвиняемият Ц. М. е подписал договор за обществена поръчка, както и че е полагал последен подпис върху предявените за плащане фактури за извършена дейност.

Въззивният съдебен състав посочва в определението си, че никой от разпитаните до момента свидетели, включително и представения от прокурора пред въззивната инстанция разпит на свидетеля Г. М. не споменава името на обвиняемия Ц. М., свързано с очевидно неправомерни постъпки, свързани с повдигнатото обвинение.

Събраните до момента доказателства според въззивния съд, макар и с вероятност Ц. М. да е съпричастен към неправомерни действия, не обосновават реалност на предположение за авторство в степен, която да изисква задържане под стража.

Не е налична информация сред събраните доказателства и за осъществено от него въздействие спрямо служители на дружеството, свидетели, длъжностни лица, което да обоснове извод за реална опасност в бъдеще той да попречи на разследването по подобен начин.

Втората инстанция счита, че към този ранен етап от разследването са събрани гласни, писмени и веществени доказателства, от които с голяма степен на вероятност може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия И. Б. към неправомерни действия. Съобразявайки положителните данни за личността на този обвиняем – необременено съдебно минало, адрес, семейство и здравословно състояние, въззивният съд приема, че целите на закона могат да бъдат успешно постигнати с по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“, с приложено средство за електронно наблюдение. За опасност от укриване в делото не са налични релевантни доказателства.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно