Отбелязването на 1103 години от битката при Ахелой събра жители и гости пред паметника на цар Симеон в парка на града.
В тази битка на 20 август през 917 г. е унищожена по-голямата част от византийската войска, участвала в похода срещу България. Историкът Лъв Дякон, който към края на Х в. посещава мястото на сражението, пише: „И сега още могат да се видят купищата кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите”. Победата на българските войски над византийците изиграва важна роля за засилване на международния престиж на българската държава. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабски хронист в него взимат участие около 122 хиляди души.
Пред монумента в гр.Ахелой, по повод 1103 години от битката, отец Божидар от храм “Свето Възнесение Господне” отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите герои.
“Тази дата е важна, за да прочетем урока на цар Симеон, даден ни тук, в Ахелой, преди 1103 г. , че знаещи, можещи, уверени и вярващи в собствените си сили, заедно и единни трябва да продължим да градим нашата България, за нашите деца и за идните поколения. За да пребъде България”, каза кметът Иван Алексиев в приветствието си към жителите и гостите на Ахелой.
Слово на тема: Историческите измерения на една победа” произнесе доц. Тодор Тодоров от Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”. Той подчерта, че след тази паметна победа България се превръща в една от трите най-могъщи държави в Европа, наред с Източната Римска империя (Византия) и Франкската империя.
Припомни също така, че за първи път в българската история, по инициатива на цар Симеон I, преди битката при Ахелой се отслужва водосвет на българските бойни знамена. „Първи започват настъплението си византийците, които нанасят главен удар с десния си фланг и въвеждат своите резерви в боя. Българският боен ред не издържа силния натиск и започва да се огъва. Цар Симеон стои на едно възвишение и внимателно следи хода на боя. Решаващият момент, когато везните се накланят в полза на ромеите, той се спуска начело на тежката си конница, която е оставил в резерв, и удря във фланг настъпващите ромеи. Българските войски спират своето отстъпление и преминават в контраатака. Ромеите започват да отстъпват към морския бряг и много скоро отстъплението им се превръща в паническо бягство“, разказа историкът.
Според доц.Тодоров, значенията от битката са няколко, едното от които е свързано с това, че вследствие на нея византийците изцяло променят тактиката си и започват да се отбраняват. Той допълни, че битката при Ахелой оказва силен психологически ефект както върху българите, така и върху византийците. По думите му, ако бъде проследена през вековете, прави впечатление, че битката при Ахелой е подхранвала самочувствието на българите в трудните за тях времена.