Черньо Чернев с нова осма книга

В навечерието на най-светлия християнски празник Коледа, излезе от печат новата осма по ред книга на поморийския писател Черньо Чернев. Предлагаме Ви две рецензии на водещи учени от България и Англия.

“Съдбата е резултат от миналото. Свободната воля е резултат от настоящето. Когато погледнем назад, ние чувстваме удара на съдбата. Когато погледнем напред, ние виждаме танца на златната, енергизираща свободна воля.“

 

                                                   РЕЦЕНЗИЯ

от Венцислав Каравълчев – Богослов и църковен историк.

 

Във вихъра на злободневните ни проблеми, които акумулираха в себе си цялото обществено внимание и политизираха до крайна степен нашия народ, през тази 2013 година, неусетно и далеч от огромното обществено напрежение се появи една нова книга. Книга, която поставя върху везните на историята събития от една трагична епоха – българо-гръцката църковна разпра, която има своята предизвестена проекция и завършек в събитията от началото на ХХ в. в селищата по южното ни Черноморие. Целта на настоящето изследване, както споделя в своето предисловие авторът Черньо Чернев, е заедно да търсим прошка и покаяние за пожара в Анхиало/Поморие/ от лятото на 1906 година. Пожар, роден от една неразумна държавна политика, инспирирана от външни фактори, пренесли своите проблеми на българска територия.

Провокирана първоначално от мегаломанските идеи /Мегали идея/ на гръцките националистични кръгове, подкрепена от висшата църковна йерархия на Православната църква в Константинопол и умело манипулирана от Високата порта, тази политика ще бъде възприета по-късно и от определени среди в новоосвободена България. Шовинистичните стремежи, прикрити под покрова на благородни идеали, подклаждани от верни слуги на управляващите в Гърция и България и умело манипулирани от Великите сили, сред които ярко се открояват имперските амбиции на Русия, разпалват огъня на междуетническото противопоставяне между гърци и българи. Едноверци, християни, които от хилядолетия са живели заедно и в сговор са преодолявали своите ежедневни проблеми в древния град, се изправят с първична ненавист и омраза един срещу друг. Видимо, финалът на тази предизвестена трагедия не е бил очакван. Насажданата омраза и противопоставяне довежда до човешки жертви и огромни материални загуби на неоценимо културно-историческо наследство и памет. Скръбта и тегобата на хилядите бежанци, бягащи панически от пожара в Поморие, оставя кървави следи в паметта на всички преживели или станали свидетели на трагедията. Пътищата на бежанците ги отвеждат на юг, в страна, която не познават, но знаят, че ще ги приеме. Една част от бежанците загиват още пътувайки, други умират от малария, трети – от последвалото земетресение в новата им родина, която въпреки „широко афишираната” загриженост им определя за жилище една пуста и мочурлива местност. Трудолюбивите анхиалци обаче успяват да я облагородят и превърнат в истинска градина, която наричат на своето загубено отечество – Ново Анхиало /Неа Анхиало/.

Към покаяние и прошка за невинните жертви от двете страни на барикадата призовава авторът Черньо Чернев. Жертви и палачи, които по силата на случайността са манипулирани в една жестока неправда. Прокудени насила, жертвите преодоляват не само капризите на природата, но изграждат нови три града, като ревниво пазят своите традиции, песни и обичаи, завещани от техните деди.

В страниците на настоящата книга авторът открива за нас, читателите, новите селища, създадени от анхиалските бежанци, и увлекателно ни води по ежегодно организираните народни празненства в тях, разказва ни за ежедневния им живот, за бита на празника и ежедневието. Много уместно и дори малко закъсняло във времето е приканването от страна на автора за организиране на съвместни българо-гръцки, старо- и новоанхиалски мероприятия и програми.

Аналитично и с интересен прочит и подкрепа на изворовите данни, авторът ни поднася информацията за гръцкото заселване по нашето Черноморие, заварило тук древни тракийски селища, много преди създаването на българската държава. Увлекателно звучат легендите и преданията, свързани с пътуванията на светите апостоли по черноморските земи и създаването на първите църковни общини в тях. Интересно и с аргументи е проследена евангелизацията на Черноморието, като разказът обобщава беседите на изявени български богослови. Красивите цветни илюстрации, както и носталгичните архивни изображения допълват образно идеята на книгата – чрез разкриването на богатата история на хилядолетния град Анхиало /Поморие/ да бъде отправено едно духовно послание към настоящето и бъдещите поколения за покаяние и прошка, за мир и разбирателство.

Интересен авторски похват е поместването на различни мнения и идеи, свързани с историята на града, с неговото местоположение през вековете, както и ретроспекцията на античните монети, сечени в Анхиало. Статии на водещи специалисти, свързани с археологическите разкопки в този район, успешно допълват разгърната палитрата от събития и факти за града.

Моето лично мнение е, че тази нова, осма по ред книга на Черньо Чернев е своеобразен връх в неговото творчество, поставило си амбициозната и предизвикателна задача да анализира и събере на едно място историческите факти и спорната събитийност за родния му град.

Видимо е споделеното желание на Черньо Чернев да продължи в същия изследователски дух да поднася на българските читатели теми, свързани с нашата християнска вяра. Обосновано и точно, той извежда историческата истина, че християнството е в основата на българската държавност.

За мен е удоволствие да представя новата книга на г-н Ч. Чернев „ 1906……Страници от скритата история на Поморие“ пред всички читатели, които се вълнуват от историята и проблемите на южното българско

Черноморие и конкретно на древния и съвременен Анхиало – Поморие.

 

София – ноември 2013 г

 

РЕЦЕНЗИЯ

от проф. Аристотел Ласкаридис – Лондон

             Прошката е християнски жест на помирение и покаяние

       Да се върнеш в историята с малко ирония, е един перфектен начин да стопиш ледовете на недоверието, създадено от етническите напрежения през лятото на 1906 година в България. След сто години самота по този въпрос е постижение и предизвикателство да се обърне страницата на скритите факти от тези събития. Да се поиска прошка и покаяние с  разбирането, че връщане назад няма и не може да има. Остават поуките, спомените  и анализите поставени образно казано върху съвременната проекция на междудържавните отношения между Гърция и България. Които в момента се радват на срещнато разбиране по между си, като страни – членки на Европейския съюз и НАТО.

Много внимателно следя през последните години публикациите в България и Европа за книгите на автора г-н Черньо Чернев и то благодарение на гръцките ни репортери акредитирани в София. Едва ли някой може и си помисли, че точно автора е роден в Поморие, чието старо име до 1934 година е Анхиало. Приемам знака на съдбата с фактите , че за него зная лично  от времето на Мелина Меркурий, като министър на културата в правителството на г-н Константин Мицотакис. И за нашата първа  среща в Ираклион на остров Крит в далечната 1982 година. По време на пребиваването на официална делегация от ГДР с тогавашния ръководител Ерих Хонекер при посещението им на археологическите разкопки на Минос, недалече от столицата. Всъщност дори и сега не знам, как автора се отзова на този остров точно при посещението на височайшия гост. Но останах впечатлен от разговора, който той тогава проведе с г-жа Мелина Меркурий на входа на археологическия музей в столицата на остров Крит – Ираклион. Още тогава неговите познания за антична Елада видимо впечатлиха нашия министър на културата и тя чрез него в качеството му на кореспондент на БНТ изпрати послание до държавното ръководство на Република България.

Общия знаменател на неговите книги е християнството, като религия обединяваща двете държави Гърция и България. Пресечната точка на отделните теми в различните му книги е достатъчно ясно формулирана. Да се нарисува картината от посещения в историческите обекти на двете страни, заедно с обширната информация по беседите на светите апостоли Павел и Андрей Първозвани. Които в своите пътувания в Тракия и българското черноморие още през I век, от н.е. създават първите църковни общини, покръствайки местното население от траки и гръцки заселници.

Анализирайки темите на отделните книги върху които акцентира автора, можем да забележим ясно и отчетливо неговата позиция. Всеобхватна и представена по един непринуден начин, тя увлича читателя с всяка една следваща страница. Приятелите на поклонническия туризъм ще  приемат неговите ясно и четливо описани мероприятия от културния живот на трите града в Гърция, създадени от анхиалци след тъжните събития от 1906 година.

Това е първия според мен български автор, който поставя на везните на историята поредица от факти за пожара в Анхиало, публикувани още тогава във вестниците на двете държави. Без да коментира написаното, което му прави чест, тази ретроспекция ще ангажира вниманието и на бъдещите поколения не само на читателите, но и на историци, учени и археолози.

Пожелавам сполука и надежда за нови творчески постижения на новоприетия член на Международната академия по българистика, иновация и култура г-н Черньо Чернев. Нашата покана за представяне на Вашето творчество в Лондон е актуална.

 

Октомври  2013 г.