Състоя се премиерата на фантастичния роман на Анна Кабанова “Перлата на Елирия“

На 3 ноември 2017 г. в Дома на писателя в Бургас се състоя премиерата на фантастичния роман на Анна Кабанова “Перлата на Елирия”, третата част от  книгата ” Земната лястовичка”, съобщи Денчо Михов  от издателство „Либра Скорп“.

Книгата представи Георги Христов – секретар на Дружеството на българските фантасти “Тера Фантазия”, според когото романът „Звездната лястовичка“ на поморийската авторка е епохален:

“Нарекох първия роман на Анна “Земната лястовичка” “епохален”, защото се явява естествен вододел между битуващите напоследък в книжнината магически фентъзи-та и сериозния научно-фантастичен труд.

Докато в първите преобладава егоцентризма на свръхгероя, задължително някакво подрастващо хлапе, то вторите се различават с многопластовост на текста и представяне на фантастичен Свят, който е обяснен научно-технически. Както вече писах някъде, вземаш под внимание опита на предшествениците и създаваш нещо свое. Сюжетът не трябва да се вижда на повърхността на произведението. Той никога не се изгражда като самоцел – да предизвика интереса на читателите. Читателският интерес трябва да бъде удържан от мисълта, идейността, характерите на героите, социалната значимост и обществената наситеност, която съдържа творбата. Авторката се е справила отлично с гореизложените задачи и бе повече от ясно, че ще последва продължение.

“Перлата на Елирия” се чете леко, преобладават диалозите, като героите добиват плът чрез заемане на конкретна позиция, а читателят трябва да определи сам добри или лоши са те. Но да се пише опростено не е лесно. Знам доколко ангажиращ и донякъде изнервящ е този процес, чиято припряност може да има обяснение във факта, че писателката дебютира сравнително късно, вече натрупала сериозен жизнен опит.

Стилът й се отличава с изчистеност на текста, краткост, почти пълно редуциране на умозрителните заключения, измамна опростеност и прозрачност, бележещи дарованието на чистия интелект. Състоянията на героите са леко щриховани и привидно статични, потънали в руини и деструкция или в еуфоричен екстаз от сътвореното добро, а времето спира в транс.

Кабанова не коментира обстойно внушавайки тривиални истини, а наслагва схематично елемент след елемент върху една картинна мозайка, чиято цялостност обхващаме след време, при повторен прочит на тези романи. Тя създава един свой паралелен Свят на сънуваната реалност, в който интелектуалното, сетивното и научно-техническото са достатъчно добре дозирани, за да предизвикат интерес и същевременно е вълнуващо неизвестен, бистър, жизнерадостно позитивен и красив.

С вдъхновение сътворява мозайка от човешки съдби, които пластично внедрява в сюжетното художествено единство на многопосочни визии, вплитайки ги в единно повествование. Мъдростта на текстовете в книгите е центрирана около извечните въпроси за любовта, приятелството, доверието, предателството, доброто и злото, красотата и изобщо живота в цялото му многообразие. Живот, овладян и пречупен през майсторското перо на писателката в един едновременно сетивно близък и същевременно далечно недосегаем духовен стил.

В заключение бих искал да отбележа, че Кабанова е от онези автори, които навлязоха в литературата като изградени писатели и която търси промяна в усъвършенстването на Света и случките в него чрез своите визии”