Църковно настоятелство при храм „Рождество на Пресвета Богородица“(1889 – 1948)

Поморийският храм “Рождество Пресветая Богородица” е построен през 1891 г. и е осветен на 3 октомври 1902 г. от архимандрит Гервасий. Неговата дейност е ръководена от църковно настоятелство, състоящо се от 3-ма до 5-ма миряни, с председател енорийския свещеник. Изборите за църковни настоятели са провеждани на две години и в тях участват всички енориаши, които не са съдени. Встъпвайки в длъжност новоизбраното настоятелство приема с опис църковните принадлежности, имоти и книжа и извършва ревизия на сметките на старото настоятелство. Съставя новия бюджет и се грижи за изпълнението му. Църковните приходи са придобивани главно от отдаването на имоти под наем.

През 1940 г. храм “Рождество Пресветая Богородица” получава приходи от 5 дюкяна, 8 солници и 2 тигана. Други приходи постъпват от продажбата на свещи и кръщелни свидетелства, пускането на дискус и дарения. Църковното настоятелство изразходва тези приходи за ремонт и украса на църквата, за покупка за свещенически одежди, утвари, книги, за подпомагане на бедните, безплатната ученическа трапезария и руските бежанци в града и за други благотворителни цели.

На територията на гр. Поморие има две енории. Първата градска енория е открита през 1889 г., а втората – вероятно през 1913 г. През 1931 г. в първата енория има 426 къщи с 485 семейства, а във втората, към която е и с. Инженер Сарафово /кв. Сарафово, Бургас/ – 416 къщи с 476 семейства. Всяка енория избира своя свещеник. Сред лицата свещенодействали при храм “Рождество Пресветая Богородица” са: Протоиерей Георги Д. Кърчовски /1889 – 1891/, протоиерей Стойчо М. Аянов /1891 – 1893, 1914 – 1927/, свещеник Димитър п. Анастасов /1899/, свещеник Иван Филипов /1900 – 1905/, иеромонах Венедикт Попов от манастира “Св. Георги” /1906 – 1908/, свещеник Димитър Тузлуков /1908 – 1925/, свещеник Апостол Ив. Ширков /1926 – 1945/, свещеник Теодор Криков, руски бежанец, /1927 – 1929/, свещеник Димитър Желязков /1931 – 1949/, свещеник Павел Цветанов /1929 – 1931/, свещеник Любомир Ив. Александров /1947 – 1949/. Свещениците Димитър П. Анастасов, Апостол Ширков, Димитър Тузлуков и Стойчо Аянов преди ръкополагането работят като учители. Димитър Тузлуков се подготвя за църковен кадър в Одринското екзархийско духовно училище, а Апостол Ширков завършва Софийската духовна семинария. Енорийските свещеници извършват ежедневно църковното правило, отслужват Божествената литургия, проповядват Словото Божие, извършват църковни треби по желание на енориаршите, поддържат храма чист и в добро състояние одеждите, книгите, водят години наред борба срещу пропагандата на гръцките свещеници, както и срещу влиянието на сектата на адвентистите – съботяни сред енориашите. Енорийските свещеници участват и в обществения живот на града. Свещеник Атанас Ширков е дългогодишен председател на Комитета за закрила на детето, член е на управителните тела на “Обществена подкрепа”, на комитета за издигане паметник на загиналите поморийци във войните и на дружество “Червен кръст”. За дълговременна и безукорна служба енорийските свещеници са награждани. През 1925 г. свещеник Теодор Криков е награден с набедреник и попска мека шапчица. През 1926 г. църковното настоятелство отбелязва 51-годишната дейност на протоиерей Стойчо Аянов. Епархийският духовен съвет в Сливен отпуска на юбиляра 5000 лева, с които той създава фонд “Протоиерей Стойчо Аянов”, за подпомагане на бедни ученици в духовните училища. За нарушения на апостолските правила и на църковните наредби енорийските свещеници са наказвани с глоби и аргосване. Свещеник Иван Филипов, завършил военно училище в Петербург, Русия, за участие в Сръбско-българската война, е награден с медал.

През 1936 г. гръцкият храм “Св. Богородица”, опожарен през 1906 г., е предаден от държавата на Сливенска митрополия. По инициатива на Сливенския митрополит Иларион, църковното настоятелство в Поморие създава комитет за възстановяване на храма. Пръв негов председател е свещеник Димитър Желязков, а от 1938 г. – свещеник Атанас Ширков. В началото на 1939 г. Смоленският епископ Евлогий, викарии на Сливенския митрополит, с водосвет и молебен, поставя началото на строежа. Поради недостиг на средства храмът не е възстановен и през 1948 г. останките му са съборени.

Към храм “Рождество Пресветая Богородица” има създадено Православно християнско братство “Св. Патриарх Евтимий В. Търновски”, което през 1938 г. наброява 45 члена. Ученически християнски дружества има към държавното стопанско училище “Мария Луиза” и към училище “Отец Паисий”, в което през 1940 г. членуват 200 ученици.

Църковният хор към храма през 1924 г. е съставен от руски бежанци, а през 1940 г. за хористи са назначени членове на местния хор “Морски звуци”.

Книгите в църковната библиотека през 1933 г. наброяват 130 тома, а през 1940 г. 206 тома.

Фондация „25 века Поморие”

/от Фонда на ДАА/