Шефът на ВиК – Несебър се връща в ареста

Постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за С. С., обвинен в това, че в качеството си на длъжностно лице /ръководител звено към „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, район Несебър“/ поискал и приел дар, който не му се следва в размер на 8000 евро.

Бургаският апелативен съд отмени определение на първата инстанция, с което е била изменена мярката за процесуална принуда от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с електронно наблюдение. Съдът уважи протеста на прокуратурата и наложи постоянен арест за задържания служител на звеното към „ВиК“ ЕАД Бургас в гр.Несебър.

Според държавното обвинение сумата е била предназначена, за да извърши С. С. действие по служба – да издаде разрешение за присъединяване и свързване към ВиК мрежа в село Кошарица, като в случая последното е извършено без подписване на договор за услугата и издаване на разходооправдателни документи и без подаване на официално заявление и документи към ВиК ЕАД, гр.Бургас.

За посоченото престъпление по чл. 301 ал.1, вр. чл.26 ал.1, предл.първо от  НК  предвиденото по закон наказание е лишаване от свобода до 6 години и глоба от 5 хиляди до 10 хиляди лева.

В това производство съдът следва да обсъди обстоятелствата, свързани със законността на задържането.

В постановеното определение въззивният съд отбелязва, че и понастоящем по делото продължава да е налице обосновано от доказателствата предположение за вероятността обвиняемият действително да е осъществил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Според въззивната инстанция към момента липсват конкретни данни за непосредствена и реална опасност той да се укрие при по-лека мярка за неотклонение. С. С. е неосъждан, няма данни за други негови противоправни деяния, разполага с постоянен и реално обитаван адрес, живее в семейна връзка и е трудово ангажиран.

Съдът не споделя становището на първата инстанция относно опасността от извършване на престъпление при по-лека мярка за неотклонение. Въззивният състав счита, че съществува реална опасност обвиняемият да осъществи неправомерно влияние върху свидетели, да организира укриване или унищожаване на доказателства, които не са известни на разследващите или все още не са събрани, за да влияе на развитието на разследването в свой интерес. Тази опасност не може да бъде неутрализирана с определената от окръжния съд мярка за неотклонение „домашен арест“, нито с по-леките „парична гаранция“ или „подписка“, които поначало не съответстват на тежестта и обществената опасност на деянието.

Съдът приема, че и към момента продължителността на задържане на обвиняемия, възлизащо на малко над два месеца, отговаря на критериите за „разумен срок“ по смисъла на чл.5 §3 от ЕКПЧ, и с положителност не надхвърля пределния 8-месечен срок за задържане, установен в разпоредбата на НПК.

Според втората инстанция единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“ се явява съответна, необходима и достатъчна да обезпечи целите на воденото наказателно производство и да гарантира защита на обществения интерес.

Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно и не подлежи на обжалване.