Училищата на Анхиало /Поморие/

В далечната 1879 година, с Указ №1 на княз Александър Батенберг, е създадено Министерство на народното просвещение. През същата година отваря врати и първото импровизирано българско училище в Поморие.

Училищното настоятелство наема eдна от къщите на анхиалеца Одисей Дионисиади за 18 турски лири годишен наем. Учебните занятия се провеждат в две класни стаи. Учениците са 39, на възраст от шест до шестнадесет години.

За учител в българското училище в Анхиало е поканен Евтим Каркадаков от село Киречкьой, Солунско.Той е възпитаник на солунската гимназия. Завършил е и българско класно училище в Цариград. Анхиалци се договарят с него за годишна заплата от 70 турски лири. Евтим Каркадаков учителства още две учебни години.

Така се поставят основите на образованието на български език в Анхиало. Сега обаче мечтата на жителите му е да построят училище. За това училищното настоятелство закупува място и търси съдействие от Дирекцията на Народното просвещение в Пловдив.От там с писмо №2655 от 01.07.1882 година е изпратен чек за 15 000 лева.Тези пари се оказват недостатъчни и настоятелството разчита на анхиалци за набирането на останалите средства.Разиграна е лотария с 3100 билета.Те са продадени по 2 сребърни лева единият не само в града,но и в околията.

На 1 август 1882 година тържествено е положен първият камък на бъдещата училищна сграда. Анхиалци бързат,за да могат да построят училището до новата учебна година. Сградата трябва да бъде двуетажна, с четири класни стаи и други малки помещения. Постройката е дълга 19 метра и висока 4 метра. На 28 септември същата година двете класни стаи са готови и учебната година започва.

Евтим Каркадаков напуска Анхиало. За учители са назначени Александър Даскалов, Никола Иванов, Георги Николов, Иванка Чипева, Захари Димитров.

Анхиалско училище, носило името на Първия будител от възрожденската епоха- Паисий Хилендарски

В най-старата училищна летописна книга учебното заведение фигурира под името Анхиалско първоначално училище „Отец Паисий”. Началото на неговото построяване отнасяме в късната есен на 1910 г. Строежът продължава през цялата следваща година. Необходимостта от нова училищна сграда е продиктувана от трагедията, сполетяла града през лятото на 1906 г. В пламъците на големия пожар Анхиало е почти изцяло изпепелен. За известен период от време децата на Анхиало са лишени от възможността да се образоват. Едва през м.ноември с.г. учебните занятия са възстановени. Тогава училищното настоятелство наема пет класни стаи в различни къщи, оцелели от пожара.

На 1 януари 1912 година новата сграда е тържествено осветена.

Споменът за училище „Отец Паисий” отдавна е избледнял в своята вековна годишнина. Може би само малката уличка край морето, която носи същото име, е запечатала превратностите на времето и усилията по не лекия път на духовното пробуждане на Анхиало.

Едно закъсняло Възраждане в нашия град, което допълнително е възпрепятствано от участие на България в няколко войни, природни бедствия, епидемии, затваряне на училища или настаняване на войници в тях.
Училището носи името „Отец Паисий” до 22 ноември 1944 г., когато е преименувано на Политехническа гимназия „Георги Димитров”. Прословутата Поморийска гимназия, подготвила десетки випуски и многобройни възпитаници, придобили научни звания и разнесли славата на училището извън пределите на България.

Анхиалска непълна смесена гимназия „Иван Вазов”

Поморийската непълна смесена гимназия „Иван Вазов” е открита в бившето гръцко училище, изградено в периода 1885 до 1890 година. То е построено от богата жителка на Анхиало, живееща в Букурещ.

Учебното заведение е напълно опожарено през 1906 година и е реставрирано след Първата световна война. Едва през 1918 година отваря врати за ученици под името „Анхиалска непълна смесена гимназия”. Откриването на Гимназията е резултат от увеличаването на българите в Анхиало и превръщането му в административен център.

В началото едва около 60 ученици прекрачват прага на училището, тъй като тогава интересът към образование е слаб, а учебните такси – високи. Броят на учителите също не е голям. Гимназиалните учители преподават и в Прогимназията, която се помещава в същата сграда. Учителите са квалифицирани, но не се задържат за дълго в Анхиало.

Гимназията се нарича „непълна” поради факта, че осми клас все още не е открит. Постепенно броят на учениците се увеличава. Записват се и момичета. Въпреки това има само по една паралелка от всеки клас. Изучават се предметите: български език, руски език, френски език, история, география, химия, физика, математика, пеене, физическо възпитание, естествена история, гражданско учение, стенография.

Обучението се провежда при строга дисциплина. Учителите имат право да използват боя като средство за възпитание. Въвежда се вечерен час. Ученическата униформа е задължителна. Тя включва куртка в черен цвят, фуражка с герб и колан с монограм. Поставя се началото на духовата музика в Анхиало.

При закриването на всички „непълни” гимназии в бившия Бургаски окръг през 1935 година анхиалската също е закрита. В региона остават само Гимназията в град Бургас, където учениците се приемат след конкурсен изпит. Твърде малко са децата от Анхиало, които по това време учат в бургаската гимназия.

Със заповед на Министъра на народната просвета, девет години по-късно, Гимназията в Анхиало възобновява дейността си. На 22 ноември 1944 година учебното заведение отваря врати като Непълна десетокласна гимназия. Учебният процес се води в училище „Отец Паисий”, като се използва и сградата на бившата Непълна смесена гимназия.

Старите летописни книги на училищата са съхранили спомена за нелекия път на образованието в Анхиало /Поморие/. Една реална училищна сага. Извор на знания. С ореол на Духовност!

Валя Георгиева- „Духовното пробуждане на Анхиало”

На корицата – картини на Георги Скумов