Материал на trafficnews.bg за поморийската художничка Нели Тодорова, който представяме на вашето внимание:
Отиваш да отпочиваш край морето и… попадаш във вълшебния свят, който само един човек на изкуството може да сътвори около себе си. Това не е приказка, а реалност, до която екип на TrafficNews.bg успя да се докосне и усети. Една необичайна енергия в цветовете, мириса на маслени бои, пастел, топлината на ръката на художник и неговия чист поглед. Пристигането ни в Поморие се превърна в истинско приключение още в първите минути, когато вместо в къща за гости, попаднахме… в художествена галерия за гости. Оказа се, че мястото, където отседнахме, е дом на един изключителен талант на четката и боите, чиито картини са пропътували стотици километри за изложби и пленери.
На пръв поглед жената, която ни посрещна, изглеждаше скромен наемодател на стаи за нощувки, но нюхът ни към красивите произведения и изкуството бързо се отключи. При посрещането ни в двора на къщата, първото нещо, което ни направи силно впечатление, беше стативът и палитрата с боите, както и недовършена картина на кървавите военни сблъсъци в различни части на света. При влизането в сградата, в която отседнахме, дъхът ни вече спря… над 100 картини от пейзажи и фигурални изображения, спиращи дъха, бяха разположени във фоайето и по стълбището.
И осъзнахме, че сме на правилното място – дома на поморийския Пикасо – Нели Тодорова.
Първите стъпки към изкуството на Нели Тодорова са породени от вълнението от изобразяването, от емоцията, и вдъхновени от морето и красотата, която то носи в себе си. Именно това я подтиква още в най-ранна детска възраст да посегне към четката и боите и да започне да изразява в картини своите детски мечти и фантазии. Между 5-ти и 6-ти клас тя започва да посещава частни уроци по рисуване.
Техниките, които Нели Тодорова използва в своите творения, са живописни, но споделя, че не се ограничава само с маслени бои. Освен тях, използва и колажни техники, а сега други нови форми, приложими за съвременното изкуство. Много трудно определя стила си на творчество. “Аз самата не мога да определя стила, в който работя. Във всеки един момент идва нещо различно, нещо, което те кара да мислиш по различен начин и да правиш различни интерпретации. Имам цели изложби, които са в чисто класическа живопис, но и такива, които са разностилни. Важна е темата в момента, тя носи изказа. Всичко това е игра, но най-важно е посланието, искреността, която поднасяш на ценителите на изкуството”, споделя талантливата художничка от Поморие.
Средно на всяко свое изложение Нели показва между 30 и 50 свои картини, но рисува непрекъснато. Зад гърба си тя има 12 самостоятелни изложби и десетки участия в различни национални и международни изложби и пленери. Сред най-запомнящите се моменти са и тези, в които посещава и изразява себе си в Пловдив.
Какво свързва Нели Тодорова с Пловдив?
Всичко започва през 2008 година, когато е присъствала като посетител на есенното издание на фестивала “Нощта на музеите и галериите”. Още с първите си стъпки по калдаръмите на Стария град в нея се заражда усетът, че това място има особена енергия, и осъзнава, че цялата тази атмосфера от изкуството на Пловдив я няма никъде другаде. “Един художник не може да не е минал през този град. Това трябва да бъде цел на всеки творец с четка и платно. Когато се минава през калдаръмите, все едно усещаш стъпките на творците, минали преди през вековете преди теб”, разказва Нели. И този момент се оказва решаващ за идеята един “неизвестен” художник от Поморие да представи картините си в града под тепетата.
Година по-късно тя търси галерия в Пловдив, където да разположи част от творенията си. Тогава вратите си отваря “Балабановата къща”, с което Тодорова поставя началото на самостоятелното си представяне тук. Това е четвъртата ѝ самостоятелна изложба, под надслов „Разкажи ми нещо за морето…”. Но връзката й с града под тепетата не свършва до тук, тъй като идва решението да подаде заявление да се присъедини към Дружеството на пловдивските художници. Както Нели споделя: “Така допълнително обогатих себе си с магията на този град”. През 2014 година е десетата ѝ самостоятелна изложба – втора в Пловдив, която като първата, е посветена на морето, и е в галерията на улица “Гладстон” с възможно най-много картини.
“Моите морета не са пейзажи, защото мен ме е занимавала материализацията на водата, нейната прозрачност в различните моменти и как се променя във всеки един момент. И всичко това е асоциирано философски аналогично”. Така Нели Тодорова обяснява афинитета си към темата за морето. Цели четири години от живота си тя посвещава на изложбите на морска тематика, след което преминава към фигуралните композиции. В началото това е много сложно за нея, но изведнъж този талант се отключва и започва творчеството по изграждане на сложни композиции с послания.
Три години по-късно е третото й представяне тук – в Къщата на мексиканското изкуство към Градската художествена галерия, в която Нели Тодорова показва максималното от себе си. Това е самостоятелната изложба „Старомодна живопис”, сътворена през 2016г. в Бургас, включваща изцяло творби във фигуративен и портретен жанр. Художничката определя тази изложба като най-добрата.
Емблематичната картина “Птици отлитат на запад”
За своя творчески стаж като художник Нели Тодорова не е направила точна равносметка колко нарисувани картини има зад гърба си. Всяко едно творение е израз на състояние и вложена енергия. Но като всеки автор и тя си има свои фаворити на творенията. Един от тях е емблематичната картина “Птици отлитат на запад”. Платното представлява еднофигурна композиция, която е посветена на младите хора, заминаващи в чужбина.
Една девойка, която в джоба на палото си има английски речник, отива в Англия. Бъларското знаме минава като пъпна връв през нея, а в задния план на композицията се свързва с едно изсъхнало дърво без листа, което символизира родината, мъката на родината за децата, които отиват безвъзвратно в чужбина. Момичето държи в ръцете си синджирче със символите вяра, надежда и любов, които олицетворяват всички човешки ценности на морала и възпитанието. В лявата страна на картината се вижда летището, от където трябва да излети. А надеждата е изобразена като едно щъркелово ято под формата на ореол над главата, защото прелетните птици отлитайки към топлите места рано или късно се връщат.
На съвременна тематика са и други картини, посветени на мигрантите и войните по света.
За себе си
Авторът на десетки морски интерпретации върху платно споделя, че енергията за работа и мотивацията са съвсем различни неща, независими едни от други, но същевременно са свързани взаимно. Има различни моменти, в които мотивацията и вдъхновението ги няма, но това е моментно състояние. Всеки, който носи в себе си таланта, рано или късно има прозрение да твори. Нели има възможност да прави това на тишина, да се концентрира, вглъби сред вдъхновяваща атмосфера. Има възможност да съзерцава.
“Един художник-творец трябва да си даде тази вглъбеност, трябва да направи около себе си атмосфера, защото разсейващите фактори трябва да се премахнат, за да дойде истинското, да се трансформира и да се предаде на хората чрез картините. Всяка една картина е плод на нещо преживяно, на искрено преживян момент, който да докосне всеки почитател на изкуството. Няма картина, която да е рисувана случайно”, допълва Нели Тодорова.