Щерион Андреев: Проблемите на хората нямат партийна окраска, изискват се чисто прагматични, а не партийни решения

Един от кандидатите за общински съветници е водачът от листата на ПП „Възраждане” Щерион Андреев. Той е икономист , общественик, бивш издател на регионален седмичник и бивш общински съветник – 2 мандата. Какво го е мотивирало да се кандидатира отново ще разберете от неговите отговори на зададените въпроси от Константин Златаров.

– Само 4 човека в листа на кандидати за общински съветници? Това сериозно ли е? Впрочем , имате ли изградени структури по места ?

– Въпросът съдържа 3 подвъпроса. Факт – четирима сме. И какво от това ? Всъщност, на фона на листите на останалите партии – участници в местните избори ,може би, това звучи малко несериозно, леко налудничаво дори – нещо  от рода на Давид срещу Голиат…Лично, не разбирам това пъчене с пълни на макс листи, цялото това самонадъхване, демонстрация на финансова мощ….ауууу, колко сме много, колко сме силни! Ама чакайте, какво всъщност ще избираме: общински съветници – знаещи, можещи, честни, почтени или масовка за поредния филм, който ще гледаме идните 4 години и в който, ще участваме единствено като миманс? Понякога двама качествени съветника могат да бъдат много по-ефективни и полезни от двадесет, които топлят столовете и вдигат послушно ръце.

– Да, напълно сме сериозни. Когато човек реши да влезе в управлението, не може да не е сериозен. Независимо от това, че някои в него се правят на клоуни. Или стават за смях, поради липса на качества, умения , познания. Но то, управлението, винаги е сериозно и отговорно занимание, защото резултатите от него се заплащат от народа.

– Дали ПП ” Възраждане” има структури в Община Поморие? Преди всичко искам да подчертая, че всички кандидати сме от нейната гражданска квота. Не членуваме в нея, но намираме идейно сходство между нашите собствени възгледи и тези, залегнали в  целите и програмата на партията, поради което като нейни симпатизанти желаем да я подкрепим в местните избори.

А и с глобалното налагане на неолибералния модел партиите вече не са това, което бяха в своето класическо определение. Идеологиите са мъртви. Идейното е заместено с чисто утилитарното. С други думи , ако ти и аз имаме еднакво виждане по даден въпрос, т.е мислим еднакво – има ли значение в кои партии членуваме ?

Това е особено валидно за местното самоуправление – в дадена община проблемите на хората нямат партийна окраска, поради което изискват чисто прагматични, а не политически решения.

– Един тривиален въпрос: Защо решихте да се кандидатирате за общински съветник ?

– Колкото тривиален , толкова и личен, защото мотивацията определя всеки личен избор. Затова ще отговоря визирайки себе си. Имаше период, в който се бях оттеглил от всякаква обществено-политическа дейност. Считах, че така е редно – за да дойдат нови лица, с нови идеи. Но като всеки нормален гражданин никога не съм преставал да се интересувам от онова, което се случва в моя град, в нашата община – нашето малко Отечество, както обичам да я наричам. Позицията ми на страничен наблюдател ми даде един друг, безпристрастен, по-задълбочен и обективен поглед върху случващото се, процесите и тенденциите в нея, връзката с тези в държавата. Не мога да твърдя, че това бе период на оправданите очаквания. Убеден съм, че е нужна спешна промяна, която не считам, че може да бъде направена, ако в местния парламент се повтори политическата конфигурация от предишния мандат: Кмет + еднопартийно мнозинство – реална опозиция е = управленски комфорт. Това може да е печеливша формула за управляващите, но е същевременно опасно и не добро за обществото. Защото липсва коректив. Ето защо считам, че тази промяна трябва да тръгне от нас самите, загърбвайки апатията, отчаянието, безверието. Аз направих своя избор – реших да започна от себе си.

– Имате ли програма и как ще я спазвате, ако бъдете избран ? Какво искате да промените с участието си в местното самоуправление ?

– Управленските програми са нещо, което родните политици особено шумно и ентусиазирано прокламират преди избори и за което обикновено не обичат да си спомнят в края на управленския мандат. Препоръчвам ги за четиво на избирателите именно тогава, защото само така могат да видят доколко се припокрива обещаното със свършеното. Времето е най-справедливия съдник. Принцип в ПП”Възраждане” е да се изпълняват поетите ангажименти пред хората. Без изключение. Като отговорни и реалномислещи хора, не използваме претенциозното “програма”, а по скоро “насоки” , “приоритети за работа”, в случай, че получим доверието на хората да бъдем общински съветници. Вече сме ги направили достояние на обществеността. Конкретно те са:

• Предложение за извършване на пълен одит на последния мандат / 2015-2019/
• Честно и прозрачно управление
• Създаване на ясни правила за управленски и пряк граждански контрол
• Подпомагане на местния бизнес
• Повишаване качеството на живот, чрез подобряване условията за труд, бит и отдих
• Смяна стила на управление
• Ориентация към проблемите и на отделния човек, улица, квартал…

Какво искаме да променим? Знаеш ли, противно на общоприетото схващане, че политиката е мръсна работа, аз не мисля така. Считам, че това е мит, наложен в съзнанието на българина от онези, които се изцапаха в нея през годините на тоталната разруха, наречен от някои преход, при това не знам защо-демократичен. Тези, които превърнаха предоставената им от народа власт в своя пожизнена привилегия, деформираха представата му за управление, превръщайки го в синоним за нещо нечисто, с привкус на далавера. Това буквално уби пряката демокрация у нас. Отврати, демотивира хората. Участието им в нея се свежда до участието им избори; до идването на новите/стари началници отново на власт. И дотук. След тях, за хората остават излъганите надежди, празните обещания и горчивото усещане, че пак са употребени. Това е унизително и трябва да се промени. Става въпрос за промяна на парадигмата, модела на управление, обръщане на управленската пирамида, образно казано . Докато хората остават изолирани, докато не придобият самочувствието, че са реален фактор в генерирането на идеи, становища, предложения за решаването на конкретни проблеми на града и общината, в осъществяване на публичен контрол върху дейността на местните органи на властта, в свободното изразяване на несъгласие, ако щете. Не можем да говорим за самоуправление в истинския смисъл на това понятие. Спомняте ли си колко допитвания е имало през този мандат, колко публични обсъждания, дебати, местни референдуми? Как се водят публичните регистри? Преките ми впечатления са, че  предложенията за решения се инициират предимно от кмета, които безрезервно се приемат от мнозинството еднопартийни съветници. Прочетете протокола от последното заседание на ОбС и ще разберете за какво говоря: всички докладни записки на кмета са приети с озадачаващо единодушие – 18 гласа “за” и 0 гласа “против”. Без изключение. А ставаше въпрос за важни въпроси – продажба на идеални части от общински имоти, обявяване на публични търгове, актуализация на бюджета.

Темата е дълга. Засега това е само мнение. Виждаме резерви в управлението, имаме конкретни идеи, но дали те ще се реализират зависи от вота на гражданите. Защото както е казал Есхил :” Гласът на народа тежи много”. Все пак да представя нашите кандидати за общински съветници от ПП “Възраждане”:

 

 

 

 

 

 
Валя Георгиева – педагог, историк, автор на книги за Поморие, Председател на Фондация „25 века Поморие”

Христо Дачков Колев – гр. Каблешково, частен бизнес

Галина Цонева Атанасова – с. Страцин, учителка по английски език в с. Руен

Купуването и продаването на гласове е престъпление!