22 септември – Ден на Независимостта на България

В историята на Третата българска държава има няколко важни дати, две от които – Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 година и провъзгласяването Независимостта на България на 22 септември 1908 година, са записани със златни букви. Тези две стъпки на младата българска държава са извършени независимо от  позициите и внушенията на великите сили. По същество те са продължение и непълен завършек на създадената през 1878 година Сан Стефанска България. Много точно и правилно чуждестранен посланик отбелязва в свое донесение: “Не трябва много дълбоко да се вглеждаме в народната душа, за да можем по най-непреклонен начин да се убедим в това, че в реда на най-скъпите национални идеали на българина първо място заема възстановяването на неговото отечество в пределите, начертани на 19 февруари 1878 година. Мисълта за целокупна България тук живее стихийно във всеки, тя се счита за безспорна истина, за свещен завет, който като скъпоценност се предава от бащата на сина. Ето защо при разрешаването на всеки политически въпрос на Балканите, така или иначе засягащ интересите на България, е необходимо сериозно да се отчита направлението на тукашните народни стремежи.”

Когато пишем за Независимостта на България, то преди всичко трябва да разгледаме съществуващите предпоставки за зараждане, развитие, провъзгласяване и признаване на Третата българска държава за независима. Тези предпоставки имат различно измерение. Те са преди всичко в душата на българите. А както казва мъдрецът, щом в една работа има душа, то тя непременно се реализира, за нея са петимни всички. Наченки на независимост откриваме в няколко направления. Предпоставките се коренят в борбата на Първата и Втората българска държава за независимо съществуване на нашите деди. Българските царства и споменът за тях са скътани и вкоренени в сърцата и душите на българите, за тях се пеят народни песни, разказват се приказки, предания, легенди. Паисий Хилендарски пише „История славянобългарска”, воден от чувство на национална гордост. Борбата за независимост е вплетена в дейността на нашите предци. Свободолюбивият дух и гордостта на господарите на планината дават отражение в психологията на онази част от българите, която никога не скланя глава пред поробители и нашественици. Независимостта се крепи на раменете на онези наши предци, действията на които карат турците да се страхуват и да не замръкват в определени села. Корените на независима България засмукват сочни сокове и от документите и работата на нашите деди в борбата за независима Българска Православна църква. Действията на нашите предци, прекрасно описани от Тончо Жечев, са проверка на силите на българите, начало на техните организирани тактически действия в борбата срещу двойния поробител в рамките на законите на Високата порта. Те са неповторим стаж в подготовката за българската независимост.

В навечерието на провъзгласяването на независимостта обстановката на Балканите  е сложна. Главни участници в борбата за надмощие в този регион са Германия, Австро-Унгария, Англия и Русия. Франция и Италия също не остават безучастни към европейските владения на Турция. Султан Абдул Хамид, от своя страна, се стреми да укрепи положението си чрез капиталите на Германия, считайки Англия за свой главен враг, а към Русия се отнася с недоверие. Всяко важно политическо събитие на Балканите, както днес, така и по време на провъзгласяване на Независимостта, предизвиква жив интерес у великите сили. Техните дипломатически и специални представители следят отблизо събитията, предлагат варианти за решения на отделни въпроси и подтикват към определени действия, изхождайки от егоизма и интереса на своите държави. При това на широката общественост действията се поднасят от великите сили като желание за добруване на балканските народи.

В началото на 1908 година княз Фердинанд възлага на Александър Малинов да състави ново правителство на България. Правителството на демократическата партия решава също да се включи в борбата за преразпределяне на балканските владения на Турция. Като първа и сериозна крачка в това отношение се разглежда провъзгласяване независимостта на българската държава, тъй като формалната зависимост от султана пречи на нормалните отношения на България с други държави. Правителството на България си дава сметка, че може да  наруши  Берлинския договор само при подкрепа на  поне една от великите сили. Ето защо то  търси съюзник. Австрия също  е заинтересована  от преразглеждането на Берлинския трактат, тъй като се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Правителството на демократите умело използва повода,  който му предоставя Високата порта: под предлог, че България е васална държава нейният дипломатически агент в Цариград Иван Гешов не е поканен на прием  заедно с дипломатите на другите държави. На 15 септември 1908 година България  извиква в отпуск своя представител и няколко дни по-късно конфликтът между България и Турция се задълбочава: на 19 септември 1908 година правителството на България  завзема ж.п. линиите в Южна България, принадлежащи на Източното общество и считащи се за собственост на Турция. До провъзгласяване на независимостта остават броени часове.

Провъзгласяването на Независимостта на България привлича вниманието на чуждите дипломати и второто по значимост събитие в новата история на Третата българска държава намира място в дипломатическите преписки на представителите на великите сили. Секретното донесение на руския дипломатически агент в България е интересен поглед-свидетелство за събитията у нас преди 117 години. Д.К. Сементовски информира Петербург, че България е провъзгласена за независимо царство на 22 септември сутринта, във Велико Търново. В навечерието княз Фердинанд пристига от своите унгарски имения в Русе, където го чака яхта “Цар Крум” с всички министри, екстрено извикани от София. Веднага след пристигането му, в Русе се провежда продължително съвещание под председателството на княза, на което окончателно е решен въпросът за провъзгласяване на Независимостта и приемането на титлата цар. Цели 6 часа продължава дискусията, премиерът Малинов подготвя манифеста за провъзгласяване на Независимостта и на заранта княжеският влак се отправя за Търново, където се правят приготовления за тържественото посрещане на високия гост, истинската цел на посещението на когото се държи в дълбока тайна до последната минута.

Пристигайки в древната столица на България, князът, съпровождан от министрите, най-близката си свита и множество граждани, се отправя в храма “Свети 40 мъченици”, построен от цар Иван Асен ІІ в памет на победата над Византия. След приключване на молебена, негово кралско височество прочита на глас манифест към българския народ, завършващ с “Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!” След това напред излиза председателят на Народното събрание и произнася думите: “Ваше Величество! С провъзгласяването на Независимостта на България се осъществява едно от най-заветните желания на нашия народ. С благодарност за извършването на този високо знаменателен акт, аз, от името на народното представителство, Ви моля, като Цар на България (впоследствие е възприета титлата цар на българите-П.К.), да приемете тези славни лаври. Ура!” Господин Славейков е сменен от министър-председателя Малинов, който от името на правителството приветства княза: “Ваше Величество! Държавните интереси и народното достойнство Ви внушиха решението да провъзгласите България на това историческо и свято за нас място за Независимо Царство. Позволете ми от името на правителството да Ви помоля да приемете титлата на първи български цар. Да живее царят!” Отговорът на княза на двете речи гласи: “С благодарност и радост приемам поднесената ми от народа и правителството титла Цар Български. Да живее България!” След тържеството се провежда парад на войските от Търновския гарнизон. От Търново князът се отправя в любимия му Преображенски манастир, където прекарва вечерта, а на сутринта потегля за Габрово, където се състои тържествена среща. На 24 септември преминава през Шипченския проход в Южна България, като посещава Казанлък, Стара Загора, при това в последния град се провежда военен съвет, за участие в който са извикани от София генералите Савов и Р. Петров. Своето пътешествие из бившата Източна Румелия князът завършва с посещаване столицата на последната Пловдив, където приемът се отличава с особена тържественост. Подемът на народните чувства свидетелства за несъмнено удовлетворение и радост, с които населението на Южна България посреща вестта за току що провъзгласената независимост, тъй като тя едновременно е тържествена санкция на Съединението от 1885 г.

В същото време София се готви да посрещне княз Фердинанд на 29 септември откъм страната на Цариградско шосе, по което преди 21 години той за пръв път встъпва в нея. Крайно суеверен, придаващ значение на различни дреболии, управителят на България и този път остава верен на основаната черта на своя характер. Така на церемонията по провъзгласяването на независимост негово кралско височество се явява в същия мундир и ботфорти, с които е бил на 24 юли 1887 година, при слизането на българския бряг при Видин. На границата на града, на Орлов мост, е издигната триумфална арка във вид на крепостни врати, увенчани с царска корона и приветствен надпис: “Царю честити! Добре дошъл, Светли Царю!” Фердинанд е посрещнат на Орлов мост от столичния кмет, градоначалника и бавно се отправя към катедралния събор покрай украсените с гирлянди и знамена улици. Вечерта градът потъва в илюминации и факелни шествия по главните улици и пред двореца. Населението на София с искрена радост празнува в течение на три дни обявяването на Независимостта на България.

Бих искал да посоча два момента, свързани с времето на обявяване на Съединението и Независимостта на България. Те са проведени през септември, когато императори, царе и ръководители на великите тогава сили и техните външни министри са в отпуск. Често те се намират извън столиците и даже извън съответната държава. В подобни условия, за да се кодират, разшифроват, доставят до висшите персони, да се съгласуват позиции, минават дни, а това дава възможност събитието да се превърне в СВЪРШЕН ФАКТ. Вторият момент е свързан с посочената констатация: първите лица в дипломатическите мисии на великите сили в София също са в отпуск, вторите лица нямат възможностите на първите и техните връзки с центъра. Пълномощните министри са в контакт с министъра на външните работи и имат право, при необходимост, да се обръщат директно към съответния държавен глава, докато вторите лица са лишени от подобни възможности. Подобно забавяне изиграва важна роля провъзгласените Съединение и Независимост на България да се превърнат в свършен факт.

Провъзгласяването и международното признаване на Независимостта на България е значимо събитие и нашите предци са го обявили за национален празник на страната. Денят 22 септември 1908 година се превръща в дотолкова важна дата, че е прието решение, наред с медалите, да се учреди още един нов орден, който е поставен над всички останали съществуващи тогава в България ордени. С това се показва първостепенната важност на онази историческа минута, с която орденът трябва да бъде свързан за вечни времена. Актът за учредяването на орден “Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий” е публикуван в “Държавен вестник” на 21 май 1909 година.  Защо така е назован орденът? Защото светите братя са неразривно свързани с България, техните ликове са изобразявани, наред с Исус Христос и Богородица, на български знамена и по такъв начин те символично участват в борбите за националното ни Освобождение. В тази връзка е поместено  и съобщение, че за в бъдеще България ще има два официални празника – 3-ти март и 22 септември, когато ще се отбелязва и Съединението.

Има различни виждания и оценки за провъзгласяването на Независимостта на България. Както и да се погледне на събитията от 22 септември 1908 г., то не може да не се отбележи, че те са завършек на борбата за пълно Освобождение; те са продължение на Априлското въстание от 1876 г., на руско-турската война от 1877/78 г. и на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Обявяването на независима България има различни вътрешни и външни измерения: пораснало самочувствие, защитено национално достойнство, пълно отърсване от игото на агаряните. България може да участва равноправно в двустранни и многостранни договори, в международни конференции, да назначава пълномощни министри в други държави, да сече ордени и медали. Нашата страна се отърсва от васалната си зависимост и заставя съседни и други държави да гледат на нея като на равноправна пълноценна държава. Независима България премахва всички финансови задължения към Високата порта, национализира източните железници, поданиците на великите сили в България вече са подсъдни на българския съд. Икономически силната България облича дипломатическите дрехи на политическата независимост. Независимостта има и силно емоционално значение за националното съзнание на българите. Фигуративно казано, с провъзгласяването на Независимостта България сваля от главата си символичните останки от турския фес и надява модернизирания български калпак, за да изтрие окончателно тъжния спомен за робското минало.

Проф. Петър Куцаров, доктор на историческите науки